Преобразуване, прекратяване и обединяване на търговски дружества

Преобразуване на търговски дружества

 

1.       Чрез реорганизация на юридическото лице

а) Чрез вливане – правна уредба на тази форма на преобразуване се съдържа в чл. 262 ал. 1 ТЗ. Едните дружества се наричат преобразуващи, а другите се наричат приемащи. Преобразуващите дружества (влетите) се прекратяват без ликвидация.

б) Чрез сливане. Цялото имущество на едно или повече юридически лица се прехвърля в едно ново-образуващо се юридическо лице. Сливащите се дружества се прекратяват без ликвидация.

в) Разделяне – цялото имущество на едно юридическо лице преминава към две или повече търговски дружества, като преобразуващото се дружество се прекратява чрез ликвидация.

- разделяне чрез учредяване – възникват две или повече нови търговски дружества

- разделяне чрез придобиване – имуществото на съществуващото търговско дружество преминава към съществуващи дружества.

- комбинирана форма

 

г) Отделяне. Част от имуществото на преобразуващите се дружества преминава към две или повече търговски дружества. Тук важат формите на разделяне, но преобразуващото се дружество продължава да съществува.

 

д) Възможно е преобразуване чрез отделяне на еднолично търговско дружество. Част от имуществото на преобразуващото се дружество преминава в ЕАД или ЕООД (чрез учредяване, т.к. възниква ново търговско дружество). Това е един апорт, който преобразуващото се дружество прави в ЕООД или ЕАД.

 

2.       Чрез промяна на правната форма. Преобразуващото се дружество преминава в едно новоучредено дружество, което е с друга правна форма. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

 

3.       Чрез прехвърляне на имуществото на ЕТ на едноличния собственик. Необходимо е физическото лице, което е едноличен собственик да се е регистрирало като ЕТ.

 

Значение е приложно поле на преобразуването. Чрез него се постига прекратяване на юридическо лице без ликвидация. То води от една страна до правоприемство на имуществото, а от друга страна на членствените правоотношения. Всички търговски дружества могат да бъдат обект на преобразуване – както в ликвидация, така и в несъстоятелност.

Обект на преобразуване могат да бъдат:

1.       Кооперациите

2.       ЕТ

3.       Клон на юридическо лице

 

Фактически състав на преобразуването.

1.       Реорганизация на юридическото лице.

а) Договор за преобразуване

б) План за преобразуване

в) Доклад на управителните органи на дружеството, който план следва да съдържа правната и икономическа обосновка на преобразуването.

Договорът, планът и докладът подлежат на проверка от одитор. След проверката те се предоставят в търговския регистър. За капиталовите дружества се обявява в Държавен вестник.

 

Решение за преобразуване, което след да бъде взето за всяко от преобразуващите се  дружества поотделно. При персоналните дружества решението се взима с единодушие и с нотариална заверка на подписите. При капиталовите дружества решението за преобразуване се взима с мнозинство от ¾ от капитала, т.е. квалифицирано мнозинство. Когато се променя правният статут на някои съдружници от ограничено-отговорни в неограничено-отговорни, то се изисква тяхното съгласие. Като част от решението за преобразуване следва да бъде включено и приемането на новия устав / дружествен договор, или съответните изменения при съществуващо дружество. При преобразуване на едно капиталово дружество – то капиталът не може да надвишава нетната стойност на активите, които преминават към това дружество. Това се прави с цел да се гарантира, че не се прикрива една декапитализация.

 

Вписване на преобразуването в Търговския регистър. Това публичноправен елемент от фактическия състав. Вписването се прави както по седалище на преобразуващото, така и на приемащото/ новоучреденото дружество. При вливане/сливане е конститутивно вписването по седалището на новоучреденото / приемащото дружество. Докато при разделяне/отделяне е конститутивно това по седалище на преобразуващото се дружество. Съдът не може да извърши вписването по-рано от 14 дни от подаване на заявлението за това. Вписването по седалищата на останалите дружества е вторично, а не конститутивно и това става служебно от съда.

 

При преобразуване на правната форма фактическият състав е същият както при по-горе описаното преобразуване, но следва да се имат предвид следните особености:

-          Когато едно командитно дружество се преобразува в персонално или такова с по-малък капитал, то кредиторите могат да поискат обезщетение до разликата в капитала.

-          С решението за преобразуване се избират и органите на дружеството

-          Конститутивно е вписването по седалището на преобразуващото се дружество.

-          При вливане и сливане цялото имущество на прекратяващото се дружество преминава върху новообразуваното или съществуващото дружество. Последното става приемник на всички права и задължения.

-          При разделяне и отделяне преминават онези права и задължения, които са предвидени в договора, съответно плана за преобразуване. Към приемащите дружества преминават изрично описани активи, следователно членствените правоотношения могат и да не бъдат прехвърляни.

 

Защита на кредиторите при преобразуване:

При сливане/вливане защитата се изразява в задължението приемащото дружество да управлява в 6-месечен срок отделно активите на преобразуващото се дружество. Само необезпечените кредитори могат да поискат обезпечение, а обезпечените от своя страна имат право да се удовлетворят предпочтително.

 

При разделяне/отделяне защитата се осигурява чрез солидарната отговорност на всички дружества, участващи в преобразуването за всички задължения, които са възникнали до датата на преобразуването.

 

При промяна на правната форма: когато неограничено-отговорният съдружник стане ограничено отговорен, то той отговаря неограничено за всички задължения, които са възникнали до датата на преобразуването. И обратно, когато един ограничено-отговорен съдружник стане неограничено отговорен, то той ще отговаря ограничено за всички задължения, които са възникнали до датата на преобразуването.

 

Иск за оспорване на преобразуването. Този иск следва да се разграничава от иска за недействителност по чл. 70 ТЗ. Целта на иска за оспорване на преобразуването е не да премахне едно съществуващо дружество, а да предотврати преобразуването. Искът трябва да се предяви преди завършване на фактическия състав на преобразуването. Ако се пропусне този момент, то искът не може да бъде предявен, т.е. срокът е преклузивен. Ищец по този иск е всеки съдружник / акционер или всяко от дружествата, участващи в преобразуването. След предявяване на иска, охранителната процедура по вписване се спира докато съдът не се произнесе по него.

 

Основанията за предявяване на иска са както следва:

1.       Недействителност на договора

2.       Неспазване на законоустановените изисквания и др.

Нееквивалентност на замяната не е основание за подаване на този иск. Чл. 263 „о” ТЗ.

 

Правната уредба на иска за обявяване недействителността на новообразуваното дружество се съдържа в чл. 263 „п” ТЗ. Ищци по този иск могат да бъдат само съдружници, респективно акционери в това дружество. Ответник е новоучреденото дружество. Като правото да се предяви този иск се губи от съдружник / акционер, който е използвал предходния иск, и този иск е бил отхвърлен.

Възможно е субсидиарно позоваване на чл. 70 ТЗ, следователно има едногодишен срок за предявяване на иска – 1 година от датата на преобразуването.

 

Чл. 263 „р” ТЗ – иск за парично уравняване. Този иск принадлежи на съдружник / акционер, който е ощетен от преобразуването. Може да се предяви в тримесечен срок от преобразуването. В основата на претенцията стои нееквивалентността. Ответник е дружеството, което дължи парично обезщетение.

 

Право на напускане по чл. 263 „с” ТЗ. То принадлежи на съдружник в ООД или акционер в АД. Посочените лица имат извън-съдено право, като изискване за упражняването му е да са гласували „против” на ОС, на което са решавани въпросите за преобразуването. Не е основание за напускане на дружеството, ако се променя само част от правното положение на съдружниците / акционерите. Правото на напускане се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да бъде отправено в тримесечен срок след преобразуването. Когато в едно АД напусне акционер, то този въпрос се урежда, като се приложи института на „собствените акции”.


 

Прекратяване и ликвидация на търговски дружества

 

 

Прекратяването като фаза в живота на юридическото лице не е симетрична на неговото възникване. С прекратяване на търговското дружество то не се заличава от търговския регистър. С прекратяването се преустановява активната търговска дейност и дружеството преминава във фазата на ликвидация.

 

Ликвидация. В закона са предвидени императивни правни норми, независимо дали ликвидацията е доброволна или е принудителна. Чл. 266 ал. 2 ТЗ е предвидено, че ОС на ООД или АД, а при персоналните дружества с единодушие на всички съдружници се определя срока, в който ликвидационното производство трябва да приключи. Срокът, също така може да бъде определен и от съда. Ликвидатор на дружеството се избира по същия ред, по който се определя срока за приключване на ликвидационното производство. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър. Той следва да предостави нотариално заверен спесимен от подписа си, като след промените на закона се изисква и нотариално заверено съгласие, че е готов да изпълнява тази дейност. С вписването на ликвидатора единствено той може да представлява дружеството и да извършва дейност от негово име и от негова сметка.

Целта на ликвидационното производство е да приключи всички висящи правоотношения на дружеството.

ЧЛ. 267 ТЗ постановява, че ликвидаторите са длъжни да поканят кредиторите да съберат своите вземания. Ликвидаторите нямат право да сключват нови сделки. Това е възможно само ако се постигат целите на ликвидацията – за да се осребри остатъчното имущество на дружеството.

Чл. 269 ТЗ казва, че ликвидаторът на практика замества неговият изпълнителен орган. Чл. 269 ал. 2 ТЗ – когато са назначени повече от двама ликвидатори, то те могат да представляват дружеството само заедно. Изречение второ на ал. 2 чл. 269 ТЗ – се разглежда като хипотеза на пасивна представителна власт.

Чл. 270 ТЗ регламентира задължение на ликвидатора по съставяне на баланс на дружеството към момента на неговото прекратяване. С цел защита на кредиторите в ликвидационното производство в чл. 272 ТЗ е предвидено, че дружеството няма право да разпредели имущество в рамките на 6 месеца от деня, в който е обнародвана покана до кредиторите. Ако дадено задължение на дружеството е спорно, то преди разпределението се дава обезпечение на кредиторите.

Възможно е съдружник или акционер като дял да получи не пари, а натура (чл. 268 ал.2 ТЗ), но това ще бъде вярно, ако останалите съдружници са съгласни и ако с подобно изпълнение не се ощетяват кредиторите. Тук е налице datio in solutom.

 

В чл. 272 е регламентирано спиране и прекратяване на ликвидационното производство при несъстоятелност. Ако съдът с решение открие производство по несъстоятелност, то ликвидационното производство ще бъде спряно до изтичане на сроковете за обжалване на това съдебно решение и влизането му в сила. Когато това стане се стига до прекратяване на ликвидационното производство. Ако в този период има назначен ликвидатор, то той се десезира. След прекратяване на ликвидационното производство мястото на назначения ликвидатор се заема от назначения синдик в производството по несъстоятелност.

Когато приключи ликвидационното производство (в)нормалния си ход) то ликвидаторът подава заявление за заличаване на търговското дружество. Ако дружеството е капиталово, то съобщението се публикува в Държавен вестник. Този момент е симетричен на вписване на дружеството в търговския регистър.


 

Обединяване на търговски дружества

1.       Картел. Това е обединение на търговци, които запазват своята юридическа самостоятелност. Те координират усилията си, за да намалят конкуренцията по между си. Форма, която може да придобие картелът е на:

-          Гражданско дружество

-          Джентълменско споразумение

-          Търговско дружество (рядко)

Целите на картела са както следва: дружествата, участващи в него желаят да установят цени за съответната стока; да разпределят квотата на производство, така че да няма свръхпроизводство. Най-известният картел в света е ОПЕК.

2.       Тръст. Познат е от англосаксонското право. Рокфелер се смята за баща на тръста. Чрез Стандарт Ойл Тръст той обединява 40 нефтени компании. При обединяване под формата на тръст се получава отделяне на управлението от собствеността. Това е така, т.к. истинските собственици на акции чрез системата на доверително управление предоставят на други лица правото да управляват тези търговски дружества. По този начин се постига изгубване на икономическата самостоятелност на дружеството – то се управлява от т.нар. фидуциарни собственици.

Тръстът стимулира развитието на монополизма и в тази връзка се създава т.нар. антитръстово законодателство. Тръсът се явява предвестник на Холдинга. Формата на тръста може да се намери в съвременните инвестиционни дружества.

3.       Концерн. Това е европейският тръст. Представлява икономическа групировка на еднородни търговски предприятия, които запазват своята юридическа самостоятелност.

4.       Консорциум. Тази форма на обединение на търговски дружества има правна уредба в ТЗ заедно с холдинга. Чл. 275 ТЗ е дадено легално определение за консорциум. Консорциумът е обединение на търговци, което може да заема формата на каквото и да било търговско дружество или на гражданско дружество. Когато консорциумът е персонифициран, то възниква ново дружество, което има специална цел – временно обединение за извършване на стопанска дейност.

5.       Холдинг. Това е вертикално образуване на търговски дружества. То има пирамидална структура. Състои се от едно холдингово дружество  (Дружество „майка”) и дъщерни дружества. Тази форма на обединение може да използва вместо създаване на едно голямо предприятие. Отделният предмет на дейност се концентрира в дъщерните дружества. Дружеството „Майка” задължително е капиталово търговско дружество. Създадено е със специална цел – да осъществява контрол върху дъщерните дружества и да участва в управлението / капитала на дъщерните дружества. Холдинговото дружество трябва да притежава най-малко 25% от капитала на дъщерните дружества или следва да назначи повече от половината от управителните органи на дъщерните дружества. Последните имат юридическа самостоятелност, но се намират в икономически подчинено положение спрямо холдинговото дружество.

Чл. 280 ТЗ – уредено е вътрешно кредитиране на системата. Когато се създава едно холдингово дружество може да се достигне до едно монополно положение и то ще подлежи на контрол по ЗЗК – чл. 3. ЗЗК обявява за недействителни всички споразумения, които предвиждат създаване на монополно положение на пазара.