Договор за превоз. Права и задължения на страните

58. Права и задължения на страните по договора за превоз. Отговорност на превозвача. Правно положение на получателя 

            1. Задължения на изпращача.

                        1.1. Да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза. Годността се преценява в 2 насоки: 1)съобразно вида на превоза и 2) съобразно вида на товара. При явно неподходяща опаковка превозвачът може да приеме товара, ако изпращачът заяви писмено, че вредите са за негова сметка.

                        1.2. Да предаде товара със съпътстващите документи, необходими да достигне до получателя. В една категория случаи е същинско задължение (автомобилен, въздушен, морски транспорт), в друга категория случаи е елемент от сключването на договора (железопътен и крайбрежен транспорт). Задължение за предаване на товара няма, когато договорът е с реален характер, защото предаването е елемент от фактическия състав. Според проф. Герджиков това задължение е част от първото, тъй като без съпътстващите го документи товарът не е годен обект на превоз.

                        1.3. Задължение да плати възнаграждение (превозна такса - навло). Плаща се от изпращача при сключването на договора. Нормата е диспозитивна - страните могат да уговорят нещо различно: отлагане на плащането изцяло или отчасти. Ако се отложи плащането, задължението ляга върху получателя - замества изпращача в определен момент на превозното отношение.

                        1.4. Да плати допълнителни възнаграждения за услуги и операции, свързани с превоза.        

            2. Права и задължения на превозвача:

                        2.1. Задължения на превозвача:

                                   1) Да провери дали опаковката на товара е подходяща, защото е професионалист. Той има и общо задължение за съдействие при приемане на товара, защото е професионалист и преценява дали товара е в годно състояние да издържи превоза. Според чл. 370, ал. 3: Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за  негова сметка, т.е. необходимо е писмено освобождаване от отговорността, която носи.

                                   2) Да извърши превоза в определения срок и по определения начин. Начинът на извършването на превоза е различен в зависимост от транспорта (камион, шлеп и т.н.) и в зависимост от стоката, която се превозва (хладилни камиони, цистерни и т.н.). Това означава, че превозвачът трябва да избере най-краткия път, но това не е абсолютно задължение - при бедствия трябва да избере най-сигурния път.

                                   3) Да пази товара от приемането от изпращача до предаването му на получателя с грижата на добрия търговец. Това означава: 1) да не допуска липси (отклонения в количествено отношение); 2) да не допуска повреда (отклонения в качествено отношение).

                                   4) Да изпълнява допълнителните нареждания на изпращача. Това задължение възниква при 2 предпоставки:

                                               а) Когато не е издаден товарителен запис/коносамент, защото ако е издаден, посоченото в него лице е легитимирано да се разпорежда с това и то ще дава допълнителните нареждания, а не товародателя.

                                               б) При положение, че превозвача вече не е предал товара или товарителницата, която го съпровожда. 

                                   5) Да уведоми получателя за пристигането на товара. От момента на уведомяването превозвачът встъпва в превозното правоотношение на мястото на изпращача. От този момент тече срокът за рекламации за липси и повреди.

                                   6) Да предаде товара на получателя в местоназначението. С предаването се прекратява превозното правоотношение.

                                   7) Ако получателят не получи товара, превозвачът трябва да пази товара, да уведоми изпращача и да чака нареждания. Тава не е задължение следващо пряко от договора, а последица от допълнителни юридически факти. При бързо развалящи се стоки се прилагат правилата за продажба на вещ при забава на кредитора, т.е. превозвача може да ги продаде и да задържи разноски и възнаграждение за превоза.

                        2.2. Превозвачът има и едно право – на законен залог върху стоките за вземанията си по договора. Превозвачът може не само да задържи, но и да продаде извънсъдебно товара и да се удовлетвори от цената, защото залогът е законен.

            3. Задължения на получателя:

                        3.1. Да получи товара.

                        3.2. Да заплати сумите, незаплатени от изпращача.

            4. Отговорност на превозвача. Превозвачът носи специална гражданскоправна отговорност за вредите от неизпълнението на договорните задължения. Общите правила за това са в чл. 373, а специалните в отделни закони.

                        4.1. Превозвачът отговаря преди всичко за следните случаи на неизпълнение:

                                   1) за изгубване на товара или липса – пълно неизпълнение (пълна липса - товарът е погинал);

                                   2) за частично неизпълнение и частична липса (част от товара е погинал/разграбен)

                                   3) за повреди в товара или качествени изменения или други промени;

                                   4) за забавено изпълнение - неизвършване на превоза в срок.

                        3.2. Превозвачът според чл. 373, ал. 1 носи обективна отговорност, следователно той отговаря и за случайно събитие. Ал. 1 е заимствана от ЗЗД, а в него от старя унгарски закон и т.н. От тази разпоредба се извежда разликата между случайно събитие и непреодолима сила. На базата на тази норма се вади извода, че непреодолимата сила е квалифициран случай на случайното събитие, което е свързано с рискове, непреодолими с нормалното ниво на техниката и чужди на нормалната търговска дейност (напр. ако при ЖП превоз товарът пламне от искра от локомотива това е случайно събитие, а ако причината е гръмотевица – непреодолима сила). Има 3 случая в които превозвача не отговаря: 1) непреодолима сила; 2) ако вредата се дължи на вътрешни качества на товара; 3) ако вредата се дължи на некачествена опаковка, а изпращачът е дал съгласие за превоза. Във връзка с императивното правило на ал. 1  е и ал. 3, която гласи че, недействителна е клауза, поради която превозвачът може да се освободи от отговорност. Тази разпоредба е въведена в интерес на сигурността в оборота, тъй като става дума за обективна отговорност.

            Аналогично правило на чл.  373 ТЗ има в чл. 68 от Закона за автомобилния превоз. Там дори в ал. 2 изрично е казано, че превозвачът не може да се освободи от отговорност заради повреди в самото превозно средство или заради вина на водача. Това обаче не е ново положение, защото се включва в общата хипотеза на чл. 373, ал. 1. В този закон то е изрично посочено, защото е заимствано от международни договори, уреждащи автомобилния превоз. Обективната отговорност е лимитирана с обезщетението, което трябва да заплати превозвача, като нормите за това са в специални закони. Според чл. 71 ЗАвП обезщетението при липса не може да бъде повече от 50 лв. на килограм бруто липсващо тегло. Това правило е диспозитивно, но ако страните не уговорят друга съществуват граници. 500 лв. на багажна единица е границата за обезщетение при превоза на товар.

                        3.3. Ангажиране на отговорността на превозвача, когато има повреда. ТЗ урежда рекламационно производство в чл. 373, ал. 5: След като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването. Ако няма уведомяване в този срок превозвачът не отговаря, т.е. срокът е преклузивен. В специални закони това правило е доста по-развито и обхваща и други случаи на неизпълнение от страна на превозвача, а не само повреда.

            Според Кацарски това е единственото място в търговското право където са нормативно уредени рекламационни срокове и производства. Едномесечният срок не е давностен (по чл. 116 ЗЗД), тъй като става дума за извънсъдебно уведомление. Законът е предвидил специален давностен срок за превозния договор – вж. т. 7. 

                        3.4. ТЗ в чл. 373, ал. 4 регламентира хипотезата, когато изгубения товара се намери: Ако изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за  това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя  сметка.

                        3.5. И тук превозвачът може да ползва и други превозвачи, без да е необходимо изрично овластяване за това (използва се най-често при комбинирани превози или при такива с международен елемент). Когато превозвача използва други превозвачи той носи лична отговорност за техните действия (чл. 374, ал. 1). Това правило не е в отклонение от общите принципи за отговорност за чужди действия. За разлика от деликтната отговорност, при която отговорност за чужди действия се носи само ако е изрично предвидена в закона, то при договорната отговорност длъжникът по принцип отговаря за поведението на 3тите лица, които е ангажирал, защото 3тите лица не са страни по договора  и кредиторът няма отношения с тях.

            Всички превозвачи отговарят солидарно по отношение на изпращача, респективно на получателя (ТЗ урежда хипотеза на активна солидарност). Това означава, че изпращачът или получателя на товара имат пряк иск не само към превозвача, с които са в преки отношения, но и но и към всички превозвачи, участвали в превоза. Това правило се извлича от изр. 1 на ал. 2 на чл. 374: Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата  на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз.  Превозвачите встъпват не само в правата, но и в задълженията, без да е необходимо да се спазват общите правила за цесия и встъпване в дълг.

            Всеки превозвача, който в момента упражнява фактическата власт върху товара може да упражнява заложно право върху товара (законен залог) като обезпечение на правото на вземане по превозния договор. Законният залог се упражнява до изпълнението на задължението спрямо всички превозвачи. Последният превозвач има правото да упражнява това право от името на всички по веригата - има активна легитимация ® изпълнението на всеки един от тях погасява задължението спрямо всички (втори случай на активна солидарност).

            4. Договор за превоз на пътници.

                        4.1. Определение – договор между физическо лице и превозвач, с който превозвачът се задължава да превози лицето от едно до друго място срещу заплащане на определен възнаграждение. Договорът е двустранен, възмезден, неформален по общите правила на ТЗ (по някога е формален). При автомобилния транспорт договорът също не е формален.

                        4.2. Билетът има доказателствено значение, а не е форма за действителност. Той легитимира пътника като страна по превозния договор и не може да се прехвърля. Поставя се въпросът дали все пак не е ЦК материализираща правото на превоз – според Калайджиев не е. Когато билетът е поименен (при въздушен превоз) той не може да се прехвърля на 3то лице. Ако обаче не е поименен, може да се прехвърли преди започването на превоза.

                        4.3. Задължения на превозвача:

                                   1) Да превози пътника и личния му багаж със съответното превозно средство както е уговорено.

                                   2) Да осигури удобството и сигурността на пътниците според вида превозно средство и разстоянието.

                        4.4. Задължения на пътника:

                                   1) Да заплати превоза.

                                   2) Да спазва реда, определен за съответния превоз.

            5. Превоз на багаж. Според Калайджиев тук не става дума за превоз на ръчния багаж. Превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози вещи на пътника с превозното средство, с което той пътува и пътника има право да ги получи в мястото до което пътува. Договорът е акцесорен - съпътства договора за превоз на пътници. За него субсидиарно се прилагат правилата за превоз на товари. Особеността е, че изпращачът и получателят на това  са едно и също лице, което има багажната разписка, доказваща правото да получи багажа.

            Според проф. Герджиков правото да се сключи този договор е на лице, снабдено с документ за превоз за същото превозно средство. Има две разновидности: 1) ръчен багаж - под надзора на пътника (има определени норми за ръчен багаж); 2) багаж в същото превозно средство, но не под надзора на пътника - отговорността е на превозвача.

            6. Правно положение на получателя на товара – вж. № 57, т. 2.4.

            7. Погасителна давност. Има специална погасителна давност за вземанията на изпращача, получателя и пътника за вреди, причинени от превозвача – 1 година. Давностния срок започва да тече:

                        1) От деня, в който товара е предаден на получателя или деня, в който е трябвало да му се предаде, т.у. в рамките на срока на договора.

                        2) От настъпването или узнаването на вредата (най-често случаи на смърт или телесна повреда), но с 3 годишен краен срок