Търговски сделки – понятие и видове

46. Търговски сделки – понятие и видове. Общи положения за търговските сделки.

            1. Понятие за търговска сделка (проф. Герджиков) -  търговска сделка е вид сделка, за това носи всички нейни характерни белези – тя е юридически факт с основен елемент волеизявлението на едно или повече лица, насочено към определени правни последици. Спецификите на търговската сделка се разкриват при тяхната класификация.

            2. Класификация на търговските сделки:

                        2.1. По икономически критерии:

                                   1) сделки обслужващи непосредствено процеса на обмен, те обхващат “търговските” в икономическия смисъл на термина сделки;

                                   2) сделки обслужващи процеса на обръщение, търговски сделки по приращение, напр. застрахователни сделки;

                                   3) сделки, извършвани в процеса на производството.

                        1.2. Юридическите критерии са свързани с особеностите на самите сделки от една страна, а от друга с качествата на лицата, които ги извършват. Континенталното право познава две системи за определяне на сделката като търговска : 1) обективна система – особеностите на сделката правят лицето търговец; 2) субективна система – извършването на 1 сделка от търговец я прави търговска. ТЗ възприема и двете системи. Общите правила са включени в чл. 286 ТЗ.

                                   1) Абсолютни (обективни), основни търговски сделки – чл. 286, ал. 2. Особеността при тях е, че тези сделки са с толкова силно изразен предприемачески характер, тяхната насоченост към печалбата е толкова силна, че те винаги са търговски независимо кой ги извършва и независимо дали се сключват по занятие или единично – чл. 1, ал.1. Търговските сделки се обособяват в няколко групи, като изброяването в чл. 1, ал. 1 е изчерпателно с една особеност. Групите са:

                                               а. Търговска продажба – 4 вида:

                                                           покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,  преработен или обработен вид – т. нар. спекулативна покупка, тя по начало има за предмет движими вещи;

                                                           продажба на стоки от собствено производство;

                                                           покупка на ценни книги с цел да ги продаде – спекулативна цел;

                                                           покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба – тук е допусната търговска сделка с предмет недвижими имоти.

В литературата се изтъква, че не само покупката, но и продажбата и препродажбата са  търговски сделки.

                                               б. Мандатни сделки – обхващат: комисионен и спедиционен договор, търговско представителство и посредничество, застрахователни сделки, лизинг.

                                               в. Банкови и валутни сделки.

                                               г. Сделки по услуги – хотелиерски, складови, рекламни услуги, стоков контрол, превозните сделки (някои автори ги включват в мандатните сделки, но това според Калайджиев не е правилно, защото те възникват на база договора за изработка). Този списък на услуги не изчерпателен, защото самият закон в чл. 1, ал. 1, т.13 казва “или други услуги” – следователно може да има и други услуги, които ако се извършват по занятие водят до придобиване на качеството търговец. 

                                               д. Сделки с интелектуална собственост – обхващат лицензионни и импресарски сделки.

                                               е. Запис на заповед, менителница и чекове.

            Когато абсолютните търговски сделки се извършват по занятие, това  предполага придобиване на търговско качество.

                                   2) Допълнителни (акцесорни), вторични, производни търговски сделки – те нямат силно изразен търговски характер. Това са всички сделки, които са свързани с упражняване на занятието на търговеца. Те са търговски сделки, защото ги извършва търговец.

                                   3) Презумптивни търговски сделки – чл. 283, ал. 3: При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие. Презумпцията е оборима. Доказателствената тежест е върху лицето, което твърди обратното. Класически примери за презумптивна търговска сделка е закупуването на апартамент от ЕТ – презумпцията е, че този апартамент е за офис, а може да се докаже, че е за жилищни нужди.

                        1.3. Друго деление на търговските сделки е в зависимост от страните:

                                   1) Ако и 2те страни са търговци имаме двустранна търговска сделка.

                                   2) Ако за една от страните сделката не е търговска има едностранна търговска сделка.

Това деление няма голямо значение, тъй като чл. 287 казва: Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

                        1.4. Проф. Герджиков вижда деление на търговските сделки по критериите за гражданско правните сделки – едностранни и двустранни; формални и неформални; каузални и абстрактни и т.н. Такова деление разбира се може да се направи, но то не е определящо за характера на сделките като търговски.

            2. Източници на търговските сделки – посочени са в чл. 288.

                        2.1. В текста на чл. 288 има градация:

                                   1) По начало търговските сделки се уреждат от търговския закон (вкл. ТЗ + всички нормативни актове на търговското право).

                                   2) Гражданският закон – субсидиарно се прилага към търговските правоотношения, при празнина в търговския закон.

                                   3) Търговският обичай – става дума за обичаи като правни норми, а не за обичаи в практиката, които нямат задължителен характер и не са санкционирани от правото. Ако има разлика в обичаите по местосключването и местоизпълнението, се прилагат обичаите по местоизпълнението. Впечатление прави, че докато в ГП обичаят е източник доколкото законът изрично препраща към него, то в ТЗ той е признат за източник с обща клауза, т.е. не е необходимо специално препращане. Разбира се има и хипотези на специално препращане.

                        2.2. Според проф. Герджиков тази разпоредба, макар и поставена в частта за сделките има по-голямо значение, като определя източниците на търговското право. За него като източници на ТП могат да се разглеждат освен посочените в чл. 288 така и международните актове, справедливостта (чл. 307), а препоръчително значение имат тълкувателните решения на ВКС.

                        2.3. ТЗ се базира на общите правила за сделките като не създава своя собствена изчерпателна уредба, а съществуват само тези правила, които съдържат отклонение от гражданско правния режим. По принцип според Кацарски отклоненията са най-вече от режима на облигационното право (ЗЗД) и на някои правила от гражданското право обща част (злоупотреба с право и мълчаливо волеизявление). При уредбата на отделните търговски сделки има 2 подхода: 1) за сделките, които имат аналог в ГП (напр. продажба) също няма пълен режим, а само специални правила; 2) за сделките, които съществуват само в търговското право има детайлна уредба.

            2.4. Ал. Кацарски прави деление на източниците според вида търговски сделки:

                                   1) При абсолютните (обективни) търговски сделки последователността на източниците е: 1) специални правила на ТЗ; 2) общи правила на ТЗ; 3) специална част на ЗЗД (при съответно препращане); 4) обща част на ЗЗД (при директно препращане).

                                   2) При допълнителните (субективни) търговски сделки, тъй като за тях няма уредба в ТЗ, последователността на източниците е: 1) общи правила на ТЗ; 2) специална част на ЗЗД; 3) обща част на ЗЗД, т.е. общите правила на ТЗ, където са уредени търговските сделки изместват специалната част на ЗЗД, която урежда видовете граждански сделки.

            3. Злоупотреба с право – чл. 289: Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Трябва да има намерение за увреждане. Това е немската доктрина за злоупотребата с право, която е различна от тази по гражданското право – чл. 8 ЗЗД (той урежда обективната система за злоупотерабата с право). Чл. 289 застъпва субективното начало и това стеснява силно възможността му за прилагане, защото намерението “само” за увреждане не се предполага, а трябва да се докаже. Това доказване е доста трудно.