Банково инкасо, банково документарно инкасо, банков превод

76. Банково инкасо, банково документарно инкасо, банков превод

            1. Инкасото е типична дебитна форма, защото започва с волеизявление на получателя на плащането.

                        1.1. ТЗ и Наредба N3 уреждат 4 вида инкасо.

                                   1.1.1. ТЗ урежда два вида - банково инкасо и банково документарно инкасо.

                                               1) Банково инкасо - договор, с който банката се задължава да събере парично вземане на наредителя или да извърши друго инкасово действие, което може да бъде предявяване на менителничен ефект или друг документ, материализиращ или удостоверяващ парично вземане. Банката може да се задължи да извърши и други действия. Договорът е възмезден (чл. 443 ТЗ).

                                               2) Банково документарно инкасо - договор, с който банката се задължава към наредителя да предаде на платеца стоково-разпоредителна ценна книга и други документи (коносомент, фактури). Банката може да се задължи да предяви (предаде) на платеца и други документи, които материализират парично вземане. Също е срещу възнаграждение.

                                   1.1.2. Наредба N3:

                                               1) Незабавно инкасо - договор, с който банката се задължава към наредителя да направи платежно искане пред банката на платеца, която тряба да извърши безкасово плащане.

                                               2) Служебно инкасо - договор, който се прилага само при плащането с банкови карти. При служебното инкасо в зависимост от това дали плащането е вътрешнобанково или междубанково банката има различни задължения:

                                                           а. Вътрешнобанково плащане - банката се задължава да задължи сметката на картодържателя и да завери сметката на търговеца.

                                                           б. Междубанково плащане - договор, с който банката се задължава към търговеца (наредител) да направи платежно искане пред Централната банка за задължаване на сметката на банката на картодържателя. Особеното е, че картодържателят предварително се е съгласил да се задължи неговата сметка, когато извършва плащане с карта. Но при междубанковите плащания банката на картодържателя се е съгласила нейната сметка да бъде задължавана от Централната банка, за да е сигурно плащането (не е необходимо нейното съгласие).

                        1.2. Характеристика.

                                   1) По всички инкасови сделки страните са: 1) наредител - получател на плащането (защото формата на плащането е дебитна); 2) неговата банка.

                                   2) Инкасото винаги е договор, без значение от вида инкасо. Договорът е двустранен, възмезден. По ТЗ е неформален договор, а по Наредба N3 - формален. Не е intuitu personae.

                                   3) Банката извършва правно действие - договорът е разновидност на договора за поръчка. Но не се прилагат всички общи правила за поръчката. ТЗ урежда едно правила (чл. 447) - смъртта на наредителя не прекратява поръчката (целта е защита на правната сигурност - банката вече може да се е задължила пред трето лице). Друга особеност е, че офертата се прави от наредителя.

                        1.3. Задълженията на банката са различни:

                                   1.3.1. Банково инкасо:

                                               1) Да извърши инкасовото действие - да събере паричната сума. Касирането се извършва чрез поредица от действия. Тя включва предявяването на менителнични ценни книги или други документи, които материализират парично вземане. Когато банката получи документите, е длъжна:

                                                           а. Да пази документите, но няма задължение да проверява формата и годността им.

                                                           б. Да предяви документите на платеца - извършва се чрез две действия: 1) показване на документите и 2) покана за плащане. Предявяването трябва да е по начин, който да позволява на платеца да се запознае с документите, но банката трябва да положи грижа те да не бъдат унищожени или повредени.

                                                           в. След предявяването банката трябва да изчака отговора на платеца - трябва да бъде даден в обичайния срок в оборота.

                                                                       - Ако откаже да плати, банката е изпълнила своето задължение.

                                                                       - Ако се съгласи да плати, банката трябва: 1) да му предаде документите; 2) да получи сумата.

                                               2) Да уведоми наредителя за изпълнението на договора и всички други обстоятелства, които са от значение.

                                               3) Да даде на наредителя сметка/отчет и да му предаде получените документи/пари.

                                   1.3.2. Банково документарно инкасо.

                                               1) Задълженията на банката са аналогични, но вместо финансов документ (за парично вземане) задължението на банката е за представяне на стоково-разпоредителен документ (коносомент, складов запис и т.н.). Може да се задължи и да представи документ, който материализира парично вземане.

                                               2) Да събере паричната сума/да извърши инкасовото действие.

Банката няма задължение да пази/застрахова стоката или да проверява дали доументите са автентични (верни).

                                   1.3.3. Незабавно и служебно инкасо - пак има инкасови действия, но банката прави платежно искане (при междубанкови плащания). Разликата е, че при незабавното инкасо, за да се извърши задължаването на сметката на платеца, той трябва да даде съгласие (може да е предварително или след това). При служебното инкасо не е необходимо да се дава съгласие.

                                               1) Задължения при вътрешнобанкови плащания: 1) да завери сметката на наредителя; 2) да задължи сметката на платеца.

                                               2) Задължения при междубанковото инкасо - да направи платежно искане. То се прави пред различни банки в зависимост от това дали е за незабавно или служебно инкасо.

                                                           а. За междубанково незабавно инкасо банката на наредителя прави пратежно искане директно пред банката на платеца.

                                                           б. За междубанково служебно инкасо банката на наредителя прави пратежно искане директно пред Централната банка и с това изпълнява задължението си.

                                               3) И в двата случая има задължение за уведомяване, отчитане и предаване на резултата.

                                               - При незабавно инкасо винаги трябва да се задължи сметката на платеца, независимо дали плащането е междубанково или вътрешно. Той трябва да е дал съгласие за незабавно инкасо - едностранна сделка, по силата на която за банката на платеца възниква задължение да задължи водената при нея сметка на платеца със сумата на платежното искане. Това е формална изрична сделка. Обикновено се дава преди извършване на планежното искане, но може и след това.

                                               - При служебното инкасо също се дава съгласие, но го има само при банковите карти и затова е елемент от самия договор за банкова сметка. Картодържателят предварително и общо се съгласява при всяко искане, което се прави от търговец или банка на търговец да се задължи неговата сметка.

                        1.4. Задължения на наредителя - да заплати: 1) възнаграждение; 2) разноски; 3) лихви; 4) вреди.

                        1.5. Форма на плащане са винаги незабавното и служебното инкасо. При тях зависи дали плащането е вътрешнобанково или междубанково.

                                   1.5.1. Вътрешнобанково. При незабавно инкасо има договор между наредителя и неговата банка и заверяване и задължаване на сметки. Иска се съгласие при плащане. При плащане с банкова карта няма отделен договор за инкасо, а е част от договора.

                                   1.5.2. Междубанково плащане.

                                               1) Незабавно инкасо - елементи на фактическия състав:

                                                           а. Инкасов договор между наредителя и неговата банка.

                                                           б. Платежно искане, което банката на наредителя прави пред банката на платеца - не е сделка, а юридическа постъпка, тъй като последиците не са детерминирани от волята на страните.

                                                           в. Съгласие за незабавно инкасо - едностранна сделка, която платецът извършва.

                                                           г. Задължаване на сметката на платеца от неговата банка: 1) отправяне на нареждане от банката на платеца до Централната банка за заверяване на сметката на наредителя, който е получател на плащането; 2) заверяване на сметката на наредителя по инкасовия договор.

                                               2) Служебно инкасо (само при банкови карти):

                                                           а. Договор за банкова карта + договор за приемане на плащане с банкова карта.

                                                           б. Платежно искане пред Централната банка - задължава сметката на банката на картодържателя и заверява сметката на банката на дърговеца.

                                                           в. Банката на търговеца заверява неговата сметка.

            Задължаването при служебното инкасо на сметката на картодържателя не е елемент на фактическия състав, защото се извършва встрани от това - всички банки предварително са се съгласили да приемат плащания и да извършват такива чрез карти и как ще се уреждат отношенията с клиентите им е отделен въпрос, който не влияе на плащането.

            Банковото инкасо и банковото документарно инкасо могат и да не форма на плащане (напр. предявяване на менителница).

            2. Банков превод - типичен пример за кредитно плащане (защото започва по нареждане на платеца), местно или дистанционно.

                        2.1. Банков превод.

                                   1) Плащането е безусловно за разлика от акредитива.

                                   2) Страните по самото плащане са различни от тези по договора, който се сключва във връзка с плащането. Плащането е сложен фактически състав, който включва няколко действия. В двата края са платец и получател на плащането - страни по сделката, с оглед на която се извършва плащането. Възможно е помежду им да има междинни банки - трети лица.

                                   3) Сключва се договор за банков превод - той поставя началото на самото плащане. Страните са наредител и банка. ТЗ урежда банковия превод като договор (чл. 448-450). Теоретически е възможно престацията на банката да бъде с еднократно и с периодично изпълнение.

                                               а. Тогава, ако банката се задължи да извърши повече от едно плащане, е възможно наредителят да извърши и допълнителна едностранна сделка - нареждане (платежно).

                                               б. Ако плащането е еднократно, банковият превод е само договор.

                        2.2. Чл. 448 дава определение на договора: договор, с който наредителят предоставя на банката определена сума пари с нареждане да я плати на определено лице.

                                   1) Договорът е двустранен, възмезден, формален (не е записано в ТЗ, но е посочено в други нормативни актове). Предмет на договора е плащане на определена сума пари. Може да е с еднократно или периодично изпълнение. Не е intuitu personae - нито с оглед личността на банката, нито на наредителя.

                                   2) Разновидност е на договора за поръчка - банката извършва правно действие за сметка и за риск на наредителя. Някои от общите правила за договора за поръчка не се прилагат тук - правила, които визират прекратяването на договора поради отказ от поръчката, тъй като допускането на такава възможност би застрашило правната сигурност. Не се прилагат и чл. 291 и 292 ЗЗД.

                        2.3. Сключване на договора. Офертата винаги се прави от клиент на банката (особеност), има и техническа особеност.

                        2.4. Действие на договора:

                                   2.4.1. Задължения на банката:

                                               1) Да извърши превода (да изпълни поръчката). Това задължение се предпоставя от предоставянето на средства от страна на нарушителя. Задължението на банката може да бъде и за плащане в брой, но е рядко. Ако плащането е вътрешнобанково, задължението се изпълнява като банката задължи сметката на наредителя и завери сметката на получателя на плащането. Ако задължението е междубанково, пак се задължава сметката на наредителя, но банката трябва да отправи и нареждане (тя е страна по договора за превод) до Централната банка да задължи нейната сметка и да завери сметката на получателя на плащането. Поставя се въпросът кога е изпълнено задължението на банката по междубанков превод - когато нареди на Централната банка, а не в момента, в който банката на получателя на плащането завери неговата сметка. Междубанковите плащания, включително и банковия превод, трябва да бъдат изпълнени в срок от 3 дни.

                                               2) Да уведоми наредителя за действията си във връзка с превода.

                                               3) Да се отчете на наредителя и да му даде сметка.

                                   2.4.2. Отмяна на банковия превод. Става по общите правила за договора за поръчка - всяка поръчка е отменяема до изпълнението. При банковия превод се прилага чл. 449 ТЗ. Според ал. 1 отмяна е възможна до изпълнението на превода. Ако банковият превод е вътрешнобанков, ще може да бъде отменен до момента, в който се задължи едната и се завери другата сметка. Ако банковият превод е междубанков, ще може да бъде отменен само докато банката отправи нареждане до Централната банка да задължи нейната и завери сметката на получателя. След този момент банката няма задължение да изпълни нареждането за отмяна на превода. Според ал. 2, ако банката уведоми получателя на превода, преводът не може да бъде отменен или изменен.

                                   2.4.3. Задължения на наредителя:

                                               1) Да осигури покритие.

                                               2) Да заплати разноските на банката и обезщетение за вреди, ако е понесла такива.

                                               3) Да заплати лихва и възнаграждение.

                        2.5. Форма на плащането.

                                   1) Ако преводът е вътрешнобанков, се включват и двете записвания, които банката прави по двете сметки - фактическият състав има 3 елемента.

                                   2) Ако плащането е междубанково, се включва освен договор за банков превод задължаване на сметката на наредителя + договор, който банката на наредителя сключва с Централната банка за задължаване и заверяване на разплащателни сметки, и договор, който Централната банка сключва с банката на получателя на плащането (не са договори за банков превод, но приличат) + задължаване на разплащателната сметка на наредителя от Централната банка, заверяване на сметката на получателя от Централната банка, заверяване на сметката на получателя от Централната банка. Плащането е завършено в момента, в който се завери сметката на получателя на плащането (чл. 75 ЗЗД + чл. 305 ТЗ).