Финансовото право като отрасъл. Източници. Метод

ФП като отрасъл на действащото право на РБ. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници. Разграничение и съотношение на ФП със другите отрасли

Има 2 становища за отрасъла на ФП:

 ® като самостоятелен отрасъл;

® като комплексен отрасъл;

Финансовото право има допирни точки със всички правни отрасли. Финансови правоотношения възникват и по повод на други правоотношения. Надделява виждането за самостоятелността, тъй като финансовото право има собствен предмет и метод на правно регулиране.

1.        Предмет на правно регулиране – кръга от обществени отношения, урежда отрасъла и специалните отношения  на тези обществени отношения по преразпределения. Финансовото право регулира финансовите отношения. От гледна точка на правото финансовите отношения имат по принцип паричен характер. Те уреждат движението на паричните средства. Не всички финансови отношения са парични и не всички парични отношения са финансови (в ГП - заем). В държавата съществуват 2 сфери:

            Ø      производствена (национален доход) и

Ø непроизводствена (образование, здравеопазване, култура). 

За да функционират и двете се осъществява метод на прехвърлянето от производствената към непроизводствената. За целта се създава държавен бюджет. Той осъществява връзката между тях. Бюджета е централизиран паричен фонд, а отношенията по прехвърлянето са финансови.

Включва 4 групи отношения:

š         По повод разпределяне на националния доход под форма на данъци, такси, мита. Те се наричат условно данъчни отношения;

š         По преразпределяне на средствата – националния доход поставен в бюджет чрез гласуване на закон се преразпределят – наричат се бюджетни отношения;

š         По разходване на средства от бюджета през бюджетната година – разходни отношения;

š         По контрол върху предходните 3 отношения . Установяват дали те се развиват законосъобразно и целесъобразно – контролни отношения.

Финансови отношения са тези, които възникват, развиват се и се прекратяват по повод разпределението на националния доход, преразпределението му, разходването му и контрола върху тази дейност. Те възникват по повод осъществяваната от държавата финансова дейност във финансовата система на държавата. Това не е отраслова дейност, защото финансови отношения възникват навсякъде, а не само в един отрасъл. Понятията ФИНАНСОВИ ОТНОШЕНИЯ, ФИНАНСОВИ НОРМИ, ФИНАНСОВИ ЗАКОНИ са родови, като съществуват валутни, данъчни, митнически и други видове финансови отношения.

ФИНАНСОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ са:

   Ø         Публично правни – резултат от държавна дейност. Едната страна по всички финансови правоотношения е държавата. Възможно е и двете страни да са държавни органи. Държавата е абстрактно понятие. Тя  участва чрез държавните органи в правоотношенията. Това са публични отношения и ФП спада към публичното право.

Ø  Те са желани и необходими на държавата.

Ø          ФО могат да се развият само в резултат на правни норми –те съществуват винаги като финансово-правни отношения (няма данък и мито без закон).

Ø     По принцип имат паричен характер. ФО се развиват по повод движението на паричните средства към бюджета и от бюджета. Особеното е, че правоотношенията нямат за обект парични средства, затова те наричат безобектни финансово правни правоотношения. Съществуването им е да гарантират законосъобразността на паричните ФО. Включват отношения по контрол с различни форми са процесуални отношения и общи актове на финансовата администрация. Това пряко не касае паричните средства.

2.       Метод на правно регулиране

Характерен е властническия метод. Той се проявява е чрез финансовото законодателство (във ФП за разлика от ГП няма диспозитивни норми, а само императивни), с индивидуалните Ф актове, издавани от Ф администрация и чрез санкциите за нарушаване на ФПН.

Характеристика на властническия метод във ФП:

š Ф органи действат във условията на обвързана компетентност, изключено е договаряне; по изключение действат и при оперативна самостоятелност.

š Актовете на финансовата администрация са с декларативно, а не с конститутивно действие, защото ФПО възникват не от издадения индивидуален ФА, а по силата на закона. Предназначението на индивидуалните ФА е не да породят права и задължения, а да се направи вземането на Д ликвидно изискуемо. Принудителните административни мерки се изпълняват по-често във ФП, а не в АП –спиране на финансиране, лишаване от право на упражняване на дейност; има 2 специални форми за погасяване на ПО –финансова амнистия(от НС със закон) и опрощаване на несъбираеми държавни вземания(от президента).

ФП има обособен предмет и метод на правно регулиране.

3. Източници

Обичаят в този случай не може да бъде източник.

Конституцията съдържа 15 разпоредби, които укрепват финансово-правната материя – право на МС да внася бюджета, на НС да го приема, чл.60, БНБ, Сметната палата…

Законови актове –всички данъчни закони, изцяло със финансово съдържание, ЗБНБ, Закон за митниците.

Закони с комплексен характер –Валутен закон, З за застраховането.

Закони, които принадлежат към други правни отрасли, но се прилагат субсидиарно – ЗЗД, ЗАНН и др.

Международни договори по чл.5, ал.4 в областта на ФП и данъчното законодателство, спогодби за данъчно облагане.

Подзаконови НА –да няма противоречия между тях: делегират се ? права на МФ; решения на КС и ВАС. От решенията на КС –тези, с които се обявява 1 Н за противоконституционна; решения на ВАС по повод отмяна на противоречиви ПНА. Съдебната практика също е източник; актовете в ГП, тълкувателните решения на Върховните съдилища. Във ФП няма диспозитивни ПН и няма различна практика на съдилищата, но на практика има.

3. Разграничаване на ФП от други правни отрасли

ФПО възниква обикновено едновременно или като последица от други правоотношения. Затова приемането на  ФПО е по 2 линии:  в публично процесуалното право –КП и АП и в частното право -между Ф и търговски ПО

С КП разграничението е в пределите на правно регулиране. К е източник на ФП. Разликата е в различните категории обществени отношения. В К се уреждат основни икономически, политически и устройствени отношения, свързани със съществуването на Д. Заложени са само принципите, свързани с изграждането на Ф система – чл.60, ал.1.

С АП е критерии предмета на правно регулиране. Ф дейност е управленска дейност, но ФП регулира управленските отношения свързани с финансирането на Д. В предмета на АП не се включват отношенията по повод разпределението, преразпределението и изразходването на националния доход. Властническия метод има свои специфики.

В сравнение с ГП и ТП ясно е, че основното разграничение е метода на правно регулиране. Г и ТПО не са свързани с разпределение на части от бюджета. ГП възниква по воля на страните, но по ФП е невъзможно.

Връзки на ФП с АП –взаимодействие от гл.т. на понятийния апарат и ползва заемки от К и повече от АП. Всеки Ф орган е и държавен орган. Понятието индивидуален ФА е равнозначно на понятието ИАА. Принципите се пренасят понякога механично, а в други случаи се модифицират за нуждите на ФП. Съотношението е:

1 – хипотеза ФПН да действа самостоятелно, да се прилагат независимо от други ПН

2 – прилагането на ФПН да е в резултат от възникване и прилагане други ПН –обикновено от ГП и ТП(покупко-продажба)

3 – прилагане на ФПН и след това на други ПН от други правни отрасли. Съсобственик, които плаща данък върху недвижим имот и иска от останалите възстановяване на сумите.

4 – за прилагане на Н от Г или ТП да се спази ФП режим. В областта на Гп принцип е свобода на договарянето/ валутния закон по повод сделки със благороден метал.

Процесуални взаимоотношения: ФП няма собствен процес въпреки наличието на ДПК. Данъчните субекти –установяване, обезпечаване и събиране на дяловите вземания уредени в др.НА, затова различните ФЗ препращат към ЗАП, АНН, ЗПК или са със собствена процедура по ДПП.