Способи за погасяване на имуществено отчетната отговорност


Разлика между погасяване и изпълнение:

-          погасяването е родово, по-широко понятие;

-          изпълнението е способ за погасяване (най-често срещан);                 

В първият случай говорим за способи за погасяване, а в другия – терминът е плащане (осъден е да плати определена сума).

ПЛАЩАНЕ – най-често срещан способ за погасяване.

КОЙ, КОГА, КОЛКО и ПО КАКЪВ РЕД ?

1. КОЙ – този, който е начетен ( един човек, при солидарната отговорност – няколко, при бригадната отговорност – всеки своя дял);

-          може да изпълни и трето лице - задължението не е intuito persone (с оглед личността);

2.   КОГА – след като дългът е станал ликвиден и изискуем.

Трябва да се знае за какво и колко се дължи. Плащането става след произнасянето на съда кой колко дължи. Понякога има и предварително изпълнение. Ако такова плащане е направено, актът за начет не се изпраща в съда.

3.  КОЛКО – размера на действително причинената вреда;

4.  РЕД ЗА ПОГАСЯВАНЕ - чл.76, ал.2 ЗЗД  - разноски, лихва, главница;

Ø ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ В НАТУРА – този способ не е изрично предварително в законодателството и не е описан неговият режим, но по пътя на тълкуването стига до извода, че този способ е допустим (чл.45 ЗЗД). Този способ се прилага само когато са увредени вещи. Режимът на този способ действа до произнасянето на съда. По-нататък се дължат пари, а не вещи. Необходимо е съгласие на кредитора, за да се приложи този способ. С възстановяването на вещите се възстановява главницата, но се дължат лихвите (под формата на пари или вещи, ако кредиторът е съгласен). 

Ø ОПРОЩАВАНЕ – (Въпрос №14) – Опрощаването, което прави президентът важи за частни и за публични вземания (когато са увредени държавни или с държавно участие юридически лица). Самите увредени юридически лица не могат да опрощават (чл.37 от ЗДВФК). Ако все пак това се случи опрощаването е нищожно , но възниква солидарна отговорност между виновния и опростилия.

Ø СЛИВАНЕ – Сливане на качеството кредитор и длъжник в един правен субект. Този способ е много рядко срещан. Има три случая:

-          при условията на чл.11 от Закона за наследството – когато едно лице почине и няма наследници по закон или завещание то се наследява от държавата; 

-          ако по някакъв начин едно лице е начетено, че е причинило вреди на едно юридическо лице, но е оставило завещание в полза на това юридическо лице;

-          трети лица, които са неоснователно обогатили се (юридическо лице) ако се слеят в един правен субект (длъжникът и кредиторът да се слеят в едно) отговорността се погасява;

Ø ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ – Погасителната давност е изтекъл период от време, в който кредиторът е бездействал и на тази погасителна давност се позовава длъжникът. Има два елемента:

-          обективен – времето, изтеклият срок;

-          субективен – възражението на длъжника, който се позовава на погасителната давност;

Погасителната давност не се прилага служебно. При нея не се погасява субективното право, както и правото на съдебен иск. В случая се погасява единствено правото на съдебна защита (принудително изпълнение).  Разликата между давностния срок и преклузивния срок е, че при последния се погасява самото субективно право (след това може да се иска връщане на недължимо платеното). Правната уредба на този институт е в чл.35 от ЗДВФК, като субсидиарно се прилагат чл.110-120 от ЗЗД.

Чл.35, ал.3 – не зависимо от спирането или прекратяването на давност, имуществена отговорност не се търси, ако са изтекли 10  години от причиняване на вредата. Срокът по ал.3 е преклузивен.

Разликата със ЗЗД – в ЗЗД срокът е 5 години за главница, 3 години за лихви, а в ЗДВФК е 5 годишен и за главницата, и за лихвата

Ø ПРИХВАЩАНЕ – въпрос №14  Две насрещни вземания, които могат да се погасяват и да се дължи разликата. В въпрос №14 – редът по ДПК. Чл.103 и сл. По ЗЗД. Правните последици на прихващането настъпват не към момента на волеизявлението, а към момента когато компенсацията е била възможна (когато второто задължение е станало ликвидно и изискуемо). Ако в периода между волеизявлението и момента, когато е възможна компенсацията едното задължение е покрито с погасителна давност, давността не важи.