Стачка - Правни последици от участието в законна и незаконна стачка

  • Вторник, 23 Дек. 2008 12:47

 

Правни последици от участието в законна и незаконна стачка

Става дума за нарушаване на правната уредба на стачката в К и ЗУКТС. Въпросът за незаконната стачка е свързан с 4 групи проблеми:

1.       основания за признаване на незаконността на стачката:

a.       предявяване на недопустими искания, които противоречат на К. работника и служителя може да прави това но като граждани, с други правни средства (митинг, други). Забранява  се и стачка с която се предявяват искания за промяна на държавната власт, органите които я осъществяват, формите на управление на държавата. Забраняват се стачки за решаване на ИТС – за тях има ред по глава 18 КТ.

b.       Нарушаване на процедурата за уреждане на КТС:

                                                               i.      Нарушаване изискванията за водене на непосредствени преговори по чл. 3 и 14 ЗУКТС – не може да се пристъпи към стачка  без усили за доброволно уреждане чрез непосредствени преговори.

                                                            ii.      Нарушаване редът за обявяване на стачка – чл. 11 ал. 2 и 3 ЗУКТС.

                                                            iii.      Стачка в нарушаване на споразумението от непосредствените преговори, сключен КТД и арбитражно решение.

c.       Стачки по време на природно бедствие и свързани с него спешни и неотложни спасителни и възстановителни работи – чл. 16 т. 3 ЗУКТС. Забраната продължава до ликвидиране на последиците от бедствието.

2.       правна същност на незаконната стачка – тя е противоправно деяние:

a.       съчетание на действие и бездействие като доминиращо е бездействието – преустановяване изпълнението на трудови действия, неизпълнение на действия от процедурата за обявяване и провеждане на стачка.

b.       Нарушаване на правни забрани уредени в чл. 16 ЗУКТС – защита на по висш обществен интерес.

c.       Вредоносно деяние – увреден обществен интерес.

Вината не е от значение, достатъчно е установяването на противоправността на стачката и това е от значение за юридическата отговорност за лицата, които са я организирали и участвали в нея.

3.       качеството "незаконност" е правно качество на стачката, което трябва да е изрично установено. Установява се по реда на съдебно исково производство. Предявява се иск от работодателя или работника и служителя които не стачкуват. Те имат правен интерес и се конституират като ищци. Ответници са стачкуващите работника и служителя – налага се да бъдат посочени поименно като ответници. Това създава затруднения и практиката позволява да се предяви иск само срещу някои работника и служителя, а не срещу всички стачкували. Искът е за установяване на незаконността на обявена, започнала, завършила стачка – по широка възможност за установяване на незаконността.

Подсъдност – ОС поради правната сложност и общественото значение. Съдебен състав - трима съдии в открито заседание в седемдневен срок –по ГПК (чл. 79-195). На първа инстанция задължително присъства прокурор. След приключване на разглежданите въпроси по делото срокът за произнасяне е 3 дневен.

4.       последици от признаване на стачката за незаконна:

a.       общи последици – накърняване доверието в организаторите и ръководителите на стачката.

b.       Правни последици – неблагоприятни, понасят се от работника и служителя участвали в стачката:

                                                               i.      Дисциплинарна отговорност – чл. 19 ал. 2 ЗУКТС – необходимо е да се установи и виновно поведение на работника и служителя при участието му в незаконна стачка. При налагането на дисциплинарна отговорност се прилагат правилата по КТ.

                                                             ii.      Времето на участие в стачката не се признава за трудов стаж – чл. 18 ал. 4 ЗУКТС

                                                            iii.      През времето на участие работника и служителя няма право на обезщетение за временна нетрудоспособност от ДОО. Може да получава обезщетение за доброволно осигуряване, само ако е доброволно осигурен – чл. 18 ал. 3 ЗУКТС.