Особени правила за някои продажби

53. Особени правила за някои продажби.

1. Транзитна продажба – чл. 329. Договор, по силата на който продавачът се задължава да предаде стоката на трето лице, което е посочено от купувача. Тук има две правоотношения: 1) между продавач и купувач – страни по договора за транзитна  продажба и 2) между купувач и трето лице, което също е договор за продажба, но купувачът по първото правоотношение е продавач по второто. Следователно има две продажби. Между продавача и 3тото лице няма правоотношение. Тъй като стоката се получава направо от третото лице и цената може да се заплати от него (ал. 3). Това е ясно и без изрично правило, 3тото лице сигурно ще трябва да плати нещо и на продавача защото иначе не би имало смисъл от тази конструкция. За да може продавачът да изпълни задължението си по договора, той трябва да съобщи на купувача за изплащането на стоката на третото лице. Освен това продавачът трябва да предаде на купувача копие от документите, които придружават стоката. Това е необходимо и за двете правоотношения. ТЗ не урежда преминаването на собствеността и риска, затова се прилагат общите правила на ЗЗД (чл. 24). Но когато предмет на продажба са родово определени вещи, трябва да се извърши индивидуализация и по двете правоотношения. Тя може да се извърши и от третото лице. С една и съща индивидуализация рискът може да премине към купувача по първото правоотношение и към третото лице по второто. Транзитната продажба се различава от финансовия лизинг по това, че при нея прехвърля собственост, а при договора за финансов лизинг не.

2. Дистанционна продажба – чл. 330. Всъщност уредени са правилата за т.нар. “несъщинска дистанционна продажба”, което е условно наименование. Същинската дистанционна продажба е тази, при която купувачът и продавачът имат местожителство в различни населени места. Продавачът по ЗЗД изпълнява задължението си за предаване по своето местоживеене. Собствеността и риска преминават при предаването на веща на спедитор или превозвач или на самия купувач в населеното място на продавача.  В чл. 330 става дума за превозване на стоката до място, което е различно от мястото на предаване. Правилата са диспозитивни. Според ал. 1: Ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача. По ал. 2 продавачът поема допълнително задължение за предаване на място, което е различно от мястото на предаване ако предаването е уговорено франко определено място, като разноските за сметка на продавача. Ал. 3 според Калайджиев е излишна, защото разноските така или иначе винаги могат да се претендират: Разноските по изпращането и превоза, както и разпределянето на други  разноски във връзка с изпълнението на договора, могат да бъдат определяни чрез  позоваване на общи условия, изготвени от международни и други институции. Става дума за условията на ИНКОТЕРМС. Обикновено всички разноски са за сметка на купувача.

3. Особени случаи на продажби:

3.1. Продажба с уговорка за изкупуване – чл. 333. Продажбата с уговорка да изкупуване е продажба под прекратително условие според проф. Герджиков. Тази продажба е  забранена в ГП, защото така се придобива един залог, а заложният кредитор не може да се удовлетвори извънсъдебно според ЗЗД. В ТП тази продажба много често се използва, особено при търговията с ЦК или валута (при т. нар репо сделки). За да бъде действителна тази продажба са необходими 2 условия: 1) писмена форма за действителност; 2) срок, в който правото на изкупуване може да се упражни, след което то се погасява.

             3.2. Продажба, при която предметът на договора не е конкретизиран при сключването му – чл. 331: Страните могат да уговорят срок, в  който купувачът да уточни предмета на продажбата. При забава на купувача продавачът може да направи това или да развали договора. Тук не е употребен точно термина “разваляне”, защото договорът още не е породил действие, по-точно е “отказ”. Според проф. Герджиков тук става дума за допълнителна спецификация, т.е. договорът вече има някакъв предмет, но той трябва да се конкретизира и индивидуализира. 

3.3. Продажба с периодично изпълнение – чл. 332: При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно, даденото в повече през предходния период се приспада от дължимото. Срокът по ЗЗД се счита установен в полза и на двете страни, задължението не може да се иска или изпълнява преди срока. Тук има изключение от общото диспозитивно правило на ЗЗД. Тук става дума за прихващане на изпълнение.

                        3.4. Има 2 вида продажби, които визират отклонение от чл. 200:

                                    1) Продажба с предварително плащане на цената – чл. 334. За да се приложи това правило уговорката за авансово плащане трябва да е писмена, като формата е за действителност. Ако продавачът не предаде стоката в уговорения срок, той дължи лихва от получаването на цената, която е възнаградителна законна лихва. Според изр. 3 цената се смята за задатък и купувачът може да я иска в двоен размер при неизпълнение.

           2) Продажба на изплащане (pactum reservati dominio)  – чл. 335 (обратна хипотеза на 334). В тази хипотеза има отклонение от принципа res periit domino. Необходимо е договорът да е в писмената форма, която е за действителност (това изискване се критикува от проф. Герджиков, защото подобно не съществува в общото ГП). Правилото по ал. 2 буди съмнение, въпреки че е диспозитивно: Неплащането на вноски, които не надвишават една пета част от цената на  стоката, не е основание за разваляне на договора. Ал. 3 е безсмислена, защото дублира чл. 88 на ЗЗД: Ако продажбата бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и обезщетение. Проф. Герджиков вижда смисъла на разпоредбата в съюза “и”, явно освен обезщетението, което е очевидно може да се иска нещо друго, което според него е възнаграждение за ползването на веща (по аналогия от чл. 206, ал. 2 ЗЗД. Той поставя въпроса и дали правилото на чл. 206, ал. 3: Уговорката платените вноски да останат за продавача като обезщетение е недействителна може да намери приложение в ТП. Тъй като тя не присъства в текста на ТЗ следва да се счита, че е неприложима при търговската продажба (единствената възможност е при едностранна търговска сделка).

Финансовият лизинг и продажбата на изплащане се различават по това, че при финансовия лизинг с изплащането на последната вноска не придобива автоматично собствеността, а за това трябва да се сключи ново облигационно отношение.

3.6. Продажба чрез прехвърляне на ЦК – чл. 336. До някъде дублира чл. 327,  ал.1, макар в първият случай да става дума за време за плащане, а в другия за задължение за предаване, т.е. от различни ъгли се осветлява едно и също явление: При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго. Става дума за товарителница (товарителен запис – според проф. Герджиков), коносамент, складов запис.