Ценни книги. Понятие. Видове

 

Ценни книги. Понятие. Видове

Няма единна правна уредба, отнасяща се до ценните книги. В ЗППЦК се визират само един от видовете ценни книги – т.нар. инвестиционни. В търговския закон се съдържа правната уредба на акциите, облигациите, менителница, чек и много други. В КТМ е уреден коносаментът. Друг нормативен акт, който урежда въпроси, свързани с ценните книги е ЗУНК. Нормативни източници са също постановления на МС, наредби на БНБ, чл. 78 ЗС и др.

В чл. 2 ЗППЦК е дадено легално определение, където се казва, че предмет на този закон, са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които поради естеството си могат да бъдат предлагани публично, като:

1. акции;

2. облигации и други дългови ценни книжа;

3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г.) други права, свързани с акции, облигации или други дългови ценни книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти.

Това определение е много разточително и разказвателно. Липсва му нормативен изказ. Тъй като в посочения закон се уреждат само един вид акции, то следва да се подчертае, че това определение не е общовалидно.

Следващото определение, което е старо, но е класическо за ценни книги:

ЦЕННАТА КНИГА Е ДОКУМЕНТ, КОЙТО МАТЕРИАЛИЗИРА ПРАВА, КОИТО СЕ УПРАЖНЯВАТ ЧРЕЗ ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТА.

Следователно ценната книга е документ. Тя е писмен акт, който съдържа волеизявление, насочено към определени последици. Ценната книга в същото време е и вещ – следователно по отношение на нея могат да възникнат субективни вещни права.

Ценната книга материализира права – най-често облигационни (право на вземане). Правото на вземане в латентен вид или изискуемо се съдържа в акциите, облигациите, менителницата, чека, записа на заповед и др. Дадена ценна книга може да материализира в себе си право на собственост – това е валидно за коносамента, товарителния запис, складовия запис и др. Други ценни книги материализират членствени права – такива са акциите и временните удостоверения.  Във всички случаи ценните книги са numerus clausus и могат да се издават както от субекти на частното право, така и публичноправни субекти. Такива могат да се издават от държавата или общините. Държавата също така може да издава облигации и съкровищни бонове.