Индивидуална работна заплата - Ред и гаранции за изплащане на индивидуалната работна заплата

Ред и гаранции за изплащане на индивидуалната работна заплата

Законът установява важни юридически гаранции за изплащане на индивидуалната работна заплата. Това са правни средства, с които се цели гарантиране на реалното упражняване на  правото на трудово възнаграждение:

-изплащане в пари- /чл. 269 КТ/. Като родова вещ парите не погиват и съгласно чл.81 ал.2 ЗЗД “Обстоятелство, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност”. Т.е. работодателят не може да се освободи от задължението си да заплати възнаграждение, позовавайки се на обективна невъзможност.

-парите са всеобщ еквивалент на всички стоки. Като му се заплаща в пари, работникът може сам да прецени за какво да ги разходва.

-гарантиран размер на месечното възнаграждение - /чл.245 КТ/. Тази гаранция е свързана с принципа за периодично изплащане – да се гарантира на работника един периодично изплащан доход, който да бъде достатъчен за изхранването на работника. Съгласно текста на закона необходима предпоставка за изплащането на тази сума е добросъвестно изпълнение от страна на работника. Гарантира се изплащането на минималната работна заплата. Съгласно чл.245 ал.2 КТ разликата до пълния размер на труд. възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва.

-правен режим на удръжките чл.271, 272 КТ. Удръжката представлява прихващане на насрещно задължение на работникаот вземането му за труд. възнаграждение. Съгласно чл.272 необходима предпоставка е съгласието на работника, освен в случаите изброени в закона: без съгласието на работникаможе да се правят удръжки за получени аванси; за надвзети суми вследствие на техническа грешка; за данъци, които по специални закони могат да се удържат от труд. възнаграждение /по настоящем това е само ДОД/; за осигурителни вноски; за запори; удръжки при осъществяване на ограничена имуществена отговорност по чл.210 КТ. Общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен в ГПК /ограниченията са регламентирани в чл.341 ГПК/, като целта е работникът да получава един минимум, осигуряващ издръжката му. Съгласно чл.271 КТ работникът не дължи връщане на суми, които е получил добросъвестно макар и те да не мусе дължат. Добросъвестно в случая означава “получаване със съзнанието за дължимост”.

-начало на писменото доказване за получено труд. възнаграждение – чл.270 ал.3 КТ – труд. възнаграждение се изплаща лично на работника по ведомост или срещу разписка. По писмено искане на работника възнаграждението може да се изплаща и на негови близки или да се превежда на влог в посочена от него банка.

-вземането за труд. възнаграждение е привилегировано. Съгласно чл. 137 ЗЗД, привилегията е пета по ред – т.е. тя е първа от общите привилегии.

Съгласно чл. 357 КТ вземането за труд. възнаграждение се погасява с три годишна давност / най-дългата предвидена в КТ /. Съгласно ал.2 т.2 на същия член давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.