Търговско представителство - Търговски пълномощник

 

Търговски пълномощник (в тесен смисъл) (чл. 26 – 29 ТЗ)

Определение: лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.

Търговският пълномощник може да бъде както физическо, така и юридическо лице, т.к. в ТЗ се казва “лице”. На практика рядко се среща юридическо лице като търговски пълномощник. Това лице е упълномощено – следователно в негова полза възниква представителна власт (непритезателно субективно право) – само възможност да действа в чужда правна сфера. Ако търговецът иска да задължи търговския пълномощник е необходимо да възникне второ правоотношение, което задължително е договор (трудов договор или мандат – чл.280 ЗЗД). По силата на този договор пълномощникът се задължава, като съдейства на търговеца в рамките на упълномощаването за извършване на посочените действия. От самото упълномощаване се определя обема на представителната власт. Ако нищо конкретно не е споменато, то следва да се тълкува, че търговският пълномощник има генерално пълномощно. Като в последното не е включено извършването на всички позволени от закона действия от името и за смета на упълномощаващия, както е в гражданското право. Генералното пълномощно включва действия, които влизат в обикновената дейност на търговеца. Това, което влиза в предмета на дейност – не само вписания, а и този, който упражнява. Подобно на прокурата и тук има известни ограничения:

1.       Не може да отчуждава или обременява недвижим имот.

2.       Не може да поема менителнични задължения.

3.       Не може да сключва договор за заем от името на търговеца.

4.       Не може да предявява искове.

Посочените ограничения важат само когато търговският пълномощник в упълномощен генерално. Няма пречка той да бъде упълномощен изрично да извърши посочените действия.

1993г. е прието тълкувателно решение № 1 на ОСГК, което въвежда допълнителни ограничения по отношение на търговския пълномощник – за възможността да бъдат процесуални представители. Чл. 20 на ГПК посочва лицата, които могат да бъдат процесуални представители. Върховният съд прикрепя изискване към процесуалните представители – да имат юридическо образование и да са вписани като адвокати.

Правно положение на търговските пълномощници.

Търговските пълномощници и прокуристът не да търговци – те са служители на търговеца и не могат да извършват търговски сделки за себе си и за другиго, освен за търговеца. Те трябва да искат разрешение от търговеца, ако не то последният може да:

1.       иска обезщетение

2.       да счита извършената сделка с последици за него, като има преклузивен срок за това: 1м. от узнаване и до една година от извършване на сделката.

Търговският пълномощник не може да възлага на другиму функциите, за които е упълномощен. Той може да упълномощи друг за отделни действия, но не и да превъзложи своите функции.

Търговският пълномощник може да бъде назначен от:

-          Търговеца - принципал

-          Прокурист

-          Ликвидатор, когато търговецът влезе в ликвидация (след прекратяването му)

Прекратяване на търговското пълномощие.    

ТЗ препраща към чл. 41 ЗЗД, където са посочени прекратителните основания, а те са:

1.       Оттегляне от търговеца или прокуриста

2.       Отказ

3.       Смърт или запрещение на която и да е от двете страни

4.       Ако пълномощното е срочно или е с прекратително условие – с настъпване на някое от тях   

Оттеглянето предполага връщане на документа. Обезсилването може да стане чрез публично оповестяване – в търговския регистър или чрез публикация в централен ежедневник.

Съпоставка на общото и различното между прокурист и търговски пълномощник.

Общи черти:

1.       И двамата имат представителна власт

2.       Отношенията им се уреждат с договор

3.       Овластяването не включва разпоредителни действия с недвижими имоти, по-конкретно тяхното отчуждаване

4.       И двамата не могат да превъзложат своите действия другиму

5.       Не могат …

6.       Изисква не нотариална заверка на упълномощаването (при прокуриста се изисква и вписване и търговския регистър) 

Разлики:

1.       В обема на представителната власт: тази на прокуриста е предопределена от закона, докато тази да търговския представител се определя от пълномощното.

2.       В ограничението на представителната власт: при прокуриста то не може да бъде противопоставено на трети лица, докато при търговския пълномощник това е възможно.

3.       В обема: прокуристът може всичко, докато правомощията на търговския пълномощник са ограничени от обикновената дейност на търговеца

4.       Прокурата се учредява от търговеца/ принципала, докато търговският пълномощник може да бъде упълномощен както от прокуриста, така и от търговеца.

5.       Прокурата се вписва в търговския регистър

6.       Прокурата не се прекратява със смъртта на търговеца, докато при търговския пълномощник важи чл. 41 ЗЗД

7.       Прокурист може да бъде само физическо лице, докато търговският пълномощник може да бъде както физическо, така и юридическо лице.

Търговски помощник (чл. 30 – 31 ТЗ)

Определение: лице, което подпомага търговеца във фактическото извършване на търговската дейност, следователно търговският помощник е призван да извършва фактически, а не правни действия. Търговският помощник няма представителна власт, следователно действия, които извършва се ограничават до вътрешните отношения с търговеца. Той е служител на търговеца и е в трудово, гражданско или друго правоотношение с последния. Получава възнаграждение. Само в един случай търговският помощник може да ангажира правната сфера на търговеца – когато работи в общодостъпно място за търговия. Тогава се презюмира, че има право да сключва сделки със стоките в това общо-достъпно място. В този случай търговските помощници извършват правни действия от името на търговеца, във всички останали случаи търговският помощник няма тази възможност. Търговският помощник може да бъде упълномощен за всякакви сделки – чрез конкретно и или изрично упълномощаване. Търговският помощник не може да извършва търговски сделки за себе си.