Търговска продажба

Търговска продажба (emptio-venditio)

 Търговската продажба е вид продажба, следователно има всички родови белези на продажбата. Това е двустранен договор. (Кое е основното задължение на продавача? – Да прехвърли собствеността, а не да предаде вещта). Продажбата е консенсуален договор.  Заедно с прехвърляне на собствеността важи правилото, че вещта погива за собственика. Когато става дума за индивидуално-определени вещи, то се прилага чл. 24 ЗЗД, а именно вещият ефект на облигацията.

При търговската продажба се прехвърля собствеността върху стока. ТЗ не дава дефиниция за търговска продажба, но в чл. 318 ТЗ е постановено кога продажбата е търговска.

1.       Търговската продажба е абсолютна търговска сделка – чл. 1 т. 1,2,3 ТЗ

2.       Извън посочените случаи стоят относителни / субективни търговски сделки, а именно, когато продажбата е извършена от търговец.

3.       Съществува презумпция, че сделката е извършена от търговец по занятие, следователно изхождайки от това сделките ще се наричат презумптивни.

От търговката продажба е изключен един вид – когато предметът на сделката е за лично потребление и купувачът е физическо лице – чл. 318 ТЗ. Продажбата на недвижими имоти е търговска по своето основание, би не е търговска по своята форма. Този вид сделка се подчинява на гражданско-правния режим по отношение формата, в която се сключва – нотариален акт. Не можем да бъдем категорични, че тази продажба е търговска.

Кое е специфичното за търговската продажба?

1.       Цена. В гражданското право цената е от съществените елементи , т.е. без определена цена или поне определяема няма да има завършен фактически състав. В търговското право това не е така и въпреки това сделката е действителна. В този случай се дължи нормалната цена.

2.       Срок. В стопанския обмен е нормално да има срок за изпълнение на сделката. Като в търговското право, ако не е определен срок , то трябва да се изпълни в един разумен срок – jus eco. Тук става дума за относително определени норми. Когато стоката трябва да бъда приета в склада на продавача, то последният трябва да уведоми в определен срок, че стоката е готова.

3.       При търговската продажба за продавача има задължение да:

-          издаде фактура винаги, когато купувачът поиска, а може и други документи – сертификат за качество или произход и др.

-          предостави сервиз

Продавачът има и допълнителни права: ако купувачът е в забава да получи стоката, то продавачът може да я предаде на трето лице за сметка на купувача. Той също така може да продаде стоката. За всичко това той следва да уведоми купувача, освен при бързоравалящи се стоки.

Допълнителни задължения на купувача:

1.       Да прегледа стоката и да уведоми продавача за недостатъци. Това задължение е несъщинско, т.к. насрещната страна няма притезание.  

2.       Когато купувачът получи стоката, той във всички случаи е длъжен да приеме стоката за пазене с грижата на добрия търговец. Това задължение е същинско. С отказа да приеме стоката поради това, че се отклонява от договора, купувачът разваля договора, което означава, че собствеността върху тази стока се връща върху продавача, но купувачът трябва да пази чужда нему стока. При бързоразвалящи се стоки те следва да се продадат за сметка на продавача.

Чл. 323 е предвидено обезщетение. (Пример с портокали по Нова година). Тук има сделка на покритие, при която купувачът търпи загуби.