Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност
Фактически състав – чл. 29 (1) ЗДВФК /вж. въпрос 17/
Той се състои се от четири елемента, първите три се доказват, а четвъртият /вината/ се презумира:
- вреда;
- противоправно поведение;
- причинна връзка;
- вина;
1. Вредата се изразява в намаляване или накърняване на имуществени права или интереси, да е извършена от отчетник, да е причинена на юридическо лице, да са реално причинени имуществени вреди.
Специфична форма на деликт – ЛИПСА:
- отрицателна разлика в имуществото, състои се в разлика в полученото, отчетеното и намереното;
- вреда с неустановен произход;
щом е отчетена липса веднага се съставя акт за начет.
2. Противоправно поведение – финансовият контрол е за законосъобразност и целесъобразност. Щом се говори за юридическа отговорност - става дума за незаконосъобразност / поведението на лицето – действие или бездействие – не съответства на нормативно предписаното.
3. Причинна връзка - вредата трябва да е причинена и да е непосредствена последица от противоправното поведение.
4. Вина - презумира се при наличието на останалите три елемента.
Размерът на вредата се определя в лева. Ако е във валута се възстановява или във валутата, в която е причинена или в лева по най-високия курс на БНБ към един от следните момента:
- причиняване на вредата;
- откриването на вредата;
- възстановяването;
Чл.32. Размерът на вредата се определя към деня на причиняването й, а когато той не може да се установи - към деня на нейното откриване, по по-високата от пазарната или отчетната цена.
Чл.33. Вреда, причинена във валута, се възстановява в същата валута или в левове по най-високия централен курс на Българската народна банка към деня на причиняването, откриването или възстановяването
Чл.34. Отговорните за вредата лица дължат законна лихва от деня на причиняване на вредата, а ако същият не може да се установи - от деня на откриването й до деня на възстановяването на вредата.




