Имуществена отговорност на работодателя

 

Имуществена отговорност на работодателя при увреждане здравето или смърт на работника

В зависимост от причината, която води до увреждане на работника/служителя има две хипотези на имуществена отговорност на работодателя: при смърт или увреждане на здравето на работника/служителя и отговорност за вреди, причинени на работника/служителя, в резултат на нарушаване на негови права по ТрПО.

Понятие за имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане на здравето на работника/служителя

Това е имуществена отговорност за вредите, претърпени от работника/служителя, в резултат от трудова злополука или професионална болест.

Правна уредба

Съдържа се в Глава X, раздел I КТ; чл.212 КТ изрично предвижда прилагането и на гражданския закон – ЗЗД.

Правна характеристика

Тази отговорност има юридически характер – установена е в закона по съдържание, основание и ред за осъществяване. Тя е елемент от законоустановеното съдържание на ТрПО – чл.200 КТ.

Отговорността е на работодателя като страна по ТрПО. Тя е насочена към другата страна - работника/служителя, заради увреждане на нейната работна сила, която работодателят използва за извличане на облаги.

Основанието на тази отговорност е засягане имуществото на работника/служителя – той губи трудовото си възнаграждение. Смъртта на работника/служителя води до загуба на доходите за неговото семейство. Съдържа се в чл.200 (1) и (2) КТ – претърпени от работника/служителя и семейството му вреди в резултат на трудова злополука или професионална болест.

Отговорността има обективен характер – тя е за обезщетение, а не санкция за неправомерно поведение на работодателя – чл.200 (1) КТ. Това показва и разпоредбата на чл.200 (2) КТ – отговорност при злополука, причинена от непреодолима сила. В този случай става дума не за юридическа отговорност, а за поемане на професионален риск от работодателя, за възстановяване на паричната равностойност на причинените вреди.

Отговорността има договорен характер – има значение за конкретното ТрПО.

Обществена функция на имуществената отговорност на работодателя – отговорността цели обезвреда на работника/служителя. Тя е проява на поемането на професионалния риск от страна на работодателя.

Елементи на фактическия състав

§          Трудова злополука или професионална болест – настъпване на събития, свързани с изпълнението на работата. Затова работодателят носи отговорност само към работника/служителя, не и към трети лица (към тях отговорността е на общо основание – за деликт).

Трудова злополука – чл.55 КСО – внезапно увреждане на работника/служителя, настъпило при или по повод изпълнение на работата, в резултат на което е причинена временна неработоспособност или смърт. Трябва да бъде установена с декларация. Ако не е установена по предвидения в КСО ред, това става с инцидентен установителен иск в процедурата по чл. 200 (1) КТ. Към трудовата злополука чл.55 (2) КСО присъединява и злополука, при която липсва елемента “работа по ТрПО” – злополука при отиване или връщане от работното място, хранене, получаване на трудовото възнаграждение…

Професионална болест – чл.56 КСО – заболяване, което е настъпило в резултат на изпълнение на работата по ТрПО. За да бъде призната професионалната болест, заболяването трябва да бъде включено в списъка на професионалните болести към МС. По изключение това може да бъде и заболяване извън посочения списък, ако се установи, че то е настъпило основно под неблагоприятното въздействие на условията на труд.

§          Вреда за работника/служителя или неговите наследници – дължи се на невъзможност за работа по ТрПО и се изразява в загуба на трудовото възнаграждение като средство за издръжка – временна неработоспособност, трайна неработоспособност (инвалидност), смърт. Имуществената отговорност на работодателя включва и разходи за лекарства. За разлика от отговорността на работника/служителя, работодателят отговаря и за болки и страдания на пострадалия и близките му.

§          Пряка причинна връзка – вредите трябва да са пряка последица от трудовата злополука или професионалната болест. Според практиката на ВС, ако за трайната неработоспособност или смъртта е допринесло и друго обстоятелство, отговорността на работодателя може да се намали, но не и да се изключи – тежестта за доказване е за пострадалия/наследниците му.

До приемането на този режим, имуществената отговорност на работодателя се уреждаше по общия режим за непозволено увреждане. Обективното основание на отговорността в момента е много по-благоприятно за работника/служителя.

Обстоятелства, изключващи или освобождаващи работодателя от отговорност

§          Умишлено увреждане на здравето от самия пострадал – чл.201 (1) КТ - повтаря разпоредбата на КСО, че умишленото увреждане на здравето не е трудова злополука; при професионална болест умишленото увреждане е немислимо;

§          Допринасяне за увреждането с груба небрежност на пострадалия чл.201 (2) КТ – намалява, но не изключва имуществената отговорност на работодателя, като в зависимост от приноса се определя съотношението на отговорността - груба небрежност = самонадеяност по чл.11 (3) НК.

Размер на имуществената отговорност на работодателя

Определя се съобразно чл.200 (3) и (4) КТ – работодателят отговаря за действително претърпените от работника/служителя/наследниците му имуществени и неимуществени вреди. На първо място туй се включва претърпяната от работника/служителя загуба; включват се разходи за лекарства, храни и т.н. Имуществените вреди включват и пропуснатата полза – възможността за увеличение на трудовото възнаграждение (решение на ВС).

Законът изисква да се приспаднат внесените осигурителни плащания – пенсия за инвалидност, парични обезщетения за рехабилитация и т.н. От обема на вредата трябва да се приспадне и полученото от работника/служителя от застраховки, които са на негово име – прехвърляне на част от риска върху застрахователя.

Неимуществени вреди – болки, страдания, емоционални възприятия. Размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД, чл.130 ГПК.

Ред за осъществяване на имуществената отговорност на работодателя

Отговорността на работодателя се реализира по общото гражданско исково съдопроизводство. Работникът/служителят трябва да предяви иск срещу работодателя. Родовата подсъдност е на РС, местната подсъдност е по местожителството/седалището на работодателя.

Регресен иск

Ако има трети лица, виновни за увреждането, работодателят има срещу тях регресен иск – чл.202 КТ. Субекти на регресния иск са работници/служители на същия работодател (напр. длъжностни лица по охрана на труда).

Ако външно трето лице е допринесло за увреждането на работника/служителя, то отговаря по общите правила на гражданската отговорност. Предпоставки на гражданската отговорност са виновното неправомерно поведение и плащане на обезщетение от работодателя.

Затова законът урежда имуществената отговорност на работодателя не като солидарна, а само срещу работодателя. Едва след това по чл.202 КТ и срещу виновните.

Размерът на отговорността по регресния иск е съобразен с правилата за имуществената отговорност на работодателя по ТрПО. За небрежност – до размера на едномесечното трудово възнаграждение. За умисъл и за престъпление (напр. чл.13 (2) НК – отсъствие на крайна необходимост) отговорността е в пълния размер на заплатената от работодателя вреда.

Отговорността се осъществява с регресен иск.