Договор за концесия

79. Договор за концесия

             Правен режим – в Закона за концесиите и правилникът по приложението му.

            1. Законът урежда термина концесия с 3 значения:

                        1.1. Особено право на ползване върху обекти публична държавна собственост, включително такива, които ще се изградят от концесионера с негови средства.

                        1.2. Особено право на ползване на обекти, върху които държавата упражнява суверенни права на основание чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията, включително с използване на съществуващите съоръжения публична държавна собственост и чрез изграждане на нови съоръжения от концесионера.

                        1.3. Разрешение за осъществяване на дейност, за която е установен държавен монопол.

            В първите 2 хипотези концесията е абсолютно вещно право. Концесията е право intuito personae, т.е. се прекратява със смъртта на концесионера физическо лице и прекратяване на концесионера юридическо лице. Договорът обаче може се продължи с правоприемниците по решение на МС. В третата хипотеза правото е абсолютно, но не е вещно.

            2. Фактическият състав на получаване на концесия е сложен и се състои от 3 елемента: 1) приемане на решение за предоставяне на концесия; 2) определяне на концесионера чрез търг или конкурс или пряко в случаите определени със закон; 3) сключване на договор за концесия. Правото по принцип се учредява за дълъг срок – 35 години от влизане в сила на концесионния договор. Срокът може да се продължи по съгласие на страните въз основа на решение на органа, предоставил концесията. Общият срок не може да е повече от 50 години. След изтичане на срока концесионера има право на предпочитание пред останалите кандидати. Обектът на концесията се определя в чл. 18, ал. 2 и 3 и чл. 4 и 4 ЗК: напр. подземните богатства във връзка с техния добив;  крайбрежната плажна ивица; биологичните, минералните и енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона във връзка с тяхното проучване, разработване, добив, използване; републиканските пътища, обекти на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, цели или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост и др.

                        2.1. Приемане на решение за предоставяне на концесия. Компетентен орган е министерският съвет. С решението се определя министъра, който организира търга или конкурса и сключва договорът за концесия. Това решение трябва да има минималното съдържание, предвидено в чл. 7: С решението за предоставяне на концесия се определят: 1. предметът на концесията; 2. срокът на концесията; 3. начинът на определяне на концесионера - чрез конкурс или търг;  4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;  5. основните права и задължения по концесията; 6. началният срок и условията за осъществяване на концесията, включително и задължителните подобрения; 7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия; 8. видът, размерът и начинът на изпълнение на задължението за концесионно възнаграждение по договора за концесия; 9. изисквания, свързани с опазване на околната среда, защитените със закон територии и обекти, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред; 10. други изисквания, свързани с характера на концесията. Решението се обнародва в ДВ и в 1 централен ежедневник.

                        2.2. Определяне на концесионера чрез търг, конкурс или пряко в определени от специални закони случаи. Търговски дружества, чиито дялове или акции са собственост на държавата и държавните предприятия може да се определят пряко – напр. държавен циментов завод ползва находище. В случай на приватизация концесията се включва в цената на приватизационната сделка. В конкурса или търга може да участват български или чуждестранни физически или юридически лица, които са търговци. Търгът или конкурсът се провеждат от комисия, назначена от Министър- председателя. Председателят на комисията е министър, определен с решението по чл. 7. Той сключва договора със спечелилия търга или конкурса и обнародва решението в ДВ.

                        2.3. Договорът за концесия се сключва в 1месечен срок от търга или конкурса. При отказ за сключване на договор от спечелилия търга или конкурса, министерският съвет може да вземе решение за сключване на договор с втория или за провеждане на нов търг или конкурс. При отказ да се сключи договор се губи депозита даден за участие в търга или конкурса. Ако договорът се сключва без търг или конкурс, той трябва да се сключи в 1месечен срок от решението за предоставяне на концесия.

                                   1) Договорът за концесия е двустранен, възмезден, формален. Съдържанието му е определено в чл. 20 ЗК: Договорът за концесия задължително съдържа: 1. изискванията по чл. 7, ал. 1; 2. конкретизиране на други имуществени права и задължения на страните, включително правата на концесионера върху плодовете, върху обекти, които концесионерът ще изгради със свои средства и които няма да бъдат публична държавна собственост, както и от обектите по чл. 4 и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията им; 3. конкретизиране на имуществените права и задължения на страните, включително правата на концесионера върху плодовете, приращенията и подобренията на вещите, свързани с осъществяването на дейностите по чл. 5; 4. забраните за разпореждане и обременяване на концесията и свързаните с нея други права; 5. видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора; 6. контролът по изпълнението на задълженията на страните; 7. начините за уреждане на споровете между страните; 8. основанията за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна; 9. други елементи, по които е постигнато съгласие между страните. Договорът за концесия запазва за държавата всички права, освен онези, които са учредени за концесионера (само изрично посочените в договора). Приращенията върху вещи държавна собственост остават държавна собственост.

                                   2) Прекратяването на договора за концесия е уредено в чл. 22 и 23 от ЗК.

                                               а. В чл. 23 са посочени основания за прекратяване, които са общи за всички договори, като изброяването не е изчерпателно: Договорът за концесия се прекратява: 1. с изтичане на срока; 2. с погиване на обекта или при обективна невъзможност за неговото използване или за осъществяване на дейността; 3. при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер, освен ако Министерският съвет даде съгласие договорът да бъде продължен с правоприемник; 4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера; 5. по взаимно съгласие; 6. по силата на съдебно или арбитражно решение; 7. при други предвидени в този закон или в договора основания. При прекратяване на договора по т. 3 и 4 държавата е привилегирован кредитор и има обща привилегия, която следва привилегиите по ЗЗД и ТЗ.

                                               б. В чл. 22 е уредено правото на държавата да прекрати договора при лимитивно изброени хипотези, които са специални и при които не е необходимо кредиторът да е виновен: При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред. Тези основания са доста широко формулирани и законът дава възможност за голяма свобода на държавата. В тези хипотези договорът се прекратява с предизвестие в подходящ срок. Страните обаче могат и да изменят договора.

            3. Концесии могат да се учредят и за обекти и дейности, свързани с общинската собственост. Режимът е в Закона са общинската собственост. Този закон определя концесията или като право на ползване върху обекти публична общинска собственост, включително такива, които ще изгради концесионера с негови средства или като и даването на разрешение за извършване на дейности за задоволяване на обществени потребности, които се извършват от общините. В първата хипотеза става дума за абсолютно вещно право, а във втората – за абсолютно право, което няма за предмет вещ. Предмет на договора по първата хипотеза са общински водоеми, местни пътища и т.н., а по втората хипотеза – ВИК услуги, използване на мрежи и съоръжения и т.н. Срокът на правото е 35 години, но може да се удължи до 50. Фактическият състав е аналогичен: 1) решение на Общинския съвет за предоставяне на концесия, взето с мнозинство повече от половината членове; 2) търг или конкурс за определя не на концесионера (по изключение може и пряко);  3) договор за концесия, които се сключва между концесионера и кмета на общината.