Банков кредит, банкова гаранция

74. Банков кредит, банкова гаранция

            1. Банков кредит. Уредбата е в чл. 430-432 ТЗ. Това е изключителна и активна банкова сделка. Условно казано, има публичен характер - само банката по занятие отпуска заеми на широката публика (за разлика от холдинга).

                        1.1. Договор за банков кредит.

                                   1.1.1. Чл. 430 дава определение: договор, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока.

                                   1.1.2. Понятие:

                                               1) Двустранен. Страните са кредитодател (банка) и заемател. Кредитодтател може да само банка или клон на чуждестранна банка. Договорът се сключва по предложение на заемателя.

                                               2) Възмезден (винаги лихвоносен).

                                               3) Консенсуален.

                                               4) Формален – писмена форма за действителност (чл. 430, ал. 3).

                                               5) Каузален договор - винаги се отпуска с оглед определена цел за ползване. Използването в нарушение на това изискване води до неблагоприятни последици за заемателя - следователно, целта е съществен елемент.

                                               6) Договорът винаги е срочен (обикновено има междинни срокове).

                                               7) По дефиниция е обезпечен.

                                   1.1.3. Договорът за банков кредит прилича на заема за потребление и е произлязъл от него, но има съществени разлики и може да се приеме, че е самостоятелен договор.

                                               1) Банковият кредит не е реален договор, за разлика от заема за потребление.

                                               2) Винаги е двустранен и възмезден, за разлика от заема за потребление.

                                               3) Винаги е формален, заемът е неформален.

                                               4) Предмет може да бъде само сума пари, при заема може и заместими вещи.

                                               5) Банковият кредит е целеви и обезпечен.

                                               6) Кредитор по банков кредит е винаги банката.

                                               7) Кредитът по дефиниция е обезпечен.

                        1.2. Видове договор за банков кредит.

                                   1.2.1. Според срока: 1) краткосрочни (до 1 г. - за оборотни нужди); 2) средносрочни (1-3 г.); 3) дългосрочни/инвестиционни (над 3 г.). Разликата е и с оглед целта. Разликите в срока и целта водят до други особености. По-дългосрочният кредит има по-ниска лихва, по-големи обезпечения.

                                   1.2.2. Обезпечения:

                                               1) Ломбарден - обезпечен с ценни книжа или други ценности. Според проф. Герджиков този кредит се обезпечава със залог върху инвестиционни ЦК, емитирани от БНБ (ДЦК) или залог върху акции и облигации, емитирани от АД. Според него е възможно обезпечението са бъде и особен залог върху вещи, стоки и т.н.

                                               2) Варантен - обезпечен със стоки, които са в публичен склад (варант - заложен запис: ценна книга, която материализира правото на залог върху стоки в публичен склад).

                                               3) Ипотечен.

                                   1.2.3. Според начина на отпускане (икономически се наричат кредит, не юридически):

                                               1) Сконтов кредит. Не е кредит, а е покупка на менителничен ефект преди падежа с отбив от номиналната стойност. Разликата между номиналната стойност и цената в деня на продажбата се нарича сконто, сконтов процент - включва лихвата върху главницата за времето между покупката и падежа + комисионна + разноски. Поначало сконтови сделки се извършват от банка. За времето до падежа банката ще се лиши от лихвата върху номинала, ако би го вложила, а не купила ценната книга - това е сконтов процент. Юридически това е продажба на менителница или запис на заповед – кредит, който се отпуска на приносителя на менителницата. Икономически не е кредит, краткосрочен (поначало). Поначало не се плаща на падежа от заемателя, а от платеца (или издателя) по менителницата или записа. Заемателят е регресен длъжник.

                                               2) Акцептен кредит - краткосрочен. Банката акцептира теглени срещу нея менителници от заемателя, при условие че той ще плати сумата по менителницата преди падежа (преди да се ангажира отговорността на банката) - банката поема едно задължение. Банката не дава пари на приносителя. Смисълът е, че една менителница, която е акцептирана от банка, може лесно да бъде сконтирана на трето лице (сигурно е, че на падежа ще получи парите). Банката е по-скоро гарант на кредитополучателя срещу кредиторите му.

                                               3) Овърдрафт - краткосрочен, високолихвен кредит. Отпуска се на титуляр по разплащателна сметка, в случай че средствата по сметката са недостатъчни за някакво плащане. Исторически е възникнал от чека – банката плаща чек без покритие като това е кредит за притежателя на сметката. 

                                               4) Револвиращ кредит (кредитна линия). Банката се задължава да отпусне кредит до някаква горна граница. Кредитополучателят може да ползва цялата сума или част от нея - винаги може да разчита на тези средства. Може и да връща определени суми междувременно. Кредитополучателят обаче винаги може да разчита на тази сума. Това е разликата с обикновения кредит, където сумата се отпуска наведнъж.

                        1.3. Действие на договора за банков кредит.

                                   1.3.1. Преддоговорни задължения на страните:

                                               1) Заемателят трябва да даде на банката необходимите сведения за сключване и изпълнение на договора - за финансовото състояние (1), трябва да даде обезпечение (2) - може и да е договорно задължение. В ЗБ има специални правила за обезпечението – то не може да е акции от банката или от свързани с нея лица; ако кредитополучателя е придобил собственост или вещни права върху недвижим имот, банката има право на законна ипотека върху тях.  

                                               2) Банката според ЗБ трябва да изготви общи условия - кредит се отпуска в съответствие с тях.

                                   1.3.2. Договорни задължения:

                                               1) Банката трябва да отпусне кредита съобразно уговорените условия и срокове.           

                                               2) Заемателят трябва: 1) да ползва съобразно уговорената цел; 2) да поддържа или да даде обезпечение; 3) да върне главницата; 4) да плати лихва.

                        1.4. Задължението на заемателя става предсрочно изискуемо, когато (чл. 432 ТЗ)

                                   1) Кредитът не се ползва за целта, за която е отпуснат.

                                   2) Има нарушение на преддоговорното задължение за сведения.

                                   3) Обезпечението е недостатъчно и не бъде допълнено в срок след покана (израз на общото правило на чл. 71 ЗЗД).

                                   4) Заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото състояние - банката трябва да даде достатъчен срок, преди да иска предсрочно връщане. В този случай проф. Герджиков също вижда връзка с чл. 71 ЗЗД.

            Според проф. Герджиков част от тези основания са хипотези на договорно неизпълнение, т.е са основание за разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД (т. 1 и 2), а при другите не става дума за неизпълнение, а за специални хипотеза на прекратяване на договора.

            2. Банкова гаранция. Уредба дава чл. 442 ТЗ. Международната търговска камара в Париж е приела два броя еднообразни правила: за договорните гаранции (78) и за гаранциите при поискване (92) - нямат характер на нормативни актове. Имат значение на обичаи в практиката - прилагат се, но трябва страните по договора да препращат към тях.

                        2.1. Банкова гаранция.

                                   1) Банковата гаранция е писмена сделка, с която банката се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума съобразно условията, предвидени в нея.

                                   2) Изключителна банкова сделка. Абсолютна търговска сделка. Вид лично обезпечение. Страни са банката и бенефициер (кредитор) - той е кредитор по друго правоотношение (главно/валутно).

                                   3) Банковата гаранция може да е едностранна сделка - сделка, с която банката се задължава да плати, не изисква съгласие (ще се приложи чл. 44 ЗЗД). Според чл. 9 ЗЗД може и да е договор.

                                   4) Сделката  е формална.

                                   5) Каузална е (може и да е абстрактна, но законът не я обявява като такава).

                                   6) Акцесорна сделка (функция на друга сделка по валутно правоотношение) - ако няма задължение, което да се обезпечи, задължението на банката е недействително (но е по-самостоятелно от поръчителството) - банковата гаранция не е поръчителство (съдебна практика).

                                   7) Въпросът е дали е възмездна или безвъзмездна сделка. Ако се гледа правоотношението между бенефициер и банка, сделката е безвъзмездна, но това противоречи на същината на търговските сделки (възмездни). Трябва да се гледа целият комплекс от правоотношения, които възникват - банката на базата на отношението си с главния длъжник получава престация. Значението на възмездността е с оглед Павловия иск - ако банковата гаранция е безвъзмездна, в случай на несъстоятелност кредиторите лесно могат да я отменят и ще бъдат в по-благоприятно положение от кредиторите по самата гаранция, а това е несправедливо, още повече че банковата гаранция се смята за едно от най-сигурните обезпечения. Ако толкова лесно може да се отменя гаранцията, това я обезсмисля. За сигурност в оборота и справедливост сделката е възмездна. По тази логика това се отнася и за другите лични обезпечения.

                                   8) Банковата гаранция е самостоятелен вид сделка. Тя не е поръчителство. Банковата гаранция не е и акредитив, но отношенията са много близки - в американското право е забранено банките да издават гаранции и те издават стендбай акредитив. Разликата е, че акредитивът е форма на плащане, с цел плащане, а банковата гаранция е вид лично обезпечение, целта е гарантиране - банката не плаща.

                        2.2. Правно действие.

                                   1) За банката възниква задължение да плати на бенефициера сума, посочена в гаранцията.

                                               а. Предметът е винаги сума пари (за разлика от поръчителството). Размерът на банковата гаранция поначало не съвпада с размера на дълга по главното правоотношение - често банковата гаранция е за по-малка от главния дълг сума.

                                               б. Банката не е солидарен длъжник (различно от поръчителството) - може да се уговори солидарност, но не възниква ex lege. Банката следва да плати ако не е платил длъжника.

                                               в. Банковата гаранция е със срок - да се ограничи задължението във времето (задължението е тежко).

                                   2) Изискуемост на задължението на банката. Законът не казва нищо - от значение е волята на страните. Изискуемостта може да настъпи при: 1) писмено поискване; 2) представяне на изпълнителен лист и др. Тенденцията е при първо писмено поискване да настъпва изискуемост. Банковата гаранция има акцесорен характер - главното задължение трябва да не е изпълнено (може да не се доказва).

                                   3) Възражения на банката към бенефициера. Банката може да черпи възражения от гаранцията (ако банковата гаранция е при първо поискване), но те са ограничени. Може страните да уговорят, че банката ще черпи възражения от главното правоотношение и тогава положението на бенефициера е много сложно.

                        2.3. Видове банкова гаранция:

                                   2.3.1. Според това дали банковата гаранция е едностранна сделка или договор.

                                   2.3.2. Според изискуемостта:

                                               1) Безусловна (при първо писмено поискване)/абстрактна - не се черпят възражения от главното правоотношение. Според проф. Герджиков под въпрос е дали банките могат да сключват абстрактни гаранции.

                                               2) Условна – известна още като каузална, защото се черпят възражения от каузалното правоотношение. По определение банковата гаранция е условна.

                                   2.3.3. С оглед на главното задължение:

                                               1) Гаранция за добро изпълнение - дава се в полза на продавач по договор за продажба (performance bon). Банката гарантира, че продавачът ще изпълни задължението си по договора за продажба (банкова гаранция около 10% от цената на вещта).

                                               2) Гаранция за участие в търг - усвоява се в случай, че участникът спечели търга, но откаже да сключи договор.

                                               3) Гаранция за връщане на аванс - в полза на продавача по договор за продажба, който е получил аванс от купувача, преди да е изпълнил собственото си задължение.

                                               4) Насрещна гаранция по акредитив - от бенефициера, който получава плащането по акредитива, преди да е представил документите, въз основа на които трябва да получи.

                        2.4. Отношения - между 3 лица:

                                   1) Между банката и бенефициера - винаги съществува успоредно с главното.

                                   2) Главно (валутно) отношение между кредитора (бенефициера) и главния длъжник - може да е всякакво (договор, преддоговорно задължение, публичноправни задължения - митнически задължения).

                                   3) Между банката и главния длъжник (отношение на покритие). Прилагат се правилата на възмездния договор за поръчка. Банковата гаранция икономически се разглежда като вид кредит (условен), който банката отпуска на главния длъжник. Този кредит е отношението на покритие. Банката не може да черпи възражения от това правоотношение и да ги противопостави на бенефициера. Ако банката плати, има регрес, суброгира се в правата на кредитора срещу главния длъжник.