Имуществена отговорност на работника - Ред за реализиране на имуществената отговорност на работника

 

Ред за реализиране на имуществената отговорност на работника

Редът за реализиране на ограничената имуществена отговорност е уреден в чл.210 КТ. Изразява се в поредица правни действия, предвидени в закона, целящи установяване на вредата, съразмеряване на дължимата обезвреда с нея и събирането на дължимата обезвреда от работодателя. Това е едно сравнително просто изпълнително производство.

На първо място е необходимо вредата да бъде констатирана. Това означава да се установят елементите на вредоносното увреждане – факт, обем и причинител. Когато вредата е установена, се издава заповед от работодателя – чл.210 (1) КТ. Тази заповед се издава от по-горестоящ орган, когато вредата е причинена от ръководител на предприятието, а ако няма горестоящ орган – от колективния орган на предприятието.

Заповедта на работодателя представлява негово едностранно волеизявление за прихващане на вземането на работника/служителя за трудово възнаграждение срещу вземането на работодателя за вреда. Това волеизявление трябва да бъде доведено до знанието на работника/служителя.

Срокове за осъществяване на ограничената имуществена отговорност

Чл.210 (2) КТ – тези срокове са преклузивни и спират само при висящ процес за пълна имуществена отговорност.

Работникът/служителят може да оспори основанието или размера на отговорността. Това е възможно в срок от 1 месец от връчване на заповедта. Оспорването е субективно право на работника/служителя – прави се писмено пред органа, издал заповедта. Има преобразуващо действие – спира се производството по осъществяване на ограничената имуществена отговорност.

За да събере вземането си, произтичащо от ограничената имуществена отговорност, работодателят вече трябва да предяви иск пред съда – чл.210 (2) КТ. След оспорване от страна на работника/служителя работодателят има право да предяви своя иск в едномесечен срок. Ако работодателят пропусне този срок, той не би могъл да упражни вземането си за обезвреда. В този случай вземането може да се осъществи само след влязло в сила съдебно решение.

Ако работникът/служителят не оспори вземането на работодателя и то стане изискуемо, вземането става ликвидно в едномесечен срок от връчване на заповедта – правят се удръжки от трудовото възнаграждение.

Ако вземането не може да се събере с удръжки въз основа на заповедта на работодателя (поради прекратяване на ТрПО и др.), се издава изпълнителен лист – чл.210 (5) КТ. Тук важат общите права за принудително изпълнение на парични притезания по ГПК.