Правен режим на кредитирането

Чрез банковия кредит временно свободни парични средства  се насочват от един сектор на икономиката в друг. Банковият кредит е предназначен да насърчава икономическия живот, защото кредитополучателят е заинтересован от целта, за която ще ползва кредита и е длъжен да върне кредита с лихви. В процеса на кредитиране банките осъществяват своеобразн контрол във връзка с ползването му.

Кредитирането се основава на неправилния влог- привлечените временно свободни средства чрез договора за заем се отдават на трети лица. Правната форма на кредитирането е  договорът за заем

Терминът кредит е икономическо понятие, а заем е правното понятие.

Кредитополучателят може да употреби обекта на заема и е длъжен да върне вещ от същото количество.

Кредититирането може да се раглежда в два аспекта: частно- правен и публично- правен.Банковото законодателство урежда публично- правния режим на кредитирането. То установява  принципи, върху които в последствие да се осъществява кредитирането. За тези принципи следва да се осъществи контрол и във връзка с него са предвидени санкционни правомощия.

Принципи:

-          плановост на кредитирането- всички банки ежегодно и в переспектива изготвят кредитен план, защото това е рисково дейност, която трябва да бъде добре обмислена. Планът включва ограничения по броя на кредитите, субектите на кредитиране, общия размер на кредитите

-          цел на кредитирането- всеки кредит се отпуска за конкретна цел, от което зависи срока на кредита и лихвата. Банката винаги осъществява контрол по отношение на използването на средствата за предвидената цел. Неспазването на целта, за която е отпуснат кредита, е едно от условията за предсрочна изискуемост.

-          кредитни ограничения- те се отнасят не само за големите и вътрешните кредити, но и за цялостната дейност. Неспазването на кредитните ограничения е повод за налагане на санкция върху съответната банка, включително и отнемане на банковия лиценз.

-          срочност при кредитирането- срочност липсва при влогонабирането, но при банковия кредит е абсолютно задължително, тъй като безсрочни кредитни задължения не може да има. От срочността зависи размера на лихвата и към кой момент ще се пристъпи към принудително изпълнение.

-          възвръщаемост на кредита- при кредитирането се отпускат парични средства, които кредитополучателят се задължава да върне

Финансиране ¹ кредитиране. При финансирането не се връщат средствата.

-          лихвеност- банките не могат да отпускат безлихвени кредити, тъй като търговските банки трябва да печелят. Основната им печалба идва от разликата между лихвите по влоговете и лихвите по кредитите. Лихвата е цената за ползването на средствата, която кредитополучателят плаща. Нейният размер зависи от целта, срока и размера на кредита.

-          обезпеченост на кредита- гарация от страна на самия кредитополучател (ипотека, залог).Размера на обезпечеността е винаги по- голям от размера на кредита.

-          гарантираност на кредита- става дума за хипотезата, когато трето лице дава гаранция във връзка с обезпечеността на кредита (поръчителство, предоставя свои вещи за ипотека, залог)

Видове кредитиране според срока:

-          краткосрочни- до 1 година

-          средносрочни- от 1 до 5 години

-          дългосрочни- повече от 5 години