Бюджетно право

 

Разглежда се бюджетът от материално правна гледна точка. Бюджетното право е съвкупност от правни норми, с които се регулират определен кръг обществени отношения по повод създаването, изпълнението, отчитането и контрола, свързан с изпълнението  на държавния бюджет.  Бюджетното право е част от финансовото право.

СПЕЦИФИКИ:

1.       Бюджетните отношения са организационни, безобектни,  за разлика от данъците и разходите, които имат паричен характер;

2.       Те са циклични отношения (в рамките на една бюджетна година);

3.       Субектите са само държавни органи.

В субективен смисъл бюджетното право принадлежи на един държавен орган, затова се говори за бюджетна компетентност. Това понятие се свързва със съответния държавен орган, който има собствен бюджет.

НОРМАТИВНА УРЕДБА:

Конституцията, двата основни закона – Закона за устройство на държавния бюджет (източник с най-голямо значение, постоянно действащ акт, нарича се още Органичен бюджетен закон), Закон за общинските бюджети; Източник е и ежегодния  Закон за бюджета.

Разлика между бюджета като финансов план и формата, в която се приема (закон) – в закона се съдържат и правни норми, които имат срочно действие за съответната бюджетна година - (Въпрос №2). Важен източник е постановлението на МС, което се приема ежегодно в изпълнение на закона (МС е органът, който ще изпълни бюджета). В едномесечен срок от приемането на Законът за бюджета, МС  прима постановление (според ЗУДБ). Други източници – Закон за сметната палата, Закон за съдебната власт, ЗМСМА.

Понятието БЮДЖЕТ – 3 гледни точки:

1.       От политически аспект – политически инструмент, които управляващите използват, защото бюджетът е финансова основа на управление. Приемането на бюджета предизвиква дискусии в НС и ако внесения проекто - бюджет  не е одобрен, значи НС не одобрява политиката на МС (приравнява се на вот на недоверие).

2.       От икономически аспект – централен паричен фонд. Означава, че част от националния доход се изземва от материалната сфера и се централизира в бюджета, за да обслужва непроизводствената сфера.

3.       От юридически аспект – правна характеристика:

-       план, прогноза в рамките на една година за средствата, които ще се централизират и разходват;

-       най-характерната юридическа страна е задължителния характер. По този начин се обвързват адресатите – държавните органи, които ще го изпълняват;

-       макар и задължителен, няма нормативен характер (изпълняват се в цифри) – не действа неограничено във времето, а в рамките на една година;

-       при неизпълнение не се предвиждат санкции – затова отнасяме бюджета към общите нормативни актове. Той е основен финансов план на държавата – основа на всички останали финансови планове;

-       годишен финансов план – бюджетната година съвпада с календарната;

-       видът на бюджетната система зависи от вида на държавното устройство;

-       структурата се състои от републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт;

В рамките на републиканския бюджет различните учреждения  и органи имат собствени бюджети. ЧЛ. 4 ОТ ЗУДБ На второ ниво са местните бюджети (Закон за общинските бюджети, а ЗУДБ урежда механизмите за взаимодействие между тези бюджети). Друг вид е бюджетът на държавното общинско осигуряване. Затова теоретичната класификация на бюджетите:

1.         държавни и местни;

2.         прости и сложни;

3.         общи и специални (по-важна класификация) –

-            в общите бюджети  постъпват различни видове приходи, които се използват за различни разходи (републикански бюджет, общински бюджет);

-            в специалните бюджети средствата постъпват от едно място, а разходите за съответната област;

За бюджетно регулиране говорим, когато се установява недостиг на приходи в съответните бюджети. Възможно е чрез различните правни способи този недостиг да бъде балансиран. Общините обикновено имат недостиг от собствени приходи, затова при тях се говори за бюджетно регулиране. Средствата се предоставят под формата на общи субсидии въз основа на обективен критерии на всички общини, като в конкретния случаи с оглед мероприятията, които ще се осъществяват на територията на общината, могат да се дадат и целеви субсидии. Затова е дадено понятието бюджетна субсидия и бюджетна субсидия като форма на държавно регулиране (в ЗУДБ).

Друга форма на бюджетно регулиране е преотстъпване на държавни приходи. Така предприятията и търговските дружества с общинско имущество внасят данък печалба в общинския бюджет и всички търговски дружества освен данък печалба за републиканския бюджет дължат и данък печалба на общините.

В ежегодните бюджетни закони се предвижда каква част от ДОД на лицата, работещи на територията на общината, да постъпват в общинския бюджет като регулиран приход.

Друга форма е отпускането на краткосрочни безлихвени заеми от държавния бюджет за общинските бюджети (до края на съответната бюджетна година). Ако те не се установят в срок се налагат лихви (чл. 42-44 ЗУДБ). Възможно е бюджетно регулиране в рамките на републиканския бюджет (чл. 33 и чл. 34  от ЗУДБ урежда правомощията на министъра на финансите да отпуска безлихвени заеми за  сметка на свободния бюджет  или извънбюджетни средства или да прехвърля бюджетни кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет по предложение  на първостепенните  разпоредители с бюджетните кредити).  Това правомощие се критикува, защото дава възможност на министъра на финансите да прави промени.

Терминът бюджетен кредит има специфично значение. Това е сумата, гласувана в рамките на бюджета, даваща право за извършване на разход (в допълнителните разпоредби на Закона). Органите, които администрират приходите в държавния бюджет са всички органи, на които закон или акт на МС възлага събирането на бюджетни приходи. Органите, които се разпореждат с бюджетни кредити, се определят от МС и са първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Освен бюджетното регулиране, бюджетната класификация  е вторият основен институт. Както приходната така и разходната част се гласуват па бюджетната класификация, като пълната бюджетна класификация служи както за изготвяне на проектобюджет , така и за фазите на изпълнение и изготвяне на отчета (чл. 2 от ЗУДБ). Бюджетната класификация представлява нормативно установен ред за  групиране на приходите и  разходите по един бюджет. И приходната, и разходната част се разделят на групи, раздели, мероприятия и параграфи. По тези критерии се определя вида на приходоизточника, а в разходната част  - вида на разхода. Особеното в разходната част от юридическа гледна точка е, че когато се проверява изпълнението на бюджетната класификация, се следи за законосъобразността на разхода, защото те са целево предназначени. Нецелевото разходване се приравнява на незаконосъобразно разходване. Въз основа на бюджетната класификация се получава информация за приходите и разходите по бюджета.