Дисциплинарна отговорност

Понятие

Неизпълнението на задълженията по ТрПО е свързано със специфичен вид юридическа отговорност – дисциплинарна. Дисциплинарната отговорност е санкция за неправомерно поведение на работника/служителя по ТрПО, за виновно поведение в нарушаване на трудовата дисциплина. Тя се изразява в налагане на предвидени в закона санкции – задължава работника/служителя да претърпи определени неблагоприятни последици вследствие неговото виновно неправомерно поведение.

Правна характеристика

Дисциплинарната отговорност е установена в закона по основание, съдържание и ред за налагане – неблагоприятните последици, в които се изразява, имат правно значение.

Предпоставки и съдържание на дисциплинарната отговорност

Работникът/служителят е този, който може да носи дисциплинарна отговорност. Тя се налага на определено лице, което се намира в ТрПО и поради това е подчинено на определен вътрешен ред. Целта е да се окаже въздействие върху поведението на работника/служителя по това ТрПО. Отговорността се налага за виновно нарушаване на трудовата дисциплина.

Основание за налагането на дисциплинарната отговорност е виновно неизпълнение на всички задължения на работника/служителя по ТрПО.

Съдържание – налагане на различни по вид и тежест дисциплинарни наказания.

Дисциплинарната отговорност се налага в рамките на определено в закона дисциплинарно производство, целящо установяване на факта на нарушението, неговата тежест и определяне на сраведливо наказание. Изразява се в извършване на предвидени в закона дисциплинарни действия с определена последователност.

Налагането на дисциплинарна отговорност трябва да се отличава от временното отстраняване от работа по чл.199 КТ, което не е санкция, а превантивна мярка. Временното отстраняване от работа цели да предпази работника/служителя от увреждане на здравето, да предотврати евентуално извършване на дисциплинарно нарушение от негова страна. Основание за временно отстраняване е личното състояние на лицето, обективна невъзможност за изпълнение на трудовата му функция. За времето на отстраняване на работника/служителя не се плаща трудово възнаграждение. Отстраняването трае до отпадане на причината, довела до налагането му.

Обективна и субективна страна на дисциплинарната отговорност

Основанието на дисциплинарната отговорност е нарушаване на трудовата дисциплина. Понятието за нарушение на трудовата дисциплина се извлича от чл.186, изр.1 КТ – виновно неизпълнение на задълженията по ТрПО. Обект на правонарушението е всяко задължение на работника/служителя по ТрПО.

Нарушението може да е формално или резултатно (вредоносно). Когато то е вредоносно, носи се и имуществена отговорност. Неизпълнението на задълженията представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. винаги е противоправно поведение.

От субективна страна нарушението на трудовата дисциплина се характеризира с вина. Това е субективкото отношение на работника/служителя към противоправното поведение. Нарушението може да е по непредпазливост (по-често) и с умисъл.

Някои от нарушенията са посочени в чл.187 КТ. Разпоредбата на чл.187 КТ конкретизира абстрактната разпоредба на чл.186 КТ, но все пак това е примерно изброяване (от т.10 на чл.187 КТ). Следователно не е необходимо , когато се налага дисциплинарна отговорност, поведението да е по някои от хипотезите на чл.187, т.1-9 КТ. Изброяването е невъзможно. Достатъчно е в заповедта за дисциплинарно наказание да се посочи легалната дефиниция – чл.186, т.1 КТ и какво точно е нарушението.

Примерно са изброени и нарушенията в чл.190 КТ, които са основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.

Субекти на дисциплинарната власт

Дисциплинарната отговорност се налага от изрично овластени субекти – субекти на дисциплинарната власт, която е елемент от правомощията по ръководене на трудовите процеси – чл.192 КТ.

Правомощието за налагане на дисциплинарна отговорност е част от разпоредителната власт на работодателя. Основен субект на дисциплинарната власт е работодателят – чл.192 (1) КТ.

Субект на дисциплинарната власт може да бъде и горестоящ орган – чл.192 (2) КТ. Това са лицата, с които е сключен трудов договор на основание чл.61 (2) КТ.

С такава власт могат да разполагат и специално оправомощени лица, като оправомощаването може да е и от самия работодател. Дисциплинарната власт може да принадлежи и на субект, определен от друг орган извън предприятието, оправомощен от закона – чл.192 (1) in fine.