Финансови правоотношения

Основни белези:

-            възникват във връзка, при и по повод разпределянето на националния доход,

преразпределянето, разходването и контрола;

-            по повод осъществяваната от държавата финансова дейност /вид изпълнителна

дейност/ държавата се представлява като страна по финансовото правоотношение от държавен орган, но титуляр остава самата държава.

Финансовите отношения съществуват само като правни отношения, те не съществуват обективно в действителността , а само по силата на правна норма.

От гледна точка на властническия метод – присъщ на всички финансови правоотношения макар да се прилага в различна степен / силно при данъците, по-слабо при таксите/ властническият метод съществува във всички фази на развитие на финансовите правоотношения и едно финансово правоотношение не може да възникне, да се развие или погаси на плоскостта на договарянето – всичко е указано в закона и отклонение не може да има.

От гледна точка на обекта на финансовите правоотношения – същинските финансови правоотношения имат паричен или парично-имуществен характер. Това са Ф. Права или Ф. Задължения, изразяващи се в плащане или получаване на дадена сума. Други финансови правоотношения, като контролни, процесуални и устройствени нямат за пряк обект парични средства. Те се определят като помощни, обслужващи, организационни правоотношения по отношение на основните. Тяхното предназначение е законосъобразното протичане на основните финансови правоотношения.

 

От гледна точка на правните последици – като всяко правоотношение и финансовите правоотношения възникват, за да породят права и задължения. В по-голяма част от случаите носител на субективни права е държавата /“държавно вземане”/ на другата страна на правоотношението стои субект, който по принцип е носител на задължения, но е възможно физическото или юридическо лице да е носител на финансови субективни права, а държавата, в лицето на финансов орган, да е  носител на задължения.

Юридическите факти, които пораждат финансови правоотношения се делят на юридически действия и юридически събития. Критерият за това разграничение е наличието на човешка воля , насочена към пораждането на конкретни правни последици. Във финансово-правната теория се казва, че ЮФ е действие, когато човешката воля е насочена към настъпване на финансово-правни последици, затова една продажба във финансовото право се счита за юридическо събитие понеже волята на страните не е насочена към плащане на съответните данъци и такси – напротив те са нежелани.

Юридическите действия се делят на правомерни и неправомерни, като във финансовото право и двата вида могат да породят правни последици.

Във финансовото право се поставя въпросът дали индивидуалният финансов акт е юридически факт, дали поражда права и задължения. Преобладаващата част от индивидуалните финансови актове имат декларативен характер, те не пораждат права и задължения, а само ги признават. Финансовите права и задължения са възникнали по-рано – по силата на правна норма /ex lege/, която съдържа правопораждащ юридически факт. Само по изключение индивидуалните финансови актове са с конститутивно действие – самият акт ще играе ролята на правопораждащ  юридически факт /указ на президента за опрощаване/.