Предявяване на вземанията. Извънсъдебно споразумение

89. Предявяване на вземанията. Извънсъдебно споразумение

 

            1. Предявяването на вземания е фаза в същинското производство по несъстоятелност. Самото производство по несъстоятелност се дели на две големи фази: 1) производство по откриване на несъстоятелността; 2) същинско производство по несъстоятелността.

1.1. Предявяването на вземанията е необходимо, защото целта на производството по несъстоятелност е да вземат участие всички кредитори - за да участват, трябва да предявят вземанията си:

            1) Участието им поначало е функция от тяхната воля(някои се конституират и служебно).

            2) Синдикът не може да установи размера на вземанията на всички кредитори – поради това, че търговските книги на длъжника може да не са пълни или по други причини.

1.2. Предявяването на вземанията се извършва пред съда.

                        1) Преди (по по-стария режим) се смяташе, че има характер на искова молба. Сега не е точно така, защото решението на съда няма сила на пресъдено нещо - става дума за квази искова молба.

                        2) Вземанията се предявяват с писмена молба, към която се прилагат доказателства за вземането, с които кредиторът разполага. На тази фаза доказването е непълно: синдикът може да приеме доказателствата и да няма спор - доказването е непълно (няма исков процес).

1.3. Срок за предявяване:

            1) Кредиторът трябва да предяви вземането си в едномесечен срок след датата на обнародване на решението за образуване на производството.

            2) Кредиторът може да го направи и по-късно в срок от 2 м. Предявяването след първия месец (от 2 до 5) има неблагоприятни последици:

                        а. Кредиторът не може да оспори прието вземане.

                        б. Ако е извършено разпределение, кредиторът не може да го оспори и се удовлетворява от остатъка.

                        в. Всички допълнителни разноски за приемане на вземането му са за негова сметка.

                                   3) Ако кредиторът изпусне 2-месечния срок, той не може да предяви вземането си в това производство. Тези ограничения са за старите кредитори. Има едно изключение за кредитори, за които има висящи дела (предявен е иск преди откриване на производството по несъстоятелност) - това производство се спира, но ако вземането не бъде прието, исковото производство се възобновява.

                                   4) За новите кредитори не важат всички тези срокове - - по общия ред, ако не се удовлетворят на падежа. За тях синдикът съставя допълнителен списък.

                        1.4. В 14-дневен срок от изтичане на срока за предявяване (1 м.) синдикът съставя списъци на предявените вземания. Оставят се за запознаване в канцеларията на съда и се прави съобщение за това в ДВ. Синдикът изготвя 3 списъка:

                                   1) Списък на предявените и приети вземания. Изготвя се по реда на постъпване. Отбелязва се кредитор, основание, размер, привилегии, дата на предявяване.

                                   2) Списък на вземанията по чл. 687 - на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения с длъжника, възникнали до 1 г. преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Изготвянето на този списък служебно без предявяване е облекчение за тези кредитори. Синдикът е длъжен да включи в този списък и установените с влязъл в сила акт публични вземания (на ДОО, държавата).

                                   3) Списък на предявените и неприети вземания. Ако дадено задължение е признато от синдика и длъжника, включването му не може да се откаже.

                                   4) Може да се съставят и допълнителни списъци за допълнителни вземания по първата и третата категория.

                        1.5. Оспорване.

                                   1) Възможно е един кредитор да не е съгласен с вземане на друг кредитор или длъжникът да не е съгласен, че е длъжник на определен кредитор. Оспорването се прави пред синдика в 14-дневен срок от обнародване на съобщението за списъците.

                                   2) Не могат да се оспорват вземания, установени с влязло в сила решение, постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в което е участвал и синдикът - има иск за предявено вземане или кредитор с неприето вземане може да предяви иск за вземането си и тогава е възможно по отношение на този кредитор да се постанови решение от съда и ако в производството е участвал и синдикът, вземането е неоспоримо.

                                   3) Възражението, направено пред синдика, се гледа в 14-дневен срок съвместно от синдик, длъжник и кредиторите, между които е оспорено. В 3-дневен срок от обсъждането синдикът се произнася окончателно.

                        1.6. Когато синдикът реши кои вземания ще приеме, той представя окончателен списък на приетите вземания и на оспорените неприети вземания заедно с мотиви за неприемането. Списъкът се представя в срок 1 м. от изтичане на срока за възражения.

                        1.7. Съдът одобрява или не списъците.

                                   1.7.1. Актът на съда не е правораздавателен, а акт на спорна администрация.

                                   1.7.2. Съдът се произнася в закрито или открито заседание в зависимост от това дали има спор или не.

                                               1) Ако няма възражения, съдът се произнася незабавно след представяне на списъка в закрито заседание.

                                               2) Ако има възражения, съдът се произнася в 14-дневен срок в открито заседание. По принцип всички възражения се обсъждат в едно заседание, но понякога това е обективно невъзможно. Ако намери възраженията за основателни, то съдът прави съответните промени в списъка. Ако не - оставя ги без уважение.

                                   1.7.3. Определението на съда се обнародва в ДВ. Това определение не е със сила на пресъдено нещо - може да се допълва с допълнително приети по установения ред вземания.

                                   1.7.4. Значение на предявеното вземане да е прието:

                                               1) Кредиторът има право на глас в събранието на кредиторите.

                                               2) Може да гласува оздравителен план.

                                               3) Може да участва в разпределението.

                        1.8. Иск от кредитор за установяване на неговото вземане по исков път.

                                   1.8.1. Абсолютна предпоставка за воденето на иска е кредиторът да е възразил първо пред синдика, а после и пред съда.

                                   1.8.2. Това е нормален иск, но има особености:

                                               1) Компетентен да гледа спора е съдът по несъстоятелността.

                                               2) Особени процесуални предпоставки.

                                   1.8.3. Решението по този иск е триинстанционна.

                                   1.8.4. Решението на съда е със сила на пресъдено нещо по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори.

            Има колебание дали да съществува този иск. По чл. 694 първо имаше, после се счете, че много забавя производството, защото решението по него засяга производството по несъстоятелност (при разпределението има задължение да се заделят средства за оспорени вземания). Положителна страна на иска е, че осигурява по-голяма възможност за защита.

                        1.9. Предявяването на списъка на приетите вземания (предявяването и приемането на вземанията) засяга и спрените искови производства.

                                   1) Ако синдикът приеме вземанията на кредиторите по тези производства, исковите производства се прекратяват.

                                   2) Ако синдикът откаже да включи такова вземане, спряното исково производство се възобновява.

                                   3) Производството се възобновява и за прието вземане, срещу което има възражение от друг кредитор.

            2. Извънсъдебно споразумение - трети способ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Без практическо приложение.

                        1) Това е многостранна сделка, по която трябва да се съгласят всички кредитори с приети вземания. Страни по това споразумение са длъжникът и всички кредитори.

                        2) Може да се сключи по всяко време в писмена форма.

                        3) В това споразумение може да има всякакви клаузи. Основното значение е, че прекратява производството по несъстоятелност.

                        4) Ако длъжникът не изпълни задълженията по споразумението, кредитори с вземания 15% от общия размер на вземанията могат да искат възобновяване на производството по несъстоятелност. Ако производството се възобнови, не може да има оздравително производство.