Изпълнение на търговски сделки

48. Изпълнение на търговски сделки. Безкасово плащане. Текуща сметка.

        1. Изпълнени на търговски сделки:

1.1. Чл. 302 урежда правилото за дължимата грижа на добрия търговец, което не е някакъв друг вид грижа, но отговаря на повече изисквания от грижата на добрия стопанин, защото търговецът е професионалист. Този абстрактен критерий се конкретизира в редица разпоредби, свързани с отделните видове търговци. В редица хипотези се изисква по-голяма грижа и от тази на добрия търговец–при банки, застрах. друж. и т.н.

1.2. Чл. 303 урежда диспозитивно правило:Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търгов обичай не изискват др,изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението. Естеството на сделката или търговският обичай могат да станат причина за друг срок.

1.3. Чл. 304 – по общ. правила на ЗЗД задълженията са разделни,солидарни са само ако е предв. в НА или е уговорено.В ТП е точно обрат.Презумпцията е оборима и солидар. възниква ако не следва др. от сдел..

1.4. Чл. 294 съдържа правилото за лихви – между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго. Става дума за възнаград лихва. Винаги когато се уговаря парично задължение, се дължи възнаград. законна лихва, дори и да не е уговорена. Размерът й обаче не е определен от закона, поради което не се прилага на практика. Според проф. Герджиков, размерът на лихвата в този случай трябва да е равен на уредения в ПМС №72/1994 г. размер на мораторната лихва.

            Между търговци могат да се уговарят лихви върху лихви, т.е. анатоцизмът в отношенията между търговци е допустим, но трябва да се уговори. На практика според Наредба №9 единствено банките могат да уговарят капитализация на лихвите – изтеклата лихва се включва в главницата и върху нея се начислява лихва, но това не съответства напълно на понятието анатоцизъм според Калайджиев.   

      2. Безкасово плащане. Правилото на чл. 305 е диспозитивно: Когато плащането се извършва чрез задължаване и заверяване на банкови сметки, то се смята за завършено в момента на заверяването на сметката на кредитора. Аналогично е на чл.75,ал.3 ЗЗД: Когато плащането става със задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита погасено със заверяване на сметката на кредитора. Излиза, че длъжникът носи риска от забавата на банката на кредитора. Според Кацарски идеята е била такава при ЗЗД, а в ТЗ при заверяване сметката на банката на кредитора от централната банка при системата на клиринг.При безкас. плащ. има обективен 3 дн. срок,който е необх. за транзакц..

        3. Текуща сметка–чл. 419ТЗ. Договорът за текуща сметка е известен още като контокорентен договор.

3.1. Текущата сметка е особен, самостоятелен вид дог., с който 2 лица, поне едното, от к е търговец се задължават вземанията и задълженията породени от взаимните им отнош. да се водят по 1 сметка, която се приключва периодично.Това не е предварителен дог., защото няма окончателен такъв. Не е дог. за заем, защото кредитиране може да има и от двете страни по сделката, а и не винаги отношенията по сделката са свързани с кредитиране. Не е и поръчка, но не е и новация, защото ако някое от вземанията е обезпечено, обезпечението се запазва за остатъка по салдото, не се новира. Дог. за текуща сметка според Герджиков може да се сравни с дог. за компенсиране, без да се слага знак за равенство между, тях защото компенсацията се извършва с едностранна сделка.

3.2. Особености:

            1) Необходимо е съгласие.

            2) 1 от страните да е търговец.Според Герджиков страната, която е търговец трябва да открие текущата сметка в своите търговски книги, ако и 2те страни са търговци (по-възможна хипотеза) и 2те страни откриват сметката.

            3) Вземанията и задълженията между страните да са взаимни и еднородни.

            4) Води се сметка – законът не урежда легално понятие за сметка, но в случая това е система от записвания, които са активно-пасивни, защото и двете страни могат да имат и права и задължения.

5) Сметката се приключва периодично като салдото се установява от страните и ако е положително за някоя от страните, то се изплаща на нея.

3.3. Действие:

            1) Отделните вземания загубват самостоятелността си, не могат да са предмет на отд. сделки – прехвърляне, прихващане, опрощаване, компенсация, залог.Според Антонова от включ на зад в текущата сметка се изключват обезпеченията върху тях. Може да се прави залог само върху бъдещото салдо.

            2) Изискуемостта се отсрочва до приключването на сметката. Затова давност в този срок не тече.

3.4. Приключ. е 2странно, необходимо е съгласие относно салдото по сметката, което се получава чрез изваждане на по-малкия сбор от по-големия (дебита или кредита) и резултатът се заявява на другата страна. Извършва се писмено в края на календарната година ако не е уговорено друго. Ако приключването е извършено при порок на волята се унищожава, но в по-кратък срок (1 година).

3.5. Действие на установеното (признато) салдо:

            1) Поражда се иск за цялото вземане, без да се установяват отделните пера.

            2) Зад се новира,защото става изискуемо от приключ,но новативният ефект не се отнася до обезпеченията, а само до главното вземане.

3) Дава възмож да се начислят лихви,дори лихви в/у лихви,защото в отдел пера може да се включ лихви.

3.6. Прекратяване: ако не е уговорено друго, прекратяването става с 1месечно писмено предизвестие като страната в полза на която има остатък, може да иска плащане. Това е договор с продължително изпълнение, затова се прекратява с предизвестие.

            Този договор е включен в Счетоводните стандарти, т.е. има сметка, по която да се водят записвания по такъв договор, но е с малко приложно поле. Най-често такъв договор би имал приложение в банковата система, но по нашето право банковите сметки са само пасивни, банката винаги само дължи.