Правен режим на таксите

Правен режим на таксите. Понятие и нормативна уредба. Видове такси.  Субекти. Определяне на размера на таксите. Съдебни такси.

Таксите са следващия вид държавни вземания от данъчен произход. Не са същински данъци, но почти изцяло се подчиняват на режима им. Юридическите белези на таксите и данъците са еднакви.

Според критериите на ДПК таксите са публични вземания на държавата. Правната основа за вземане на такса е извършването на услуга от държавен орган. Използването на услугата е доброволно или задължително. Таксата може да се плати и преди услугата.

Таксите и данъците си приличат по това, че:

-                          и таксата е финансово плащане, доколкото чрез нея се постига известно преразпределение на доходите, включва се в приходната част на бюджета

-                          - методът на правно регулиране – властнически , макар и не така силно изразен, както при данъците

-                          след като услугата се ползва, ползвателят е длъжен да внесе таксата в определен срок; затова тя се определя едностранно от държавата

Разлики:

-                          таксата има възмезден характер.

Разликите между такси и гражданскоправни плащания –

При гражданскоправните плащания съществува еквивалентност на престациите. Таксите се определят едностранно от държавата – договорното начало е изключено. Таксите постъпват в бюджета, докато при гражданскоправните плащания имуществото постъпва в патримониума на новия собственик. Чл. 60 от Конституцията предвижда, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, определени със закон, съобразно техните доходи. Но таксите не биха могли да се определят съобразно доходите, тъй като цената на една услуга е една и съща за всички. За някои видове такси това е възможно.

Друг основен източник -  Закон за държавните такси и Закон за местните данъци и такси. Първият закон урежда режима на държавните такси, които постъпват в републиканския бюджет, а услугите се извършват от централизирани органи. Вторият закон – такси за услуги, извършвани от местни органи.

           Освен законите се издават и тарифи – одобряват се от МС и са добавка към съответния нормативен акт, който предвижда събирането на такси.

           Обикновено таксата трябва да следва услугата, но на практика се внася предварително. В някои случаи е предвидено авансово да се внесе таксата, а впоследствие да се определи окончателния й размер.

Видове такси (използват се различни критерии):

 

-                          държавни и местни такси. Особен вид са съдебните такси (Наредба No 1 на министъра на правосъдието) – постъпват в бюджета на съдебната власт. При завеждане на иск предварително се внася таксата. При прекратяване на делото по молба на ищеца таксата не се връща.

-                          с оглед предметното съдържание – за издаване на документи, за сключване на сделки, за комунално битови услуги

-                          според начина на плащане – в брой или с таксови марки

-                          според начина на определяне на размера – твърд размер (прости), пропорционални и прогресивни

 

В тези правоотношения активен субект е държавата, а пасивни – всички

останали субекти, които ползват услуги. За разлика от данъците, при таксите се допускат освобождавания (например бюджетни учреждения, лица със специални качества, от значение може да бъде семейното положение, освобождава се от такси упражняването на основни права, молби да НС, до президента, регистрация на актове за раждане – чл.5 от ЗДТ).

При заплащането на такси не се наблюдава същинско производство – размерът е предварително определен, необходимо е чисто техническо счетоводно действие.

            Индивидуален финансов акт може да се издаде в случай на контрол във връзка със събирането на таксите.