Акции. Понятие. Видове

30. Акции – понятие, видове и сделки с тях.

            1. Терминът акции има 3 значения:

                        1.1. От една страна акцията е част от капитала – някаква номинална сума (число), на което се дели капитала. Сумата от акциите прави капитала, но акциите имат различна стойност и тук се има предвид сумата от номиналната стойност на акциите. За разлика от ООД номиналът на всички акции трябва да е еднакъв. Минималният номинал в момента е 1 лв. (до сега е бил 0.10 лв.) Когато номиналната стойност на акциите е по-голяма от 1 лв. тя трябва да е определена в цели лева. В чужди правни системи съществуват и акции без номинал (квотни), но у нас такива не са  уредени.

                        1.2. Акцията е ЦК – документ, който материализира права по начин, че упражняването на правата и прехвърлянето им е невъзможно без наличие на фактическа власт върху документа.

                                   1.2.1. Акцията е ЦК от вида легитимиращо-разпоредителни ЦК.  Правата, които акциите материализират могат да бъдат придобити и преди да са издадени документите, но веднъж издадени документите правата могат да се упражняват само ако се упражнява фактическа власт върху документа. ЦК освен че материализира членствените правата на акционера, тя ги и доказва, т.е. има удостоверително значение. Разглеждани като ЦК акциите имат реквизити (задължителни елементи), посочени в чл. 183: 1. означението "акция" за единична и съответния брой "акции" за купюра с повече акции; 2. вида на акциите; 3. номер на купюрата и поредни номера на включените в нея акции; 4. фирмата и седалището на акционерното дружество; 5. размера на капитала; 6. общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж; 7. купоните и техния падеж; 8. подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията.

                                   1.2.2. Това общо положение (че акциите са ЦК) търпи корекции, защото търговското право дава възможност да се издават и безналични акции, а те не са ЦК, защото няма документ, който да материализира правата. Безналичните акции са само права и задължения. Има документ, който ги доказва, но той не е ЦК. Безналични ЦК са всички акции издадени в процес на масовата приватизация.

                                   1.2.3. Като ЦК акцията има няколко вида стойности:

                                               1) Номинална стойност – тя традиционно се разглежда като означената стойност, която е записана върху самата акция (когато акциите са ЦК са като парите). Всъщност номиналната стойност е число, както и капитала е число и  за това сумата от номинала на акциите прави капитала. Когато се каже, че акцията е част от капитала се има предвид номиналната стойност на акцията.

                                               2) Емисионна стойност  - Определението в закона не е коректно – чл. 176, ал. 1: Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка, защото сукцесивната система за учредяване на АД вече не съществува. Емисионната стойност е цената (сумата), която акционерите се задължават да заплатят било при учредяване на дружеството било при увеличаване на капитала. Емисионната стойност изразява стойността на вноската. Тя може да бъде по-голяма или равна на номиналната, обратното означава декапитализация на дружеството, защото така капиталът би бил по-голям от имуществото. Разликата между номиналната и емисионната стойност се нарича ажио и отива във фонд Резервен.

                                               3) Пазарна стойност (цена) – цената, която едно лице, желаещо да закупи акцията дава на лицето, желаещо да я продаде на т.нар. вторичен пазар. Първичният пазар обхваща хипотезите на придобиване без да е имало предишен притежател на акцията – при учредяване на дружеството или при увеличаване на капитала. Вторичният пазар е когато акционер прехвърля акции на 3то лице. Когато няма вторичен пазар цената е относителна, защото е функция от информацията на 3тите лица за състоянието на дружеството. Обикновено пазарната цена се формира на организираните пазари и борса.

                                               4) Говори се и за балансова стойност на акциите – стойността на имуществото, което съответства на акциите (тя е типична за квотните акции).

                                   1.2.4. Акцията се различава от временно удостоверение, което е документ, който се издава на акционерите срещу направените от тях вноски. Временните удостоверения  също са ЦК, а не само документ, който доказва направените вноски. Временните удостоверения имат всички права, които имат и акциите + още 1 – правото да се получи акция срещу временното удостоверение. В закона не се казва нищо за съдържанието на временното удостоверение и се смята, че може да се приложи режима за акциите. За какви видове акции могат да се издават временни удостоверения? Временните удостоверения се прехвърлят като поименни акции и следват техния режим – няма съмнение, че могат да се издават за поименни акции. Проблемът е дали могат да се издават за акции на приносител – изглежда могат, но това не променя обстоятелството, че и в този случай временните удостоверения са в режима на поименните акции, т.е. не могат да се издават временни удостоверения на приносител. В реалния живот акции не се издават, а само временни удостоверения. Това е така, тъй като се смята, че акциите са подобни на парите, т.е. трябва да се отпечатват на специална хартия с водни знаци, със специален проект от художник и т.н, което е свързано с много такси. Днес всички тези изисквания се явяват ненужни.  

                                   1.2.5. Може върху една хартия да са материализирани повече от 1 акции. В този случай се прави разлика между купюри и акции – 1 купюра материализира повече от 1 акция. Купюри се издават за 1, 5, 10 и кратни на 10 акции. Когато купюра материализира повече от 1 акция, ЦК е купюра, защото акцията не съществува като ЦК сама за себе си.

                                   1.2.6. Акциите се издават и с купони – те не са самостоятелни ЦК, а по-скоро част от акциите и не могат да се прехвърлят извън тях. Купоните материализират правото на дивидент. В Устава се определя продължителността им, ако нищо не е предвидено по закон 20 години. Те са или картончета с номера, които се унищожават при плащане на дивидента или се прикрепят към временните удостоверения като марки.

                        1.3. Акциите са членствените права и задължения на акционера. Особеното на членствените права е, че те са парцелирани на малки групички според издадените акции (ако има 100 акции има 100 отделни групи права и задължения). Чл. 177: Акциите са неделими.Това означава, че когато акцията е ЦК (хартия, която материализира права), тази хартия е обект на право на собственост, защото е вещ и принципът е, че правата върху акцията (членствените права, които акцията материализира) не могат да се отделят от правото на собственост върху ЦК. В латентна форма правата не са отделими, когато възникне като вземане правото на дивидент е прехвърлимо като всяко друго вземане. Самите права също не могат да се делят – който е титуляр на правото на дивидент е титуляр и на правото на глас и на всички останали права. Акцията може да принадлежи на повече от 1 лица, но или всички акционери упражняват правата заедно или избират пълномощник, който да упражнява правата. Възможно е да се издадат акции с различни права, които формират различните класове, всеки клас акции се състои от акции с еднакви права.

            2. Видове акции. Определя се в Устава какви акции се издават от АД.

                        2.1. В зависимост от това дали акциите са ЦК или не – налични и безналични.

                                   1) Налични акции. Те биват няколко вида в зависимост от начина им на прехвърляне:

                                               а) Поименни акции – името на първия притежател е посочено върху лицевата страна на акцията. Те се прехвърлят с джиро. При акциите джирото няма всичките функции, които има в менителничното право (напр. джирото на акции няма гаранционна функция). Фактическият състав на джирото обхваща изписване на името на приобретателя и поставяне на подписа на прехвърлителя на гърба на ЦК + предаване на фактическата власт върху ЦК. Джирото обаче не е достатъчно, за да има действие спрямо дружеството и 3тите лица прехвърлянето трябва да е записано в книгата на акционерите – книга в която се записват само поименните акционери. Прехвърлянето на поименни акции може да е предпоставено от други условия, предвидени  в Устава (напр. акционера да не може да ги прехвърли свободно на 3то лице, а да трябва първо да ги предложи на съдружниците – тези акции се наричат винкулирани (могат да бъдат само поименни). Джирото не е единствения начин за прехвърляне на поименни акции, а характерния начин. Поименните акции могат да бъдат прехвърляни по всички познати на гражданското право начини само с договор без джиро. Но, за да има действие прехвърлянето при всички случаи трябва да се впише в книгата на акционерите. Поименните акции могат да се придобиват и преди да се плати номиналната или емисионната им стойност. Това е така, защото при тях се знае кой е задължен да направи вноската. Ако поименните акции са поети с частична вноска, частичната вноска трябва да се запиша върху самата акция, тъй като ако се прехвърли акцията на 3то лице то трябва да е наясно, че цялата стойност на акцията не е платена. В тази хипотеза законът предвижда солидарна отговорност между прехвърлителя и преобретателя, но отговорността на прехвърлителя се погасява в кратък срок от  2 години от вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите. Временните удостоверения също се вписват в книгата на акционерите, самото съдържание на книгата е посочено в чл. 179: В дружеството се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименни акции и се отбелязват видът,  номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това се отнася и за временните удостоверения.

                                               б) Акции на приносител – особеното е, че върху тях не се записва кой е техния първи притежател и се прехвърлят с просто предаване, т.е. този който упражнява фактическата власт той е титуляр на правата по акцията. Акциите на приносител се прехвърлят по всички познати на гражданското право способи, но те трябва да са реални – акцията да се предаде на новия приобретател. При акциите на приносител не се знае кой е титуляра и за това законът не допуска издаване на такива акции срещу частична вноска, защото не се знае от кого да се търси вземането.

                                   2) Безналични акции – те не са ЦК, а само права. ТЗ не урежда начин за издаване и разпореждане с безналични акции. Правилата са в ЗППЦК. Разпореждането с безналични ЦК се извършва с цесия (всъщност с прехвърлителни сделки, а терминът е “цесия”, защото става дума за права, а не за вещи. Прехвърлянето може да е възмездно и безвъзмездно. Макар безналичните акции да не са вземане, а съвкупност от права, задължения и управителни права, те се прехвърлят с цесия. Издаването и разпореждането с безналични акции се вписва в специална Книга за безналичните акции, която се води към Централния депозитар. Вписването в тази книга е елемент от фактическия състав (т.е. конститутивно), за разлика от прехвърлянето на налични ЦК (този извод се прави на базата на нормите, които уреждат разпореждането с безналични акции) и разумът на това решение е защитата на правната сигурност, защото за разлика от наличните ЦК, които са вещи, безналичните са нематериални. Само определен вид АД могат да издават безналични акции – това са т.нар. публични АД (те са задължени да издават безналични акции), които не са уредени в ТЗ, а в ЗППЦК. При безналичните акции има документи, но особеното за тези документи е, че те имат удостоверително (доказателствено) значение – депозитарни разписки. Това не са ЦК и не могат да се прехвърлят. Ако безналичната акция смени собственика си, старата депозитарна разписка се унищожава и се издава нова на новия акционер.

                        2.2. Обикновени и привилегировани – от гледна точка на действащото право важи само за наличните акции.

                                   1) Обикновените акции традиционно имат 3 вида права: 1) право на глас; 2) право на дивидент; 3) право на ликвидационен дял. Като 2 и 3 са съразмерни на съотношението между номинала на акциите и капитала.

                                   2) Привилегировани акции могат да се издават ако това е предвидено в устава. Привилегированите акции могат да бъдат с повече права от обикновените, с нови прави или с по-малко задължения – по нашето право последната възможност не съществува. Привилегиите могат да създават индивидуални права, но не и колективни, които са законоустановени. Законът предвижда няколко привилегии:

                                               а) Право на гарантиран дивидент – дивидент се получава ако има печалба. При гарантирания дивидент не е така. Гарантираният дивидент се дължи от дружеството дори да няма печалба. Как се определя гарантирания дивидент – твърда сума, процент от номинала на акцията.

                                               б) Допълнителен дивидент – за да се дължи допълнителен дивидент дружеството трябва да има печалба, но той се дължи преди плащането по обикновените акции (първо допълнителния дивидент, а ако остане нещо се плаща дивидент по обикновените акции). Носителя на право на допълнителен дивидент има право и на обикновен дивидент. Допълнителният дивидент се определя или като твърда величина или като % от обикновения дивидент.

                                               в) Аналогично е положението при гарантирания и допълнителния ликвидационен дял. Ликвидационен дял е дела от имуществото, който акционерът може да получи в ликвидационното производство след удовлетворяването на кредиторите. Ако няма останало имущество, акционерите нямат ликвидационен дял. Гарантирания ликвидационен дял е сума, която се дължи независимо от наличието на имущество, привилегированите акционери имат предимство пред останалите (съществуването на гарантиран ликвидационен сял според Анета Антонова е спорно, тъй като той превръща акционера в кредитор на дружеството). Допълнителния ликвидационен дял (квота) се получава ако е останало имущество.

                                               г) Други привилегии, предвидени в устава, напр. право на акционера да иска дружеството да изкупи акциите му на определена цена – това право е опция близо до put дпцията. По същество става дума за потестативно право. Има 2 вида начина за определяне на момента, в който възниква това права: 1) американски метод – в някакъв период време; 2) европейски метод – само на определена дата. Привилегированите акции могат да имат повече от 1 право на глас. Проблемът е, че все пак АД е капиталово дружество, в което участват инвеститори и с оглед защитата правата на малцинството не може да се приеме, че 1 акция може да материализира повече от половината гласове, защото така се променя волята на дружеството.

            Привилегиите могат да се балансират с ограничаване на правата (най-вече правото на глас). Философията е, че допълнителната сума, която акционерите ще получат се компенсира с липсата на право на глас. Привилегированите акционери на практика се явяват кредитори на дружеството. Законът забранява повече от 50% от акциите да са без право на глас. Акциите без право на глас се включват номиналната стойност на капитала. Освен това изискване законът предвижда и 2 други способа за защита на акционерите без право на глас: 1) ако 2 поредни години по тези акции не се изплати дивидент, акциите придобиват право на глас и се смятат при определяне на кворум и мнозинство – чл. 184, ал. 2, като че ли се стига до извода, че акции без право на глас могат да се издават само при гарантиран дивидент (въпрос на тълкуване); 2) 182, ал. 5: За вземане на решения, с които се ограничават предимствата, произтичащи от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери, които се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко  50 на сто от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко  3/4 от представените акции. Акциите придобиват право на глас с отпадане на привилегиите. Тези изисквания за мнозинство гарантират привилегированите акционери. 

            Могат да се уредят и винкулирани акции – в устава са предвидени допълнителни права за прехвърлянето им, напр. акциите не могат да се прехвърлят за определен период време или е необходимо съгласие на органите на дружеството (УС/СД) за прехвърлянето им. Винкулираните акции могат да са само поименни, при акциите на приносител посочените ограничения са невъзможни.