Индивидуална работна заплата

Трудовото възнаграждение като насрещна престация за конкретен работник се изразява в индивидуалната работна заплата – това е трудово възнаграждение дължимо на работника за определен период от време по конкретно труд. правоотношение.

Индивидуалната работна заплата се определя от две групи елементи

1.Основна работна заплата. - труд. възнаграждение определено за изпълнение на работа по съответната длъжност. Тя се определя винаги при възникване на индивидуалното трудово правоотношение. Основната работна заплата се определя при възникване на трудовото правоотношение – чл. 66, ал. 1 , т. 7 и чл. 107 КТ

2.Допълнителни труд. възнаграждения - възнаграждения за допълнителни фактори, свързани или съпътстващи изпълнението на работа. Те са допълнителни защото се предоставят заедно с основната работна заплата. Съществуват три групи основания за придобиване право на допълнително труд. възнаграждение:

·          изпълняване на допълнителна трудова функция – чл.259 ал.1 КТ ако през това време изпълнява и своята работа работникът има право на допълнително трудово възнаграждение.

·          лични качества на работника – чл.3 ал.1 НДДТВ за продължителна работа на работниците се заплаща допълнително възнаграждение. Идеята е, че като повече има стаж дадено лице, има и повече опит. /аналогично на тази разпоредба е и в чл.5 НДДТВ/.

·          условията на труда – напр. нощният труд се заплаща допълнително /чл.261 КТ/, също работа при вредни условия /чл.4 НДДТВ/.

    Законът определя формата на изплащане на допълнително труд. възнаграждение, като тя може да е парична или натурална. Съгласно чл.269 ал.1 КТ принципът е труд. възнаграждение да се изплаща в пари. Като изключение, чл.269 ал.2 предвижда възможността допълнителните труд. възнаграждения или част от тях да се изплащат в натура. Тази възможност обаче съществува ако това е предвидено в акт на МС, в колективен труд. договор или в трудовия договор. Т.е. необходимо е изплащането в натура да е било изрично предвидено по основание, вид, и размер. Допълнителното труд. възнаграждение може да бъде определено като процент от основната работна заплата /напр. за допълнителна работа/, или фиксирано /напр. допълнителното труд. възнаграждение за научна степен/.

Ред за определяне на работната заплата. Определянето на размера е необходим договорен елемент на труд. правоотношение както когато възниква по труд. договор, така и когато възниква на друго основание /т.е. определя се по договорен път/. Съществуват определени граници, с които страните следва да се съобразят:

- за еднакъв труд – равностойно заплащане

-индивидуалната работна заплата не може да бъде по-малка от установената в колективния труд. договор.

-допълнителните труд. възнаграждения не могат да бъдат по-малки от определените от МС размери

-при предприятия на бюджетна заплата работната заплата се определя по централизиран начин. Съществува т.нар. фонд работна заплата и максималният размер на заплатите трябва да е съобразен с този фонд /при търговските предприятия няма такъв максимален размер/.

Източници за изплащане на работни заплати – фонд работни заплати, като той може да се предоставя от държавния бюджет  или се образува като резултативна величина – отчисления от печалбата на производственото предприятие.

   Минимална работна заплата - възнаграждение за най-ниско квалифициран труд при нормални условия и пълно работно време. МРЗ е нациоална заплата. Размерът и се определя от МС и се прилага за всички работодатели. Определя се при повременната система на изплащане. Чл. 244, т.1 Кт във връзка с чл.3 КТ МРЗ се определят от МС след тристранно сътрудничество на рабониците/служителите и работодателите. Недупостимо е уговарянето на основната работна заплата под този размер

  Време на изплащане. То е определено от чл.270 ал.2 КТ – “Труд. възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Т.е. работната заплата се изплаща периодично / с цел редовен приход за издръжка /. На второ място периодът на който се изплаща е не повече от един месец /възможно е изплащане и на по-кракти периоди/.

Място на изплащане – установено е в чл.270 ал.1 КТ “Труд. възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата”, като така се улеснява работникът.