Става дума в случая за една и съща отговорност по същество гражданска, чието предназначение е да възстанови причинените вреди. И трите вида са все пълна отговорност. По предишни закони – има ограничена отговорност.

ПЪЛНА ОТГОВОРНОСТ – означава вредите да се възстановяват в действителния им размер. Само реално причинените вреди се покриват (чл.64 от ППЗВДФК). Цели се бързина на производството, затова само реално причинените вреди (доказването на пропуснати ползи е трудно). Отговорността е пълна, включва само материални, имуществени вреди. Не във всички случаи на причинените вреди се носи такава отговорност. Случаите, в които се носи такава отговорност  - чл. 29. За всички останали случаи, неизброени в чл. 29, се носи административна отговорност (налагат се глоби). Глобите отиват в републиканския бюджет.

Случаите, в които се носи пълна отговорност:

1.       Когато вредата е в резултат на престъпление. В този случай лицето носи наказателна отговорност за извършено престъпление и имуществената отговорност. Съществува различие от останалите случаи. Компетентен да се произнесе по имуществената отговорност е наказателния съд. В останалите случаи компетентен е гражданския съд.

2.       Когато вредата е причинена умишлено. Критерият тук е формата на вината. Според теорията това включва прекия и евентуалния (косвен) умисъл. Но болшинството случаи се свързват с прекия умисъл. Отчетническата дейност е такава, че трудно се прави разлика дали вредата е умисъл или по  непредпазливост.

3.       Когато вредата е причинена от липси. Това е най-често срещаната хипотеза – дефицит, недостиг, недоимък. Липсата е разликата между повереното, отчетното и намереното в наличност. Липсата е вреда с неизвестен произход.

4.       Когато вредата е причинена не при или по повод изпълнението на служебни задължения. При солидарната и бригадната отговорност се среща в същите случаи, но от повече от едно лице. Чл. 29, ал.2 – пълна отговорност се носи и от длъжностни лица, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят отговорност за това , което са получили в резултат на тези плащания.

Особености:

-          длъжностни лица, а не трети лица;

-          са разпоредили и допуснали, т.е. са ръководители;

-          незаконни плащания, а не и при други увреждания - носят отговорност за това , което са получили – не за цялата вреда, а само за частта, с която те са  облагодетелствани.

Същите случаи се среща солидарна и бригадна отговорност.

СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ

Тя бива АКТИВНА и ПАСИВНА.

-          активна – множество кредитори;

-          пасивна – множество длъжници; две или повече лица дължат, едновременно на едно е също или различно основание на един кредитор.

Най-важният момент в солидарността – всеки отговаря за целия дълг, но не всеки ще плати целия дълг. Когато единият плати, отговорността по отношение на другите отпада. Оттук нататък може да се предяви регресен иск, и ако друго не е уговорено длъжниците дължат по равно.

      В ГП бива солидарност:

-          възникваща по силата на закона;

-          възникваща по силата на договора;

Във ФП има само законова солидарност (чл.29, ал.3 и 4).

Случаи, при които се носи солидарно имуществена отговорност:

1.    Посочени са в чл.29, ал.3 в ЗДВФК – случаи на съпричиняване на вината. Когато

имуществената вреда е причинена едновременно от виновното и противоправно поведение на две или повече лица. Много често се изгражда на презумпцията, че всички са причинили вредата.

2.Посочени са в чл.29, ал.4 в ЗДВФК. Това са случаите, когато има трети лица, които са се облагодетелствали от причинената вреда. ОСОБЕНОСТИ:

-          солидарността се изгражда на различни правни основани - причинителят отговаря за непозволеното увреждане, а другият – за неоснователното обогатяване;

-          солидарността е в рамките на неоснователното обогатяване, не се търси вина на третото лице, достатъчен е фактът на облагодетелстване (обектива отговорност):

Има  разлика между вина и добросъвестност. Даже ако третото лице е добросъвестно, пак се носи отговорност. Само в един случай – чл. 271 от КТ – то не носи отговорност, а именно когато е получило трудово възнаграждение и е било добросъвестно.

БРИГАДНА ОТГОВОРНОСТ

Тя е само за липси. Уредена е в чл.271 от ППЗДВФК и в отделни разпоредби на Кодекса на труда. Това е към момента нормативната уредба. При действието на стария закон е приета Наредба за бригадната отговорност. Старият закон е отменен, а Наредбата – не. В новия закон не е предвидена бригадна отговорност, нормативната й уредба е в правилника.

Нарича се бригадна отговорност, защото се носи от една бригада или малък колектив. За целта между бригадата и предприятието се сключва договор за бригадна отговорност. Бригадата не е юридическо лице, затова договорът се сключва поотделно с всеки член на бригадата. Бригадната отговорност не е договорна, защото договорът не я поражда, а я разпределя. Тя е деликтна отговорност. Бригадната отговорност изключва солидарността, ако няма договор се прилага автоматично солидарната отговорност.  В случаите когато има договор бригадната отговорност се трансформира в лична отговорност, а не солидарна.

КОЙ за КОЛКО ще отговаря? Това се определя в зависимост от:

1.         от прослуженото време;

2.         от полученото възнаграждение по времето, когато е причинена вредата (в рамките от предишната ревизия до тази когато е открита вредата);

За да се носи бригадна отговорност трябва да има сключен договор. Този договор е различен и отделен от трудовия. Никой не може да бъде принуден да сключи такъв договор. Отговорността между несключилия и сключилите е солидарна, което е неизгодно за този, който не е сключил договор. Възможно е при наличие на договор да се установи, че е извършена вредата само от едно лице. Тогава само той носи отговорност. Ако има договор, но едно лице от сключилите безспорно не е виновно, то не носи отговорност.