Договор за превоз

57. Договор за превоз - понятие, видове. Сключване и форма на договора. Превозни документи - товарителница, товарителен запис, пътен лист, коносамент        

Камелия Касабова

            1. Общи бележки. Договорът за превоз е в основата на транспортното право, като подотрасъл на търговското право. Договорът има обща уредба в ТЗ (чл. 367-379) и специални уредби - в зависимост от различния вид превоз, в различни нормативни актове от различна степен. От тях голяма част са заварени от ТЗ, други се приемат сега (чл. 379 - специални нормативни актове). Такива актове са: КТМ (1970 г.), Указ за търговското корабоплаване, Закон за гражданското въздухоплаване, Закон за БДЖ (устройствен акт основно), Закон за железопътния транспорт (2000 г.) - заменя Устава на железниците, Закон за автомобилните превози.

            2. Понятие за превозен договор.

                        2.1. Правоотношението се развива между 2 страни – товародател (изпращач) и превозвач. Легалната дефиниция е в чл. 367: По силата на превозния договор превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Според Калайджиев престацията на превозвача е за резултат, а не за поведение.

                        2.2. Договорът е двустранен и възмезден. Той произлиза от изработката. Има елементи на няколко вида договори – влог (тъй като превозвача трябва да пази товара), поръчка, наем, но е самостоятелен. Договорът има обслужващ характер, защото се сключва в изпълнение на друг договор, обикновено за покупко-продажба - когато тя е дистанционна.

                        2.3. Предмет - превозване на лице, багаж, товар. Товар и стока може и да са синоними, но товар е по-общо понятие, включва и нещо, което може да не е стока - да не е в обръщение (в гражданския оборот). Товарът трябва да се превози (не пренесе), за да има превозен договор трябва да се ползва превозно средство.

                        2.4. Страни по договора:

                                   1) Товародател (изпращач). Не е необходимо нито да е собственик на товара, който ще се превозва, нито да е търговец.

                                   2) Превозвач – той задължително е търговец, било по правноорганизационна форма, било по чл. 1, ал. 1, т. 5.

                                   3) Интересно е мястото на получателя в договора. Към момента, в който се сключва спедиционният договор, получателят е трето лице - прилича на договор в полза на трето лица. Има обаче някои съществени разлики:

                                               а. Правото на бенефициера възниква от момента на сключване на договора, а тук не.

                                   б. Освен това волеизявлението на третото лице има важно значение – чрез него правото се стабилизира. При превозния договор не е така – товародателят винаги може да се разпореди освен ако не е издаден товарителен запис, товарът да се придаде другиму.

                                               б. Превозният договор е различен от договора в полза на трето лице - за бенефициера възникват само права, при превозния договор има задължение получателят да плати такса, ако изпращачът не е направил това.

            Към момента на сключване на превозния договор получателят е трето лице, в момента, в който получи известие, че на негово име е получен товар, встъпва в правоотношението на мястото на изпращача.

            3. Видове договори за превоз.

                        3.1. Според предмета на договора:

                                   1) превоз на хора;

                                   2) превоз на товар.

Превозът на багаж е акцесорен към превоза на хора.

                        3.2. Според вида транспорт:

                                    1) сухоземен (сухопътен): железопътен, автомобилен, коларски;

                                    2) воден: а) крайбрежен и речен (двата са каботажни) и б) превоз в открито море - има различи в режима на двата.

                                   3) въздушен.

            4. Сключване на договора. Офертата се прави от изпращача. Поставя се въпросът дали договорът е реален или консенсуален - зависи какъв е конкретният превозен договор. При железопътен и крайбрежен превоз предаването на товара е елемент от фактическия състав - договорът е реален, трябва да се предаде и приеме товарителницата. По ТЗ договорът е неформален. Според специалните закони останалите видове (въздушен, автомобилен и морски) са консенсуални и формални (изисква се специална форма) - предаването на товара е в изпълнение на сключения договор (през 1999 г. се изменя режимът на автомобилния превоз и от реален става консенсуален).

            5. Превозни документи - различни при различните видове договори, с различно правно значение.

                        5.1. Товарителница - при железопътен и крайбрежен превоз (има въздушна и автомобилна, но са с различен режим). Значението на товарителницата е, че тя е условие за действителността на превозния договор. Изготвя се в един екземпляр от изпращача и се предава на превозвача при даването на товара (според Калайджиев се подписва и от двамата) и се предава заедно с него на получателя. Съпровожда товара (товарителница). Реквизити: отправна гара (пристанище), получател, индивидуализация на товара, срок и др. Товарителницата не е ценна книга. Товарителницата е документ с доказателствено значение, които свидетелства за сключването на договора, срока, местоизпълнението. Ако товародателят не е изпълнил всичките си задължения, това се вписва в товарителницата и получателя ги изпълнява. Действието на товарителницата се различава по това дали е за железопътен или крайбрежен транспорт:

                                   1) Ако товарителницата е издадена при железопътен транспорт срещу нея превозвачът издава разписка. Значението на разписката е за доказването, че е сключен превозен договор и, че товарът е получен. Тази разписка не е ЦК.

                                   2) Ако е за крайбрежен транспорт срещу нея капитанът на кораб (параходстовот) издава квитанция, която има значение на ЦК. Тази квитанция се предава от товародателят на получателя на стоката, който може да я прехвърли на 3ти лица с джиро (товародателят няма такава възможност). Въпреки, че товарителницата не е ЦК, в процеса на развитието на превозните отношения квитанцията става заповедна ЦК и легитимиран да получи товара е последния джиратар в непрекъсната верига на джирата. 

                        5.2. Автотранспортна товарителница (по Закона за автотранспортния превоз). Тя не е условие за действителност на превозния договор. Нейното значение е  доказателствено и се приема, че вписаните в нея обстоятелства доказват получаването на товара и предаването на стоката до доказване на противното. Издава се от изпращача в 3 екземпляра и се подписва от него и превозвача. Според новия закон тя има значението на товарителния запи, т.е. тя е ценна книга, може да се прехвърли както товарителния запис. Може да бъде на заповед или поименна.

                        5.3. Коносамент – издава се при договора за морски превоз (в открито море). Издава се от превозвача и представлява едностранно волеизявление на параходството, с което то се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на коносамента – последният джиратар във веригата на джирата. Коносаментът е ЦК, може да е на заповед или поименна, която материализира 2 основни права: 1) да се получи товара – само от този, които е легитимиран по коносамента;и 2) право на разпореждане с товара. Товародателят прехвърля коносамента на получателя срещу цената на товара. Според проф. Герджиков не може да се издава коносамент на приносител.

                        5.4. Товарителен запис – чл. 371. Той се издава при железопътен транспорт и е много сходен с коносамента. Товарителния запис се издава от превозвача по искане на изпращача  и представлява едностранно волеизявление, с което превозвачът се задължава да предаде товара на легитимирания приносител на записа. Товарителния запис е ЦК – заповедна или поименна. Товарителният запис се дава на товародателя и докато стоката се превозва,  може да сменя своя титуляр без ограничения. Прехвърлянето на товарителния запис сменя носителя на правото да получи товара – превозвачът трябва да провери непрекъснатият ред на джирата и ако приносителя на товарителния запис е последния джирата, той му предава товара.  Товарителният запис не е популярен в практиката, защото той е факултативна възможност след товарителницата. Той се издава по искане на изпращача и е в негов интерес, защото така превозвача признава задължението си и товарителният запис може да се прехвърля. Разлики с товарителницата:

                                   1) Товарителницата се издава от изпращача, а товарителният запис - от превозвача.

                                   2) Товарителницата не е ценна книга, а товарителният запис е ценна книга (материализира правото товарът да се получи);

                                   3) Товарителницата материализира отношенията изпращач-превозвач, а товарителният запис: превозвач-получател.

                                   4) Интересен е въпросът дали товародателят може да променя маршрута и получателя. Ако е издадена товарителница няма проблем. Когато не е издаден товарителен запис превозвачът е длъжен да спази новите нареждания. Ако е издаден товарителен запис и товародателят го върне на превозвача, отново няма проблем да се променят указанията.              

            6. Различия между превозните документи, които са ЦК и менителничните ефекти. Общото е, че и 2та типа ЦК съдържат едностранни волеизявления – поема се едностранно задължение да се изпълни нещо. Разликата е в задължението, докато при менителничните ефекти става дума за парична сума, при превозните ЦК се поема задължение да се предаде товар и за титуляра на ЦК възниква право на собственост върху товара и право да се разпорежда с него. Менителничните ефекти са извънсъдебни изпълнителни способи, а превозните ЦК – не са.  Джирото на товарителен запис (а и на другите превозни ЦК) няма гаранционен ефект за разлика от джирото на менителничните ефекти.