Договор за консигнация. Спедиционен договор

56. Договор за консигнация. Спедиционен договор

Камелия Касабова

 

          1. Договор за консигнация. Няма изрична правна уредба, но е разпространен - разновидност на комисионния договор. Правоотношението се развива между 2 страни – консигнант и консигнатор.

                        1.1. По силата на договора за консигнация консигнантът предава на консигнатора определена стока в неговия склад или магазин, за да се продаде от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта, в течение на определен срок срещу възнаграждение.

                        1.2. Прилики с комисионния договор - договорът за консигнация носи всички родови белези на комисионния договор:

                                   1) И двата договорът имат за предмет сключване на изпълнителна сделка.

                                   2) Консигнаторът както комисионерът действа от свое име, но за сметка на консигнанта.

                                    3) Между страните има 3 правоотношения.Резултатите от извършената продажба настъпват първо в сферата на консигнатора, но той (понеже действа за чужда сметка) ще трябва да ги прехвърли чрез отчетна сделка.

                                   4) Консигнаторът действа срещи възнаграждение, което е процент от цената, получена от продажбата - консигнационно (комисионно) възнаграждение.

                        1.3. Различия между комисионния и дистрибуторския договор.  Дистрибуторският договор дава изключително право на продажба на дистрибутора за определен район, но отношенията са продажбени, а не мандатни – при дистрибуторският договор има 2 продажби. Дистрибуторът действа със свои средства и се задължава само той да продава в определен район. Най-съществената разлика е във връзка с това за кого се действа и как се образува възнаграждението – дистрибуторът за разлика от консигнатора действа със свои средства и на собствен риск и възнаграждението му се формира като разлика между покупната и продажната цена на стоките.

                        1.4. Особености на договора за консигнация:

                                   1) Изпълнителна сделка по договора е винаги продажба и то на стоки не и на ЦК, за разлика от комисионния договор, при който могат да се сключват всякакви сделки.

                                   2) Тази стока (предмет на продажбата) се предава на консигнатора в неговия магазин (склад).

                                   3) Консигнаторът има право на възнаграждение само доколкото реализира изпълнителната сделка - само тогава в негова полза се поражда право на възнаграждение.

                                   4) Договорът винаги е срочен и консигнаторът има задължение да върне непродадените стоки на консигнанта, който пък е задължен да ги приеме (поради това проф. Герджиков вижда в него елементи от договора за правилен влог). В договора задължително трябва да се посочи каква е стоката и на каква цена се продава. Възможни са и други задължения, които са предмет на всеки конкретен договор: задължение за консигнатора да не продава стоки от същия вид, консигнаторът може да придобие изключителното право да продава стоките в определен район.

                                   5) Задължително при договора за консигнация трябва да се обмисли правилото за риска, може да се предвиди изключение от общия принцип res periit domino. 

            2. Спедиционен договор. Легалната уредба е в чл. 361-366 ТЗ. Страни по договора са доверител и спедитор, като може да участва и превозвач.

                        2.1. По силата на спедиционния договор едно лице (спедитор) се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име, но за сметка на доверителя, договор за превоз на товар. Спедиционният договор е разновидност на комисионния договор и има препращане към него (комисионният договор препраща към договора за поръчка). Особеност на спедиционния договор спрямо комисионния е стесненият предмет на изпълнителната сделка - само и единствено сключване на договор за превоз на товар. Договорът е възмезден, двустранен.

                        2.2. Поставя се въпросът дали договорът може да включва и упълномощителна клауза. Спедиторът сключва изпълнителната сделка от свое име, възможно е обаче (често се ползва) спедиторът да бъде упълномощен да сключи сделката от името на доверителя. Тогава спедиторът се явява като един упълномощен довереник по договор за поръчка. Тази разновидност на договора, която се отклонява от общия режим, се означава в теорията като несъщински спедиционен договор. В ТЗ уредбата е само на същинския спедиционен договор. В зависимост дали спедиционният договор е същински или не са и правните последици (отговорност и др.). При същинския спедиционен договор спедиторът, сключвайки изпълнителната сделка (договор за превоз) се явява като страна по превозния договор - става изпращач или товародател. Когато спедиторът  действа от свое име, той придобива качеството на товародател по превозния договор и всички евентуални рекламации се правят от името на спедитора, защото той е страна. Ако спедиторът е бил упълномощен, товародател е доверителя и евентуалните рекламации (за липси, повреди, забава) се правят от доверителя, защото последиците са за него и е страна по договора. За същинския спедиционен договор важи специални правила за давност уредени в ТЗ, за несъщинския спедиционен договор се прилагат правилата за възмезден договор за поръчка с упълномощителна клауза, т.е. ЗЗД.

                        2.3. Задължения на спедитора:

                                   1) Задължение да сключи от свое име, но за сметка на доверителя превозен договор като избере най-подходящия превозвач и най-подходящата тарифа.

                                   2) Да съхранява товара от момента, в който го е получил от доверителя (с грижата на добрия търговец) и да предаде товара на превозвача, за да бъде осъществен превозът. Ако това се налага, той трябва да направи необходимите разноски за този период.

                                   3) Да изпълнява нарежданията на доверителя по чл. 365, ал. 1: Спедиторът е длъжен да спазва  указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за  подбора на превозвачите и на следващите спедитори. отношение на пътя и начина, по който трябва да бъде извършен превозът. Законът предвижда сериозни санкции ако спедиторът се отклони от поръчката – той отговаря за всички вреди освен ако докаже, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако беше спазил указанията на доверителя (трудно е да се докаже).

                                   4) Длъжен е да уведоми доверителя за евентуално неподходящата опаковка на товара, за да знае дали  е годен да издържи превоза.

                                   5) Длъжен е да застрахова товара ако това му е наредено от доверителя.

                                   6) Дължи отчет - да прехвърли резултатите от сключения превозен договор на доверителя. Без да е предвидено изрично се смята, че се прилагат правилата на чл. 349, ал. 2.

                        2.4. Задължения на доверителя.         

                                   1) Дължи възнаграждение на спедитора.

                                   2) Да възмезди спедитора за всички направени разноски от него. Включват се: 1) основна превозна такса (навло); 2) допълнителни превозни такси; 3) такси за складиране, товарене, разтоварване, опаковане, преопаковане, застраховане.

                                   3) Дължи да уведоми спедитора за особеностите на товара, за да може той да прецени опаковането, начина на превоз и др.

                        2.5. Права на спедитора:         

                                   1) Спедиторът има възможност вместо да сключи договор за превоз (изпълнителната сделка) сам да извърши превоза - встъпване в изпълнителната сделка. Практически това е най-честата хипотеза. Може винаги да го направи без някакви особености – няма специалните изисквания от комисионния договор (спедиционният договор обаче е различен от превозния договор). Последици, когато спедиторът сам извършва превоза: придобива правата по един превозен договор, съответно и задълженията. Според Кацарски в този случай не може се приложи правилото от комисионния договор за намаляване на възнаграждението на половина, защото в противния случай законодателят би следвало да уреди тази хипотеза като встъпване.

                                   2) Спедиторът има право без изрично овластяване да възложи сключването на превозен договор на друг спедитор (тогава двамата си поделят възнаграждението от доверителя). При множеството кредитори следва да се разглеждат 2 различни хипотези:

                                               а. При същинския спедиционен договор вторият спедитор действа от името на първоначалния, той не е в облигационна връзка с доверителя.

                                               б. При несъщинския спедиционен договор имаме преупълномощаване по  смисъла на ГП, т.е. следващия спедитор действа от името и за сметка на доверителя.

При хипотезата на множество спедитори между тях същество солидарна отговорност – чл. 304 ТЗ.

                                   3) Спедиторът има право на законен залог (важи и за комисионера и за консигнатора). Ако има множество спедитори, всеки от тях може да упражни заложното право за всеки друг - случай на активна солидарност (не е уредена в ЗЗД,  а в ТЗ не е уредена общо, а за конкретни случаи).

                        2.6. Специална погасителна давност при спедиционния договор – чл. 366. Искът за вреди се погасява със специална кратка погасителна давност – едногодишен давностен срок за отговорността, която спедиторът носи, ако със своите действия причини вреди на доверителя. Специалната давност важи само за същинския спедиционен договор, ако спедиторът е бил упълномощен и действа от името на доверителя, важи общият петгодишен давностен срок. Този срок важи и относно претенциите на спедитора към доверителя, както и за другите претенции на доверителя към спедитор (освен за обезщетение за вреди).