Факторинг. Форфетинг

82. Факторинг. Форфетинг

            1. Факторинг. Не е уреден от нашето законодателство. Отделните държави по принцип не го уреждат във вътрешното си законодателство. Има конвенция за международния факторинг, по която нашата страна не е член.

                        1.1. Факторингът е договор между продавач и фактор, с които продавачът прехвърля вземането си за цената на фактора, който се задължава да я събере. Най-общо факторингът е цесия на вземане за цената по договор за продажба, която се сключва с цел за събиране на вземането и покриване на риска от неплатежоспособността на купувача от фактора.

                        1.2. Страните по договора са продавач и фактор. Икономически този договор се разглежда като заем, особен вид финансова операция и ЗБ определя факторинга за банкова сделка, когато се извършва по занятие. По начало лицата, които купуват вземания (факторите) са банки или небанкови финансови институции.

                        1.3. Характеристика. Факторингът е двустранен възмезден договор. Той е акцесорен договор на договора за продажба, вземането за цената, по който е предмет на факторинга. Всякакви парични вземания могат да са предмет на договора – условни, бъдещи и т.н.

                        1.4. Задължения на продавача:

                                   а. Да прехвърли вземането.

                                   б. Да заплати възнаграждение на фактора. Това възнаграждение се определя като % от цената, която ще се събере или е малко под основния лихвен процент.

                                   в. Да плати комисионна на фактора за някои действия – осчетоводяване, събиране на вземането, поемане на риска от неплатежоспособността на купувача.

                        1.5. Задължения на фактора:

                                   а. Да плати цената – обикновен става дума за авансово плащане на част от вземането (между 40 и 90%). Има различни възможности с оглед целта да се събере вземането – или факторът ще поема риска от неплатежоспособността или няма. Ако не поеме риска, цената е заем, които може да се търси обратно. Същинският факторинг е свързан е свързан с поемане на риска от неплатежоспособността, а при несъщинския цената се плаща само ако купувачът е платежоспособен.      

                                   б. Да води сметка.

                                   в. Да се осигури срещу неплатежоспособността на длъжника, като поиска обезпечение от купувача или сключи договор за застраховка срещу неплатежоспособността на купувача.

                                   г. С оглед уговорките факторът може да се задължи да уведоми купувача за договора. Ако факторът уведомява длъжника, това може да е само от името на продавача (според Калайджиев има много старо решение на ВС, което казва, че цесионера не може да уведоми длъжника).

                                   д. Задължение да събере вземането – зависи от това какво е пратил на продавача.

                                   е. Може да поеме задължение да упражни и други права на продавача.

                                   ж. Може да се уговори, че факторът ще носи и валутния риск (при международни отношение).

                        1.6. Видове факторинг:

                                   1) В зависимост от това дали купувачът се уведомява за договора и факторът действа като пълномощник:

                                               а. Скрит, при който факторът е пълномощник;

                                               б. Открит, при който продавачът уведомява купувача.

                                   2) В зависимост от риска, които поема фактора:

                                               а. Същински – факторът поема риска от неплатежоспособността на длъжника и самото събиране не вземането.

                                               б. Несъщински – факторът не поема риска.

                                   3) В зависимост от  това кога праща фактора:

                                               а. Стандартен – при сключване на договора;

                                               б. Падежен – при падежа на вземането.

            2. Форфетинг – сделка, която ако се извършва по занятие е банкова и може да се извършва само от банки.

                        2.1. Форфетингът е сконтова сделка с предмет парично вземане материализирано в менителница или запис на заповед, по която 1 лице форфетьор се задължава да закупи менителницата или записа на заповед.

                        2.2. Форфетингът има няколко особености:

                                   1) Тъй като това е финансова сделка, форфетьорът може да е само банка или небанкова финансова институция. 

                                   2) Менителницата или записът на заповед са менителнични ефекти, които материализират вземане за цена по договор за продажба. Купувачът вместо да плати цената издава менителница срещу продавача или запис на заповед. Практиката е при форфетинга менителницата или записът на заповед да бъдат  авалирани от друга банка, а не от форфетьора – той е поемател. Ако става дума за менителница тя моме да е приета от банка.

                                   3) Това също е особена форма на кредитиране. У нас не се среща, но по света е широко разпространена при външнотърговските продажби, когато, купувачът не може да плати цената.

                                   4) Форфетингът е сделка между форфетьора и продавача.