Стачка

  • Вторник, 23 Дек. 2008 12:47

 

Правна уредба – К- чл. 50; ЗУКТС.

Субекти - работника и служителя без значение на какво основание е възникнало ТПО. Правото на стачка не принадлежи на лица, които работят, но не са работника и служителя (членове на производствени кооперации, свободни професии).

Съдържание на правото на стачка – предвидена и гарантирана от закона възможност на работника и служителя да иска нови изменения на трудовите си задължения, за да защити своите колективни, икономически и социални интереси, за подобряване условията на труд, обществено осигуряване и жизнено равнище.

            ТПО продължава да съществува, но действието му е спряно, тоест стачката има суспендивен, а не прекратителен ефект. Временното преустановяване изпълнението на ТПО се прави с особеното намерение и цел защита на колективни, икономически и социални интереси (чл. 50 К). Цели се да се предявят искания за решаване на въпроси свързани с трудовите отношения. Общественото осигуряване и жизненото равнище. Изразява се в протест срещу условията на труд и упражняване натиск върху работодателя и компетентните органи.

            Поведението на работника и служителя изисква определено поведение и от работодателя. ТПО е съществено променено – временно е спряно изпълнението на трудовата функция на работника и служителя и другите му задължения (спазване на работното време и правилата за безопасни условия на труд).

       Настъпват нови задължения за стачкуващия работника и служителя – чл. 12 ЗУКТС   (1) Докато трае стачката, работниците са длъжни да бъдат в предприятието през установеното за тях работно време.

(2) Стачкуващите работници не могат да предприемат действия, с които пречат или създават допълнителни затруднения за нормалното протичане на дейности извън трудовите им задължения.

(3) Виновното неизпълнение на изискванията по предходните алинеи е нарушение на трудовата дисциплина, за което се налагат предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административната и наказателната отговорност

Част от трудовите му задължения продължават да съществуват-да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи, да пази грижливо имуществото.

Разграничения:

1.       от престой – наложен по технически причини. Престоят по вина на работника и служителя е дисциплинарно нарушение, докато стачката е правомерно поведение.

2.       от отказа по чл. 283 КТ – спиране при непосредствена опасност. Това е израз на индивидуална самозащита.

 

Упражняване правото на стачка  - има нарочна процедура в ЗУКТС, специфичен процес за реализиране на правото. Само цялостното протичане на този процес води до осъществяване правото на стачка като социално благо.

 

Правна природа на правото на стачка –

1.            основно право на работника и служителя – уредено в К., текущото законодателство не може да го отменя, а само чрез закон да установи условията и реда на неговото осъществяване.

2.            субективно право – мяра на социалната свобода, гарантира се на работника и служителя за осъществяване на интереса му.

3.            субективно трудово право – продължение на нерешен по доброволен начин КТС, има за свой обект защита на икономически и социални интереси.

4.            субективно преобразуващо трудово право – внася промени в съдържанието на ТПО – временно преустановяване на изпълнението на трудовата функция и непосредствено свързаните с нея трудови задължения.

5.            право на организирана самозащита на правата на работника и служителя

6.            индивидуално и колективно трудово право – принадлежи на всеки работника и служителя поотделно, но се упражнява заедно с други работника и служителя.

7.            право с голям социален заряд – протест срещу съществуващите условия, организирана борба срещу тях, самозащита чрез натиск върху работодателя и държавата.

8.            социално психологическо значение – самочувствие, увереност, достойнство.

9.            право на социален прогрес

10.         част от законовото съдържание на ТПО – не може да се договаря или дерогира от страните.

 

Видове стачки:

1.       според характера на исканията:

a.       икономически – искания за икономически и социални интереси на работника и служителя. Предявяват се искания за решаване на въпроси свързани с трудовите отношения общественото осигуряване и жизненото равнище. ЗУКТС урежда само тях.

b.       Политически – промяна на властна, политически искания – забранени от ЗУКТС.

2.       според непосредственото им предназначение:

a.       основна стачка – за защита на собствените интереси на работника и служителя.

b.       Стачка от солидарност – чл. 11 ал. 4 ЗУКТС за подкрепа на основна стачка на други работника и служителя.

c.       Предупредителна стачка – чл. 11 ал. 5 ЗУКТС – предупреждава работодателя, че ако не бъдат удовлетворени исканията работника и служителя ще преминат към основна стачка. Максималната и продължителност е 14 дни ,като не е еднократна.

3.       според обхвата на действие:

a.       стачки в поделение, предприятие, отрасъл, бранш и национална стачка. ЗУКТС не урежда браншовите и отрасловите, а само националните стачки. Това е пропуск в закона, но те не са забранени.