Защита на конкуренцията. Нелоялна конкуренция

84. Защита на конкуренцията. Нелоялна конкуренция

 /бележка: лекцията е четена при действието на стария ЗЗК/

            1. Правният режим на защитата на конкуренцията е в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от 1998 г. Целите на закона са основно 2: 1) да се закриля конкуренцията и свободната инициатива в стопанската дейност; 2) да се забрани поведение насочено срещу първата цел.

            2. Отношения, които регулира ЗК – 4 групи:

                        2.1. Отношения, свързани с ограничения на конкуренцията. Законът забранява: 1) споразумения между предприятията; 2) решения на свързани или обединени предприятия; и 3) съгласувана практика на предприятията, които имат за цел прекратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар.

                       1) Предприятие по смисъла на закона е всяко физическо и юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност независимо от организационната форма.

                                   2) Забранени са 3 типа действия:

                                               а. споразумения – сделки;

                                               б. решения – може и да не са обективирани;

                                               в. съгласувана практика – координирани действия на 2 или повече предприятия.

            Споразуменията и решенията, които са насочени срещу конкуренцията са недействителни поради противоречие със закона.

                                   3) Под “съответния пазар” се разбира и национален и регионален пазар. Забраната не се отнася за случаите, когато ефектът върху конкуренцията е незначителен – когато общият дял на предприятията не надвишава 5% от пазара. Пазарът се разглежда и с оглед продуктите.

                                   4) В случай, че предприятията приемат решения/споразумения или започната да прилагат съгласувана практика те трябва да уведомят Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в 30дневен срок.  В 2месечен срок от уведомлението КЗК трябва да постанови решение, с което налага забрана за тази дейност или постановява, че не са на лице условия за подобна забрана. КЗК може да освободи предприятията от забраната при наличие на изрично предвидени в закона условия (алтернативно дадени):

                                               а. когато допринасят за увеличаване и подобряване на производството на стоки и извършването на услуги;

                                               б. когато допринасят за техническото и икономическото развитие;

                                               в. когато допринасят за повишаване конкурентоспособността на външните пазари, като осигуряват на потребителите справедлив дял от получените ползи.

Освен тези изисквания освобождаването може да стане и ако са на лице кумулативно 1 от двете предпоставки:

                                               а. не налагат на съответните предприятия ограничения, които не са необходими за постигане на посочените цели;

                                               б. не създават възможност за премахване на конкуренцията по отношение на съществена част от съответния пазар.

                       5) Извън общите правила КЗК може да освободи малки и средни предприятия ако това увеличава тяхната конкурентоспособност. КЗК може да освободи отделни предприятия, но може да отмени забраната и за отделни видове договори, което решение подлежи на обнародване в ДВ. Законът въвежда и правилото, че общите условия могат да се уеднаквяват само с разрешение от КЗК.

                        2.2. Отношения свързани с т.нар. монополно и господстващо положение. За първи път ЗЗК разграничава монополно от господстващо положение.

                                   1) Монополно положение е само онова положение на дадено предприятие, на което по закон е предоставена възможността да извършва определен вид стопанска дейност. Предоставянето се извършва само съобразно чл. 18 от Конституцията. Напр. такова е положението на БТК според Закона за далекосъобщенията.

                                   2) Господстващо положение, това положение, което с оглед на пазарния дял, финансовите ресурси, възможността за достъп до пазара, икономическото равнище и стопанските отношения с други предприятия може да пречи на конкуренцията на пазара. За да има дадено предприятие господстващо положение то трябва да има поне 35% от съответния пазарен дял.

                                   3) Самото господстващо или монополно положение не е забранено. Законът забранява злоупотреба с такова положение. Злоупотреба е всяко действие, което има за цел или резултат преодоляване, нарушаване или ограничаване на конкуренцията. В чл. 18 са дадени 5 хипотези:

                                               а. пряко или косвено налагане на необосновани цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия – монополните цени могат да са монополно високи или монополно ниски;

                                               б. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите, включително и създаване на недостиг от стоки чрез тяхното задържане, унищожаване, повреждане или необосновано насочване към преработка;

                                               в. прилагане на различни условия за един и същи вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти;

                                               г. поставяне сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори, които по своя характер или съгласно търговските обичаи не са свързани с предмета на основния договор или с неговото изпълнение;

                                               д. използване на икономическа принуда, в резултат на която настъпва преобразуване, сливане, вливане, разделяне, отделяне и прекратяване на други предприятия, както и за необосновано прекратяване на дългосрочно установени търговски връзки.

            Практиката на КЗК и съдилищата е да прилагат тези хипотези на злоупотреба  да се тълкуват стеснително.

                                   4) Законът дава възможност на МС да определя минимални, фиксирани или пределни цени за определен период от време, които да са задължителни за предприятието нарушител. Законът също дава право на държавата да оказва помощ на определено предприятие, което нарушаване на конкуренцията в случая е необходимо за задоволяване на определени обществени и културни нужди.

                        2.3. Отношения, свързани с концентрация на стопанска дейност. Това понятие също е определено в закона. Концентрация е на лице при сливане или вливане на две или повече независими предприятия, или когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху едно или повече предприятия, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по какъвто и да е друг начин пряк или косвен контрол върху едно или повече предприятия или части от тях (според Калайджиев става дума за случай, когато едно предприятие осъществява контрол върху най-малко 2 други предприятия). Контролът се изразява в придобиване на права, сключване на договори или други начини, които поотделно или заедно и с оглед на съществуващите фактически обстоятелства и приложимия закон дават възможност за упражняване на решаващо влияние върху определено предприятие чрез: придобиване правото на собственост или на ползване върху цялото или върху част от имуществото на предприятието или придобиване на права, включително и въз основа на договор, които осигуряват възможността за решаващо влияние върху състава, гласуването или решенията на органите на предприятието. Концентрацията може да се установи и чрез съвместно предприятие, създадено от 2 други.

                                   1) В закона има изключения, когато концентрацията не е релевантна напр. когато финансова институция придобива решаващо влияние и не упражнява или упражнява ограничено правото на глас (при търговията с ЦК), същото важи и за финансовите холдинги, тъй като техният предмет на дейност е свързан с контрол над други дружества. Контролът не е забранен и когато се придобива върху предприятие, което се намира в производство по несъстоятелност или ликвидация.

                                   2) Освен изключения с оглед на субекта не всяка концентрация е правно релевантна. За да е релевантна концентрацията предприятията трябва да имат пазарен дял повече от 20% или общ оборот надхвърлящ 15 млн. лв.

                                   3) Освен всичко това предприятията, които осъществяват концентрация са длъжни да уведомят КЗК и тя може да постанови преустановяване или изменение на концентрацията, да постанови, че няма концентрация или че концентрацията е допустима. Концентрацията не винаги е вредна – големите предприятия намаляват разходите и увеличават ефективността.

                                   4) Отношения, свързани с нелоялната конкуренция. Според закона нелоялна концентрация е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите. И тук законът е уредил 5 състав на нелоялна конкуренция и при наличие на елемент само на някои от тези 5 състава е на лице нелоялна конкуренция.

                                   1) Увреждане на доброто име на конкурентите – чл. 31:(1) Забранява се увреждането на доброто име и доверието към конкурентите, както и на предлаганите от тях стоки или услуги чрез твърдение или разпространяване на неверни сведения, както и чрез представяне на факти в изопачен вид. (2) Забранява се приписването чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки или услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите, както и приписване на несъществуващи недостатъци на стоките или услугите на конкурентите;

                                   2) Въвеждане в заблуждение – чл. 32: (1) Забранява се премълчаването или прикриването на съществени недостатъци или на опасни свойства на предлаганите стоки или услуги. (2) Забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства или начин на използване на стоките чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. (3) Забранява се рекламата на стоки или услуги, които не са на разположение за задоволяване на потребителското търсене или са в недостатъчно количество. (4) Забранява се използването на заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на стоки или услуги;

                                   3) Имитация – чл. 33: (1) Забранява се предлагането или рекламата на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. (2) Забранява се използването на фирма, марки или отличителен знак, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите и/или на потребителите;

                                   4) Hелоялно привличане на клиенти – чл. 34: (1) Забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти.     (2) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие срещу продавачите да не продават стоки или да отказват услуги на определени лица. (3) Забранява се използването на принуда или други противоправни способи за въздействие спрямо клиентите с цел да купят, да не купят или използват даден вид стока или услуга. (4) Забранява се обявяването на продажба на изплащане или подобна правна сделка, при която продавачът не декларира ясно своята фирма, не дава точни данни относно броя и размера на отделните вноски, лихвения процент върху невнесените суми и общата продажна цена. (5) Забранява се предлагането или даването на добавка към продаваната стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, с изключение на: рекламни предмети с незначителна стойност и с ясно посочване на рекламиращото предприятие; предмети или услуги, които според търговската практика са принадлежност към продаваната стока или извършваната услуга; стоки или услуги като отбив при продажба в по-големи количества, както и на печатни произведения при продажба или абонамент за периодични издания. (6) Забранява се извършването на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от: решаване на задачи, ребуси, въпроси, гатанки; събиране на серия от купони и други подобни; разиграване на хазартни игри с парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. (7) Забраняват се продажбите на вътрешния пазар на значителни количества стоки за продължително време по цени, по-ниски от разходите за производството и реализацията им, с цел нелоялно привличане на клиенти;

                                   5) Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни – чл. 35: (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. (2) Узнаването на производствена или търговска тайна противоречи на добросъвестната търговска практика и когато е извършено чрез подслушване, проникване в помещение, отваряне на кореспонденция, заснемане или проучване без съгласието на притежателя на документи или вещи, съхранявани по начин, ограничаващ достъпа до тях, а също и чрез измама или предлагане облага на лица, които имат достъп до тайната по силата на служебни или договорни отношения. (3) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

            Според Калайджиев хипотезите по чл. 33 и 34 по-скоро засягат не конкуренцията, а отношенията между търговци и потребители, които са уредени в ЗЗП (там е систематичното място на тези разпоредби).

            3. Органът, който осъществява контрол върху тези отношения е КЗК. Колегиален орган, които се избира от НС и не е в системата на административни органи подчинени на МС. Тя има няколко по-важни правомощия:

                        3.1. Да установява нарушения на закона .

                        3.2. Да издава индивидуални административни актове, от рода на разрешителните – напр. разрешение на концентрация.

                        3.3. Да постановява прекратяване на нарушенията и възстановяване на предишното положение.

                        3.4. КЗК можеше да обявява недействителност на решения и споразумения, но Конституционния съд и отне това право, защото недействителност се постановява само от съдебен орган.

                        3.5. По искане за отмяна на индивидуални административни актове КЗК се произнася с решение, което подлежи на обжалване пред ВАС. Няколко решения на КЗК не подлежат на обжалване – решенията за прекратяване на решения, споразумения или съгласувана практика и решенията за преустановяване на концентрация.

                        3.6. При нарушения КЗК може да налага глоби за физически лица и имуществени санкции за юридически лица.

                        3.7. КЗК има сигнални правомощия – тя може сезира държавни органи за отмяна на нормативни актове.