Индивидуални трудови спорове - Ред за разглеждане на индивидуалните трудови спорове

 

 

Ред за разглеждане на индивидуалните трудови спорове

 

2.1               специфична уредба в КТ – отнася се до три групи въпроси.

а.         Подведомственост и подсъдност – чл. 119 К; чл. 360 ал. 1 изр. 1 и чл. 361 и чл. 362 КТ. Подведомствеността на ТСп определя споровете за решаване между различните органи. Подсъдността определя правните спорове за решаване от органите в рамките на една система. По правило всички ТСп са подсъдни на РС, по изключение първа инстанция може да бъде ОС – чл. 80 ал. 1 б. ”б” ГПК при цена на иска над 10.000 лева. Що се отнася до местната подсъдност, прилагат се общите правила на чл. 81 ал. 2 ГПК – седалището на ответника или на неговото местожителство. Тези правила се прилагат за спорове между БГ работника и служителя и работодателя. Специални правила са предвидени в чл. 361-362 КТ относно подсъдността на ТСп с работника и служителя чието място на работа е извън БГ.

б.         Срокове за предявяване на исканията. Продължителността на сроковете е определена по метода на изключване. Общата давност е 3 години и се прилага за всички ТСп за които не е предвидено друго. Специалната давност може да е кратка – по-малко от 3 години:

                       - един месец – когато работника и служителя е оспори вземането произтичащо от имуществена отговорност;

                       - два месеца - при незаконно прекратяване на ТПО.

            Специална удължена давност по ТСп – чл. 207 ал. 3 КТ – ТСп свързани с имуществена отговорност за липси, давността е 10 години.

в.         Начало на давността за предявяване на ТСп – правилата са в чл. 358 ал. 2 КТ и завися от характера на претенцията Ако претенцията е с имуществен характер, давността тече от момента в който задължението е станало изискуемо. Ако претенцията е неимуществена (заповед за дисциплинарно наказание, забележка), давността тече от момента на влизане в сила на давността.

Последици – чл. 358 ал. 3 КТ. Ако спорът е пред некомпетентен орган се счита че е спазена давността. На основание чл. 93 ал. 1 ГПК ненадлежният орган е длъжен служебно да препрати спора до компетентния съд.

Производството по ТСп е безплатно за работника и служителя – чл. 63 ал. 1 б. “а” ГПК и чл. 359 КТ. ГПК препраща към чл. 5 б. “в” ЗДТ – освобождават се работника и служителя ищци от плащането на държавни такси. Чл. 359 КТ освобождава работника и служителя от такси независимо от процесуалното им качество. КТ е специален – прилага се той. Ако работника и служителя загуби делото разходите са за държавният бюджет.

Чл. 344 ал. 4 КТ и чл. 126а ал. 1 б. “к” и “л” ГПК – установява се бързо производство (специални срокове) за разглеждане на спорове отнасящи се до трудово възнаграждение и прекратяване на ТПО. Изисква се делото да се разгледа в 7 дневен срок от предявяването на иска и съдът да се произнесе в 7 дневен срок от приключване на устните състезания.

Работника и служителя и работодателя могат лично да участват в разглеждането на спорове помежду им. Допустимо е да участват и чрез представител – чл. 20 ГПК – адвокат. Чл. 45 КТ – предвижда специално процесуално представителство за работника и служителя – да се представлява от синдикална организация.

Последна особеност – чл. 218а ГПК – за разлика от общото триинстанционно производство, за ТСп се ограничава касационното им разглеждане. До трета инстанция – две категории спорове:

-          ТСп за прекратяване на ТПО

-          ТСп за вземания с цена на иска над 5.000 лева.

Другите се разглеждат от две инстанции.