Събирателно и командитно дружество. ООД. Акционерно дружество.

 


Събирателно дружество

СД е персонално дружество. В чл. 76 ТЗ е посочена легална дефиниция: “Събирателно е дружеството, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено.” От определение следва, че СД е юридическо лице, което има за персонален състав най-малко 2 ЮЛ или ФЛ. Не може да има еднолично събирателно дружество. За да се образува едно СД следва да се сключи дружествен договор с нотариална заверка на подписите.  Същото трябва да се впише в търговския регистър, като не се изисква обнародване в ДВ.

Чл. 77 ТЗ постановява изискване по отношение на фирмата на СД. Тя трябва да се състои от имената / името на съдружниците + произволно избрана добавка.

Изключително важна във връзка със СД е отговорността. СД отговаря със своето имущество, но на ред с тази отговорност за задълженията на дружеството отговарят и съдружниците, чиято отговорност е лична, неограничена, солидарна, субсидирана и ex tunc, т.е. съдружниците отговарят и за стари задължения на дружеството, възникнали преди постъпването им в него. Неограничено означава, че отговарят с цялото си имущество (с изключение на несеквестируемото такова). Субсидирана отговорност – вторична, когато става дума за принудително изпълнение. То следва първо да се насочи върху имуществото на дружеството и след това след да се премине към отговорността на съдружниците. Солидарна – в търговското право се предполага солидарност. Означава, че претенцията може да бъде насочена към всеки и за всичко. Ако дружеството бъде прекратено, то отговорността го надживява. Чл 98, ал. 1 и 2 ТЗ – давностният срок за предявяване на искове срещу съдружник за задължения на дружеството се погасяват с 5-год. Давност, която започва да тече от дяня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или напускането на съдружника е вписано в Търговския регистър.

В СД има два вида отношения:

1.       Вътрешни – между съдружниците и на съдружниците в дружеството.

2.       Външни отношения

При вътрешните отношения има предимство това, което е записано в дружествения договор (с изключение на чл. 87 ТЗ). Уредбата на тези отношения е диспозитивна.

Като при всяко членствено правоотношение и тук има права и задължения.

Съдружникът в СД има право на следните имуществени права:

1.       Част от печалбата

2.       Обезщетение за всички необходими за дружеството разноски

3.       Обезщетение, ако претърпи вреди при или по повод изпълнение на дружествените дела

4.       Лихви върху по-горе посочените вземания

5.       Ликвидационен дял (това е финално право на съдружника)

Неимуществени права на съдружника:

1.       Управление

2.       Контрол върху дружествените дела

3.       Вето – да спира изпълнението на взетите решения. (това право няма отношение спрямо третите лица)

Управление на СД. Няма институционализирани органи, т.к. всеки от съдружниците има еднакво право да управлява дружеството. Като това е не само негово право, но и задължение. Ако дружеството е с многоброен състав, то управлението се възлага само на един или неколцина от съдружниците. Независимо от това, правото на глас се запазва и за останалите. Чл. 84 ал. 2 ТЗ. Отмяната на възлагане на управление се осъществява в процес пред Окръжния съд. Освен ако няма единодушно решение управлението му да се възложи другиму. Регламентираното в чл. 105 ТЗ, право на вето е изключително важно. Следва да се тълкува като се приеме argumentum a contrario + аналогия в правото.

Задължения на съдружниците в СД.

Имуществени задължения:

1.       задължение за вноска. В ТЗ няма правила относно вноските. Те са въпрос на дружествения договор. В ТЗ е казано, че ако някой от съдружниците е в забава, то той дължи лихва.

Неимуществени задължения:

1.       да се въздържат от конкурентна дейност (чл. 83 ал. 2 ТЗ)

2.       полагане на лични усилия при преследване на дружествените дела и цели

3.       задължение за лоялност по отношение на останалите съдружници и дружеството като цяло. Това задължение важи при всички дружества, но при персоналните е по-силно изразено.

Външни отношения на събирателното дружество

Тези отношения са уредени от императивни правни норми и включват:

1.       Представителство на СД

2.       Отговорност на съдружниците и дружеството

3.       Права на трети лица по отношение на дружеството и съдружниците

Представителство. Основен принцип, който действа по отношение на представителството е, че който управлява – той представлява. Т.к. всички съдружници могат да управляват дружеството, следователно те всички могат и да го представляват. Представителството е както съдебно, така и извънсъдебно.

Отговорност (разгледана е при общата характеристика на СД), като към това следва да се добави, че всеки съдружник може да предявява личните си възражения спрямо претенциите на трети лица. А също така може и да прихваща. Във връзка с отговорността следва да се приеме, че в известен смисъл и дружеството отговаря за задълженията на съдружниците – чл. 96 ТЗ.

Прекратяване на СД

Под прекратяване следва да се разбират две значения:

1.       Преустановяване на търговската дейност – след това прекратяване дружеството продължава да живее, но в друга фаза. То трябва да приключи с висящите правоотношения, в които е влязло. Чак след това ще се направи заявление за заличаване от търговския регистър, което е равно на смърт на СД.

2.       Прекратяване на юридическото лице, което е равнозначно на юридическа смърт.

Основания за прекратяване

Чл. 93 ТЗ са посочени основанията. Под т.4 на чл. 93 е визирано едно основание, което то изключителна важност що се отнася до персоналните дружества и демонстрира тясната спойка между съдружниците в СД. А именно смърт или поставяне под запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник – юридическо лице. Това основание не е абсолютно, при определени предпоставки дружеството може да продължи да съществува. 

Основанието по чл. 93 т. 7 ТЗ има предвид хипотезите на чл. 96 и 95 ТЗ.

Възможно е, ако дружеството да е прекратено на основание чл. 93 ТЗ, да се иска продължаване дейността на дружеството.

Прекратяване на членството:

Съществува възможност за изключване на съдружник – тук ще бъде разгледан разгледан начинът за това. Съдружниците биха могли да изключат съдружник само по съдебен ред с предявяване на иск до Окръжния съд по седалището на дружеството, като искането трябва да включва волята на всички съдружници.

Последствия: Съдружникът, който е изключен влиза в ролята на трето лице, следователно може да получи своята приспадаща част от имуществото. При смърт на съдружник неговите наследници могат да встъпят в 3-месечен срок. Ако не го направят в този срок, то дружеството следва да им изплати дела на починалия съдружник. Нашият ТЗ е щедър към наследниците, като не поставя изискване за съгласие на съдружниците за вписване на наследниците като съдружници.

Давност

Чл. 98 ТЗ постановява в ал. 2,  че давностният срок за задълженията на дружеството започва да тече от деня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или напускането на съдружника е вписано в търговския регистър. Отговорността на съдружниците надживява дружеството.