Държавен вътрешно-финансов контрол


Понятието включва няколко основни елемента. Вътрешно финансовия контрол е правно нормирана дейност на щатни финансово-контролни органи, изразява се в съпоставяне на извършената от отчетниците и отразената от документацията с действащото законодателство с цел да се открият факти въз основа на които ще се предприемат от финансово-контролните органи мерки (за въздействие и отговорности.

Дейност на точно определени органи, чието задължение по трудово правоотношение е да осъществява финансов контрол.

Този контрол се прави с оглед набиране на право-пораждащи и право-погасяващи факти:

1.правопораждащи;

2.правопогасяващи;

Отчита се каква е собствеността, степента на посегателство, вида и размера на щетата, субекта, коя е причината, причинно-следствена връзка между вредата и поведението на отчетника, вена на отчетника и мерки на въздействие.

Говори се за ВФК, защото финансовата дейност е управленска, а контрол се осъществява от органите към изпълнителната власт. Външният финансов контрол се осъществява от Сметната палата. Тя не е част от изпълнителната власт. Превантивен контрол – в Закона за ВФК – понятието ОДИТ – Законът възлага на ФК предотвратяване , разкриване и възстановяване на вредите. Обхватът на ФК  е посочен в чл.1 от Правилника за прилагане на ЗВФК.

                                  

                                       Глава първа

        ОБХВАТ И ЗАДАЧИ НА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН

        ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

 

        Чл. 1. Държавният вътрешен финансов контрол, осъществяван от Агенцията

за държавен вътрешен финансов контрол, наричана по-нататък "агенцията", е

контрол върху финансовата дейност на:

        1. разпоредителите с бюджетни кредити по републиканския бюджет;

        2. разпоредителите със средства по програми на Европейския съюз;

        3. органите, администриращи приходи в републиканския бюджет;

        4. разпоредителите с извънбюджетни сметки и фондове съгласно закона за

държавния бюджет на Република България за съответната година;

        5. разпоредителите с бюджетни кредити по общински бюджети и фондове;

        6. Държавното обществено осигуряване, фонд "Професионална квалификация

и безработица" и Националната здравноосигурителна каса;

        7. юридическите лица с блокираща квота на държавата или общината в

капитала, включително когато са в производство по несъстоятелност, както и на

техните клонове и поделения;

        8. юридическите лица, чиито задължения са гарантирани с държавно или

общинско имущество;

        9. физическите и юридическите лица, финансирани със средства от

републиканския бюджет и от общинските бюджети, както и по програми на

Европейския съюз, по отношение на тези средства.

 

            Разпореждане с бюджетни кредити с републиканския бюджет – плюс органите администриращи приходите по републиканския бюджет.

ДВФК е контрол върху финансовата дейност на посочените по-горе лица с цел да се осигури законосъобразност и спазване на принципа за ефективност, ефикасност, икономичност. Освен подлежащите на контрол юридически лица, подлежат на контрол  и националното обществено осигуряване, професионално квалифицираните и безработните, НЗОК, частни юридически лица, чиито задължения са гарантирани с държавно и обществено имущество, юридически и физически лица, финансирани със средства от републиканския и общинския бюджет или ЕС. Подлежат на контрол и лицата с блокираща квота в държавните и общинските дружества.

АГЕНЦИЯ ЗА ДВФК – на подчинението на министъра на финансите. Към нея има органи, които са на централно ниво. Тя изпълнява контролираща дейност и възлага одити. На териториално ниво се създават Дирекции за ДВФК – чл. 5 от Правилника за приложението на закона. Трето ниво – вътрешни одитори – извършват дейността по финансовия контрол. Те имат достъп до служебната документация.

Разлики между ФК и други сходни институции.

ФК и ФИНАНСИВА ПОРВЕРКА – Основният начин за извършване на ФК е финансовия одит. Той може да бъде – предварителен – под формата на финансова проверка и инвентаризация. Одитът проверява цялостната дейност.  Проверката е само част от тази дейност.

ОДИТ и ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

 

 

ОДИТ

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ

1.

ЗДВФК

ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСВОТО

 

 

2.

ПОСЛЕДВАЩ ФИНАНСОВ КОНТРОЛ      

ТЕКУЩ КОНТРОЛ (3, 6 ИЛИ 12 МЕСЕЦА)

3.

ПРОВЕРЯВА СЕ ВСИЧКО

ОГРАНИЧЕНО ПРИЛОЖЕНИЕ (проверява се наличието на финансови средства и ценности и в какво състояние са те)

4.

ИЗВЪРШВА СЕ ОТ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА, назначени на финансово-контролна длъжност трайно притежаващи качеството одитор

КОНТРОЛЕН  ОРГАН

АD HOC, колективен орган

5.

Приключва с АКТОВЕ, имащи особена доказателствена сила – АКТ ЗА НАЧЕТ

приключва с обикновен КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ

6.

ОТГОВОРНОСТТА се реализира в съда в особено исково производство – НАЧЕТНО ПРОИЗВОДСТВО

ОБЩО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО или след инвентаризацията се извършва финансов одит         

 

ОДИТ и СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА

-          различават се по правното приложение на проверяващите и различните цели;

 

1.

ИНСТИТУТ НА ФП

ИНСТИТУТ НА ПРОЦЕСА

2.

ФОРМА НА ФИНАНСОВ КОНТРОЛ

НАЗНАЧАВА СЕ КОГАТО СЪДЪТ ИМА НУЖДА ОТ ПОЗНАНИЯ В ОПРЕДЕЛЕНА ОБЛАСТ

 

 

3.

ЦЕЛТА Е ДА СЕ ПРОКОНТРОЛИРА ДЕЙНОСТТА

ДА ОТГОВОРИ НА КОНКРЕТЕН ВЪПРОС, СВЪРЗАН С ИЗВЪРШЕН ПРЕДИ ТОВА ОДИТ

 

                         

4.

Експертът е подчинен на съда или на следователя, който го назначава

Съдът преценява дали да се съобрази със заключението