Митническо право

Правен режим на митните сборове. Понятие и нормативна уредба. Видове мита. Митническа политика. Представителство по митническото право.

1. Правна уредба на вносните и пътни митни сборове - два основни нормативни акта /НА/

-Закон за митниците /ЗМ/

-Правилник за прилагане на ЗМ

-подзаконови НА - много често, поради особената динамика на международния търговски обмен- налага се бърза реакция, която няма да бъде постигната ако П регламентация се извършва единствено и само със закон.

-постановленията, с които МС ежегодно приема митническата тарифа на РБ - важно значение - с него се регламентира въвеждането на антидъмпингови  и изравнителни мита, при субсидиран или дъмпингов внос на стоки;

2. Групи НА в митническото право /две основни групи/:

2.1.митнически закони с финансов характер - особена специфика - Държавите, възприемат този принцип на конституционно равнище – законоустановеност не само на данъците, но и на митата. Всеки елемент на митническите правоотношения /ПО/ се установява със закон.

2.2. митнически закони с административен характер - съдържат ПН, които регулират:

-митническия надзор и контрол,

-правата и задълженията на субектите на митническите ПО.

-структура и организация на митническата администрация

Всички останали елементи - свързани с митническа стойност, размера на митата са извън тези закони. Правомощието за регулиране на тези елементи на митически ПО е възложено на изпълнителната власт.

Българският ЗМ притежава белезите, типични и за двете групи митнически закони-съдържа и чисто организационни ПН и ПН, които регулират и някои от основните елементи на същинските митнически ПО.

3. Определение

3.1. Държавни финансови вземания, които стоят най-близо до данъците (ЧЛ. 13, ал. 2 ДПК – определя ги като публични държавни вземания)

 

        Чл. 13. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.

        (2) Публични са държавни и общински вземания:

        1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) за данъци, акцизи, мита и

задължителни осигурителни вноски;

        2. за такси и други вноски, установени по основание и размер със

закон;

        3. за паричната равностойност на вещи, отнети на законово основание в

полза на държавата;

        4. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за

публични вземания в полза на държавата или общините, както и по наказателни

постановления.

        (3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.

        (4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.

 

 

 

3.2. Митата са установени едностранно от държавата.

3.3. Държавно финансово вземане под формата на мита е субективно публично право на държавата.

3.4. Митата имат паричен характер.

3.5. Задължението не е “intuito personae” - изпълнението може да

се извърши от всяко трето лице.

-Длъжникът не може да прехвърли изпълнението си и да насочи принудително изпълнение по отношение на трето лице.

-Държавата няма право да прехвърля своите вземания по отношение на трети лица (Чл. 155 ДПК).

 

Чл. 155. Забранява се цесията на публични вземания.

3.6. Задължението за заплащане на мита е делимо - може и на части – в два основни случая:

-когато е предвидено в закон

-при условията на разсрочване

3.7. Държавата не дължи насрещна престация - получава сумите безвъзмездно.

3.8.Чрез М се изземва част от дохода на вносителите и износителите на стоки, като при установяване на М се изхожда от различни съображения.

3.9. Митата са пропорционални публични вземания. Митническата ставка е фиксирана величина.

4.  Функции - две основни:

4.1. фискална - държавата попълва бюджета. С митата се преследва цел, типична за данъците-регулирано постъпление на средства. Тази функция се проявява особено силно, когато държавата не произвежда стоки от дадения вид. Тази функция на митата дава основание да бъдат сравнени с данъците. В световен мащаб-ограничаване на тази функция.

4.2. защитна-изразява се в предпазване на националния пазар и производители от вноса на конкурентни стоки. Могат да се въвеждат антидънпингови или изравнителни мита за стоки, чиито внос причинява вреди на вътр. производство. Тези мита често обслужват частни интереси на производителите.

5. Видове мита

5.1. вносни, износни, транзитни - според това дали се начисляват при внос, износ или при преминаване на стоки през територията на страната. Транзитните мита представляват по-скоро такса.

5.2. адвалорни, специфични и комбинирани - според това дали са % от митническа стойност на внасяните стоки, или на базата на други критерии

Адвалорни - при всички от Българската митническа тарифа. Размерите им - в пряка зависимост от стойността на стоката.

Специфични - други критерий - тегло, % алкохолно съдържание и др.

Комбинирани - съчетават признаци и на двата вида. Допълнение са към специфични мита, когато размерът им е недостатъчен и неефективен.

При всички - фискална функция.

5.3. независими (установяват се самостоятелно от всяка държава) и договорени (установяват се като резултат от международноправни договорености) - с оглед реда за въвеждане

5.4. изравнителни (за защита на вътрешния пазар от субсидиран внос - когато в държава –производител се отпускат средства от бюджета за производство на стоки - тези средства се изключват от стойността на стоката и тя се внася в държавата - приемник на ниска цена), антидъмпингови (определят се и прилагат по отношение на всяка дъмпингова стока, чийто внос за потребление може да причини вреди на вътрешното производство. В този случай се изнася на цена, по-ниска от цената на пазара в страната - износител) и ответни (въвеждат се от държавата като ответна мярка срещу дискриминационна митническа политика на друга държава.)според причините за въвеждане.

Чисто фискална функция

6. Такси с равностоен ефект -Друг основен елемент от понятието митни сборове

Такса - установено от държавата фин. плащане, възложено за събиране от държавни учреждения във връзка с извършване на услуги в полза на други учреждения, организации и граждани. Притежава всички правни характеристики на данъците, с изключение на едно - има възмезден характер.

Митни сборове - при определяне на понятието (§1 от ПР на ЗМ) законодателят е използвал понятието “такси с равностоен ефект /ТРЕ/”.

 

     § 1.  По смисъла на този закон:

     2.  "Вносни митни сборове" са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки.

 

ТРЕ - тези, които се дължат и заплащат във връзка с митническото обслужване на стоките при внос и износ. Всички останали такси, които се заплащат на митническо учреждение и не са пряко свързани с вноса и износа не попадат в това понятие. Равностойният ефект се изразява в това, че те, подобно на митата, се събират при внос и износ. В международен мащаб - намаляване на размера на таксите до приблизителната стойностна извършената от митнически орган услуга- иначе с нея се цели фискални функции.

7. Митническа политика

-свързва се с това, какви мита да бъдат въведени, размер, кои стоки да бъдат облагани, по отношение на еднакви по вид и различни по произход стоки  - какви мита.

-определя се с оглед на това, какви средства са планирани да постъпят в държавния бюджет, което до голяма степен е свързано с фискалната функция на митата.

-размерът на митата се поставя в зависимост и от конкретни политически цели

световен мащаб - тенденция за отпадане на митата, цел - свободен достъп на стоки до всички пазари

8. Представителство по митническо право

-всяко лице може да бъде представляващ пред митническите органи за извършване на действията, предвидени в закона за митниците. Всяко лице, което действа като представител, посочва писмени доказателства, от които личи неговата представителна власт.

-пряко и косвено представителство

-пълномощно в писмена форма с нотариална заверка на подписите - изброяват се правомощията, митническите учреждения пред които може да се упражни представителната власт.

-регистри на представителите - митническите учреждения ги водят съхраняват се копия на пълномощните. Всяка промяна в статута на представляван или представител се обявява в 7 дневен срок. Представителят се подписва като отбелязва от чие име и за чия сметка действа.

- митнически агенти - лицата които желаят да осъществяват такова представителство трябва да получат разрешение от министъра на финансите. Издава се по предложението на началника на Централното митническо управление. Разрешенията могат да бъдат срочни и безсрочни