Данъчно право /втора част/


І. Данъчни задължения.

Най-общо погасяването на данъчни задължения е широко понятие и обхваща всички способи – принудително, доброволно изпълнение, амнистия, опрощаване, прихващане, погасителна давност, отписване.

ІІ. Модалитети при данъчните задължения. Няма пречка за пораждането на едно данъчно задължение в закона да бъдат предвидени условия или срокове. Тези условия влияят допълнително върху възникването на данъчно задължение.

1. Най-често условията се предвиждат при уреждане на данъчни облекчения. Така например, за да се преотстъпи данък на организации, в които работят лица с увреждания, те трябва да докажат това условие. Т.е. тези условия могат да настъпят или не, а от доказването им зависи ползването на данъчното облекчение.

2. В данъчното право сроковете имат различно значение.

а) с настъпването на срока, който е определен обикновено в материалния закон за доброволно изпълнение, данъчното задължение става изискуемо. Ако задължението не е изпълнено и се установи с РА, то подлежи на доброволно изпълнение в 14 дневен срок от връчването на акта.

б) в други случаи предплащането на данъка в определен срок може да е основание за данъчно облекчение;

в) някои срокове са с неблагоприятни последици. Ако не се погаси задължението в срока, започват да текат лихви. В някои случаи се предвиждат глоби и е предпоставка за принудително изпълнение.

ІІІ. Доброволно изпълнение.

1. Предпоставка за доброволно изпълнение е наличието на изпълняемо право на вземане, което е ликвидно и изискуемо.

2. За дан.задължения не е нужно вземането да е безспорно, защото обжалването на дан.актове не спира изпълнението им, т.е. първо се плаща или обезпечава задължението.

3. Чл.169 урежда реда за погасяване на публичните вземания, като той вече е главница, лихви, разноски.

4. Чл.175 урежда режима на лихвите. От съществено значение е ал.2, където се уреждате хипотезите, когато се дължи законната лихва, като се извежда принципа, че лихви върху лихви и върху глоби не се дължат. Законната лихва за граждански и публични вземания е една и съща!

5. Доколкото става въпрос за паричен характер на дан.задължения, изпълнението им се извършва чрез плащане, като начина за изпълнение е определен в чл.178, а именно безкасово по съответната сметка за публични задължения. Това не касае местните данъци и такси, които могат да се изплащат в брой.

ІV. Отсрочване и разсрочване на дан.задължения.

1. В материалния закон сроковете за плащане са различни 14-30 дни, като е възможно да се допуска отсрочване и разсрочване на дан.задължения. Тези два института са уредени в чл.183-189. Общото между тях е, че се определя падеж на задължението, като при отсрочването задължението трябва да се изплати изцяло на новия падеж, а при разсрочването на части, като всяка вноска има падеж.

2. Чл.183 ал.2 – посочва условията, при които може да се стигне до отсрочване и разсрочване, като института не се прилага служебно, а се изисква сезиране с молба от длъжника. По-скоро се урежда като правна възможност.

3. ОП преценяват представените доказателства за затрудненията на длъжника и имущественото му състояние.

4. Особеното е, че ако се постигне отсрочване или разсрочване се дължи лихва в размер на основния лихвен процент, стига да се спазят условията на отсрочване и разсрочване.

5. Практическо приложение намира и разпоредбата на ал.5 на чл.183, където като изключения са посочени случаите, при които не се допуска отсрочване или разсрочване, например по ЗАДС, освен ако задълженията не са установени с РА.

6. Разрешенията се дават от съответната териториална дирекция, изпълнителния директор, министъра на финансите. Компетентността е обусловена от размера на задължението и срока. Тази компетентност не може да се делегира.

7. Особеното тук е, че отказа подлежи на обжалване по съдебен ред (т.е. тук ОП не действат при оперативна самостоятелност, защото съдът преценява дали са налице предпоставките, следователно ОП е обвързан да постанови отсрочване или разсрочване – т.е. обвързана компетентност).

8. В чл.186 пак се говори за разсрочване и отсрочване, но вече без лихви. Става въпрос за форсмажорни обстоятелства.

9. Специфичен случай е уреден в чл.188, където отсрочването и разсрочването на всички публични вземания на длъжника е в правомощията на МС, т.е. обединяват се всички задължения. Министърът на финансите прави предложение и МС решава дали да отсрочи, разсрочи или намали задълженията, като в тази хипотеза вече се изисква и становището на Комисията по защита на конкуренцията. Тук вече отказът не подлежи на обжалване (пример за оперативна самостоятелност). (заобикаляне и симулация по корпоративния закон – чл.15, 161 17).