Търговска несъстоятелност

Важно: Лекциите, отн. търговската несъстоятелност не са съобразени с промените в законодателството от 2010 и 2011 г.

Търговска несъстоятелност

Търговската несъстоятелност е уредена в част четвърта на ТЗ и беше приета през август 1994г. При всяка пазарна икономика неизбежна последица е фалитът на търговци (това понятие е синоним на търговската несъстоятелност, но не е равно на банкрут). Във връзка с несъстоятелността следва да се разгледат няколко понятия:

1.Под несъстоятелност следва да се разбира:

a) Съвкупност от норми, които уреждат отношенията, когато търговец изпадне в неплатежоспособност (т.е. правен институт)

б) правно състояние на длъжник-търговец, прогласено от съда

в) Способ за универсално принудително изпълнение върху имуществото на обявен в несъстоятелност търговец

г) обединява всичко казано – едно съдебно производство по обявяване на търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен и универсално принудително изпълнение върху неговото имущество

2. Неплатежоспособност: това е състояние на невъзможност да се изпълняват изискуемите парични задължения по търговски сделки или публичноправни задължения, свързани с търговската дейност. Невъзможността е фактическа (което е предпоставка за откриване на производство по несъстоятелност) и е юридически призната.

3. Свръх задълженост:

Правните признаци на несъстоятелността са:

1. То е едно съдебно производство – открива се с решение на съда и той упражнява надзор върху цялото това производство;

2. За неплатежоспособен или несъстоятелен може да бъде обявен търговец във всичките негови разновидности

Изключение има и в двете насоки: търговец може да не може да бъде обявен в несъстоятелност и нетърговец може да бъде обявен в несъстоятелност. В един случай търговец не може да бъде обявен в несъстоятелност (търговец – публично предприятие – пак чл. 18 КРБ)

Други изключения са: лице, което прикрива дейност чрез неплатежоспособен длъжник (дружество със съучастие); неограничено-отговорните съдружници в търговското дружество – когато по отношение на самото дружество е открито производство по несъстоятелност, то по отношение на тях се открива такова производство, защото отговарят с цялото си имущество; един починал ЕТ или неограничено-отговорен съдружник и по отношение на неговите наследници може да се открие производство по несъстоятелност – ако преди смъртта си търговецът или съдружникът е изпаднал в неплатежоспособност; дружество в ликвидация или прекратяване – същото, ако преди прекратяването той е изпаднал в неплатежоспособност.

Когато някой бъде обявен в неплатежоспособност – то това не означава несъстоятелност, но последната включва неговата неплатежоспособност. При обявяване в несъстоятелност дружеството се прекратява, търговецът не може да осъществява своята дейност.

Като както неплатежоспособността, така и несъстоятелността се обявяват от съда.

В закона има презумпция, че ако даден търговец не издължи в определен период своето изискуемо парично задължение по търговска сделка, то той е неплатежоспособен.

В ТЗ неплатежоспособността е първото основание за обявяване в несъстоятелност. Свръх задължеността е алтернатива – когато имаме, когато имаме капиталово търговско дружество. Свръх задълженост е налице, когато стойността на актива е по-малка от стойността на пасива – тя е второто основание за обявяване в несъстоятелност То не значи неплатежоспособност и обратното – може някой търговец да е свръх-задължен и да не е неплатежоспособен и обратно (ако имаш повече задължения, отколкото права, но взимаш заем и си платежоспособен или имаш актив, многократно по-голям от пасива, но активът ти е неликвидно имущество).

Универсално принудително изпълнение – по ГПК е уредено индивидуалното принудително изпълнение – то започва по искане на кредитор. По ТЗ се открива както от кредитор, така и от длъжник, ликвидатор на търговец, както и от Агенцията за държавни вземания. ПО ГПК не само инициативата за почване на производство, но и цялото производство се движи по инициатива на кредитора. По ТЗ – това може да стане и по инициатива на синдика. По ГПК е налице изпълнителен лист. Докато по ТЗ няма такъв. Най-важното е, че по ГПК изпълнението е винаги по отделно вземане на отделен взискател върху определено имуществено право на длъжника; докато по ТЗ универсалното принудително изпълнение означава удовлетворение на всички вземания на всички кредитори върху цялото имущество. Окръжният съд по седалище на длъжника – търговец упражнява правораздавателна функция и администрира.

Целта на производството по несъстоятелност е справедливо удовлетворяване на кредиторите. Справедливостта се извежда от чл. 722 ТЗ, където са подредени кредиторите – обезпечени, хирографарни и остатъчни. Втората цел предприятието на длъжника търговец да се заздрави.