Компенсационни и гаранционни плащания на работника по трудово правоотношение

Компенсационните и гаранционните плащания са парични плащания заради невъзможността да се престира труд или за посрещане на допълнителни разходи във връзка с изпълнението на работа. Тяхното основание не е полагането на труд, но те са свързани с работата. Връзката се изразява в:

-   поради определени, независещи от него причини, работодателят не може да престира;

-   необходимо е да се направят допълнителни разходи, които са за сметка на работодателя.

Компенсационните и гаранционните плащания трябва да се разграничават от плащанията по временно осигуряване – при тях също има невъзможност да се полага труд, но причината е в работника. Тези плащания са по осигурителното правоотношение и се дължат от Държавното обществено осигуряване. Работодателят извършва тези плащания поради по-глямо удобство, но ги извършва от името и за сметка на осигурителния орган.

І. Компенсационни плащания. Дължат се за посрещане на допълнителни разходи във връзка с работата по труд. правоотношение. Основанията за предоставянето им са две:

1.командировка – изпълняването на труд. функция в друго предприятие в друго населено място /чл.121 КТ/. Плащанията при командировка са уредени в чл.215 КТ; чл.11-26 от Наредба за командировките в страната; чл.36-61 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. В двете наредби МС е определил размера и условията за получаване на тези пари.

чл.215 КТ – работникът получава освен брутното си възнаграждение още пътни, дневни и квартирни. По този начин работодателят изпълнява задължението си по чл.127 ал.1 КТ да осигури на работника нормални условия за изпълнение на работата по труд. правоотношение.

- пътните пари се дължат за предвижването на работника до и от мястото на командировката.Те се определят според билетната цена на транспортното средство.

- дневните пари се дължат за да може работникът да се издържа в другото населено място. Те се определят в минимален размер от МС.

- квартирните пари се дължат за нощуване в другото населено място. Те се дължат според реалната цена на нощувката, но максималният размер е определен в заповедта.

Що се отнася до командировките в чужбина, размерът на дневните и квартирните пари е определен в Заповед №54 от 1996 г. на Министъра на финасиите – размерът се определя според държавата /напр. за Англия 25 лири дневни и до 80 лири квартирни /.

2.преместване в друго населено място – чл.216 КТ. Необходимо условие за да се изплатят пари е споразумение между работника и работодателя. Също така преместването трябва да е във връзка с изпълнението на работа. Обезщетението в тази хипотеза се дължи по споразумение. Това обезщетение е една правна възможност.

В ал.2 на същия чл.216 е разгледана и друга хипотеза – когато работникът не се премества, а е прекратено труд. му правоотношение /не по негова вина или по негово желание/ и е необходимо той и семейството му да се завърнат в постоянното им местоживеене. Отново необходимо условие е предварително споразумение с работодателя.

В закона са изброени разходите, които могат да бъдат заплатени в тези хипотези

·  пътните разходи за работника и членовете на неговото семейство.

·  разноските по пренасянето на покъщнината му.

·  възнаграждение за дните на пътуването и за още два дни. Тук плащането е компенсационно – не става дума за труд. възнаграждение, а за компенсиране на загубено такова.

ІІ Гаранционни плащания. Това са плащания поради невъзможността да се полага в пълен обем или частично труд по определена при възникване на труд. правоотношение функция. Основанията за гаранционно плащане са две:

1.трудоустрояване – Съгласно чл.317 ал.3 работодателят е длъжен да премести работника на друга работа в 7 дневен срок от получаване на предписанието. Трудоустрояването се прави по предписание на здравните органи, когато работник не може да изпълнява работата си поради болест или труд. злополука, но може без опасност да изпълнява друга работа при подходяще условия. Трудоустрояването се извършва въз основа на предписание от здравните органи, в което се определя срока и формата на трудоустрояване. Предписанието представлява един индивид. административен акт и е задължителен както за работника, така и за работодателя /чл.317 ал.3/. Чл.317 ал.4 предвижда, че при неизпълнение на предписанието работодателят дължи на работника обезщетение в размер на брутното му труд. възнаграждение от деня на получаване на предписанието до фактическото изпълнение на трудоустрояването. Това не е санкция за работодателя, защото не е свързано с виновното му поведение /чл.317 препраща към чл.217/. Има хипотеза, която освобождава работодателя от изплащането на обезщетение – чл.217 ал.2 – когато работникът без уважителни причини откаже да приеме работата на която се трудоустроява. “Уважителни причини” се преценяват във всеки конкретен случаи. Тази разпоредба е израз на принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

2.криза – обезщетенията са уредени в чл.218 КТ. Съгласно чл.218 ал.1 на работника се заплаща обезщетение ако вследстие на кризата е настъпила невъзможност  да се яви на работа. Тази невъзможност се установява от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган /чл.218 ал.4/.Законът разпределя професионалния риск между работника и работодателя в зависимост от участието на работника в спасителните работи. Ако работникът е взел участие в тях му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение /чл.218 ал.2/, т.е. рискът е изцяло за работодателя. Ако обаче работникът не е участвал рискът се разпределя по равно между работника и работодателя – работодателят дължи на работника 50% от брутното му труд. възнаграждение за времето през което е бил възпрепятстван. Размерът обаче не може да бъде по-малко от 75% от минималната работна заплата /чл.218 ал.1/. Т.е. ако заплатата на работника е 150 лв то 50% са 75 лв. Минималната работна заплата обаче е 110 лв и 75% от нея са 84,50 лв – на работника ще бъдат заплатени 84,50 лв.