Запазване и попълване на масата на несъстоятелността

Важно: Лекциите, отн. търговската несъстоятелност не са съобразени с промените в законодателството от 2010 и 2011 г.

87. Запазване и попълване на масата на несъстоятелността – нищожни действия и сделки, отменителни искове

1. Запазването на масата на несъстоятелността може да се извърши с обезпечителни мерки. Те могат да се налагат от съда по несъстоятелността, но не винаги. Тези мерки могат да се налагат преди откриване на производството по несъстоятелност, с решението за откриване на производството и след това. Чл. 650-654 уреждат специални обезпечителни мерки:

1) Запечатване (движими и недвижими вещи) - прави се от съдия-изпълнител.

2) Опис - от синдика.

2. Запазването и попълването на масата на несъстоятелността е свързано не само с мерки с процесуален характер, но и с материалноправни последици от решението за откриване на производството по несъстоятелност:

2.1. ТЗ урежда 3 вида недействителност на сделки и действия, които се извършват от длъжника. Първите два вида са недействителност по право - относителна недействителност, защото настъпва само по отношение на кредиторите на несъстоятелността (ал. 1 и 2 на чл. 646).

1) Сделки и действия, извършени 1) след датата на решението за откриване на производството и 2) не по установения ред - напр. без съгласие на синдика. Това са 3 типа сделки:

а. Изпълнение на задължение, възникнало преди откриване на производството - 1 кредитор ще бъде предпочетен пред другите (нарушение на принципа на универсалност).

б. Учредяване на залог или ипотека - за 1 кредитор ще се създаде привилегия, която е нямал към откриването на производството.

в. Сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността. Целта е да не се уврежда масата.

2) Сделки и действия, извършени в подозрителния период- между датата на неплатежоспособност/свръхзадълженост и датата на решението за откриване на производството. Това са главно сделки с безвъзмезден характер, при които е нарушена еквивалентността.

а. Изпълнението на парично задължение е забранено, защото парите са най-ликвидни и не трябва да напускат масата на несъстоятелността.

б. Безвъзмездни сделки.

в. Учредяване на залог, ипотека или друго обезпечение.

г. Възмездни сделки, при които даденото надхвърля значително полученото.

3) Чл. 647 - недействителни не по право сделки, а недействителността се прогласява с особени павлови искове.

а. Възникването на преобраз пр за кредиторите е при определени предпоставки, различни от тези по чл. 135 ЗЗД.

б. Освен това исковете могат да се предявяват от синдика и то поначало от него, а при бездействие от кредиторите.

в. Срокът за предявяване е 1 г. (по чл. 135 ЗЗД - 5 г.) - за да има възможно най-бързо решаване.

Увредените кредитори могат на общо основание да водят иск по чл. 135, но той ще се води пред съда по несъстоятелност.

2.2. Право на синдика да събира невнесените или неизпълнените (неизплатените) вноски (дял не се събира) от съдружниците - чл. 643. Това право е по отношение на ООД. Спорно е дали може и при АД - законът нищо не казва, но според Калайджиев е възможно.

2.3. Право на синдика да прекрати всеки договор със страна длъжника, по който задълженията не са изпълнени изцяло или отчасти - чл. 644. Това са обикновено договори с продължително действие - типичен пример е договорът за наем.

1) Прекратяването става с 15-дневно предизвестие. Инициативата може да е у насрещната страна - по нейно искане синдикът в 15-дневен срок трябва да се произнесе за прекратяването на договора. Ако в този срок не се получи отговор, договорът се смята за прекратен. Вината няма значение.

2) Насрещната страна има право на обезщетение, което ще се определи съобразно вредите, които е претърпяла.

3) Възможно е договорът да бъде запазен, ако длъжникът не е изпълнил свое старо задължение (преди откриване на производството), но синдикът не е длъжен да го изпълни (новите ще ги изпълни).

2.4. Особено право на прихващане - чл. 645.

1) Правото на прихващане принадлежи на кредитора.

а. Всеки кредитор, ако е имал изискуемо вземане преди датата на откриване на производството. Предпоставките са като по чл. 103 ЗЗД, но тук не се изисква ликвидност.

б. Ако вземането е станало изискуемо след откриване на производството или в резултат от обявяването в несъстоятелност, пак може да се прихваща, но в размера към този момент.

Пасивното задължение не е нужно да е изискуемо.

Това разрешение не е възприето навсякъде, защото прихващането променя реда на удовлетворяване и така хирографарен кредитор може да изпревари обезпечен.

2) Прихващането е относително недействително, ако кредиторът към момента на възникване на неговото вземане и задължение е знаел, че длъжникът е свръхзадължен/неплатежоспособен или има искане за откриване на производство по несъстоятелност. Тази относителна недействителност се установява с иск.

3) Чл. 645, ал. 4 урежда особено правило за прихващането, което длъжникът прави-извършеното след датата на неплатежоспособността/свръхзадължеността прихващане е относително недействително (по отношение на кредиторите) по право освен за частта, която съответния кредитор, срещу когото се прави прихващането, би получил при осребряване на имуществото. Такова правило в някои чужди законодателства има и за кредиторите.

Възможно е при всички тези недействителни сделки да е дадено нещо в масата от третото лице. Ако това може да се индивидуализира, се връща. Ако не може - третото лице става кредитор за вземането си.

2.5. Чл. 615 определя за недействително прекратяването на СИО, делбата, определянето на по-голям дял до 6 м. преди началната дата на неплатежоспособността. Отнася се само за длъжник-физическо лице, което е било встъпило в брак.