Дружество с ограничена отговорност – обща характеристика, видове. Учредяване

22. Дружество с ограничена отговорност – обща характеристика, видове. Учредяване на ООД.

            1. Обща характеристика. Уредено е в чл. 113 – 157 ТЗ.

                        1.1. ООД е създадено за първи път през 1892 г. със специален закон в Германия. У нас не е било уредено със стария ТЗ, а със специален закон от 1924 г.

                        1.2. В член 113 се съдържа легално определение на ООД: Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Това легално определение използва 2 критерия, за да характеризира ООД:

                                    1) Броят на учредителите-съдружници – един или повече, като не е посочена горна граница.

                                    2) Характер на отговорността - като това, което е казано в закона трябва да се тълкува корективно, защото  съдружниците в ООД не отговарят пряко към кредиторите за задълженията на дружеството. Ако дружеството е обявено в несъстоятелност съдружниците само ще загубят вноските си, т.е. те отговарят само с вноските си и то към самото ООД (ако не са направили вноски те не отговарят).

                        1.3. Според теоретичното определение ООД е ТД, чиито капитал е разделен на дялове. От това теоретично определение се извеждат следните особености на ООД:

                                   1) ООД е вид ТД, то е търговец и юридическо лице, при това корпоративно.

Видови отлики:

                                   2) ООД е капиталово ТД. То обаче не е типично КТД, между съдружниците съществува относително пряка връзка. Самите съдружници имат задължения типични за персоналните дружества.

                                   3) Капиталът е разделен на дялове (това е разлика с АД, където има акции). Най-важната отлика е, че дяловете не са ЦК, те могат и да са неравни по стойност, което е забранено при акциите. Дяловете не са и свободно прехвърляеми.

                                   4) ООД  е договорно дружество – то се учредява въз основа на дружествен договор и по това се различава от АД, което се учредява с устав (разликата е по-скоро терминологична).

            2. Учредяване на ООД. Учредяването е смесен фактически състав (като всяко учредяване). ООД се учредява по нормативната система. Фактическият състав има 4 елемента:

                        2.1. Сключване на учредителен (дружествен) договор. Този договор има 2 функции:

                                   1) Той е проявление на съгласието на учредителите за учредяване на дружеството.

                                   2) С него се установява статуса на юридическото лице (органи, процедури и т.н.)

В чл. 115 са посочени елементите на съдържанието на дружествения договор. В точка 1-6 са задължителните елементи: 1. фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството;  2. предмета на дейност и срока на договора; 3. името, съответно фирмата на съдружниците; 4. размера на капитала. Когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му. Срокът за довнасяне на целия размер на капитала не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството, съответно от увеличаване на капитала; 5. размера на дяловете, с които съдружникът участвува в капитала; 6. управлението и начина на представителство; а в 7 и 8 – факултативните: 7. предимствата на съдружниците, ако са уговорени; 8. други права и задължения на съдружниците. Изброяването не е изчерпателно. Законодателят предвижда и форма за действителност на дружествения договор – проста писмена. Но ако при подписването на учредителния договор или в учредителното събрание някои от учредителите е представляван, то трябва да е представляван от пълномощник с пълномощно с нотариално заверен подпис на учредителя. Разликата във формата е недоразумение, защото първоначално идеята е и в двата случая формата да е нотариална заверка, но за договора това отпада, а остава квалифицираната форма на упълномощаване. Запазването на тази форма и до днес говори, че тя е в интерес на правната сигурност.

                        2.2. Изплащане на поетите дялове (изпълнение на задължението за вноска). Не е необходимо да е изпълнено цялото задължение – всеки съдружник трябва да е внесъл поне 1/3 от дяла си, но не по-малко от 10 лв., но така че да е внесен 70% от капитала (т.е. 1/3 от вноските на всеки съдружник не е достатъчна). Тук важат всички правила за вноските при капиталовите дружества. 

                        2.3. ООД трябва да има управител (1 или повече). Капиталовите дружества трябва да имат органи. Изискването за управител съществува, защото ако няма управител дружеството е недееспособно. Управителят е органът, чрез който дружеството влиза в отношение с 3ти лица. Управителят може да е определен със самия дружествен договор или с решение на учредителите (на Учредителното събрание) прибавено към него.

                        2.4. Вписване в търговския регистър. Легитимиран да иска вписване е управителят, той има и задължението да го иска. Вписването се извършва с представяне на: 1) дружествения договор; 2) нотариално заверен образец от подписа на управителя; 3) протокол от учредителното събрание;  4) удостоверение за обстоятелствата по чл. 142, ал. 1; 5) квитанция за платена ДТ за обнародване в ДВ.

             Нов момент е правилото на чл. 119, ал. 4:  При изменение или допълнение на дружествения договор в търговския регистър се представя препис от него, който съдържа всички изменения и допълнения, заверен от органа, представляващ дружеството, като идеята 1на законодателя е да могат 3тите лица да проверят актуалния дружествен договор към всяка една дата. Това изискване е наложено от практиката и преди съществуването на ал. 4. Подобно правило има и при АД.

            Към новите правила за публичност следва да се причисли и разпоредбата на чл. 146, ал. 4: Провереният и приет годишен счетоводен отчет се представя в търговския регистър, като съобщение за това се обнародва в "Държавен вестник", освен ако закон предвижда, че годишният счетоводен отчет на дружеството може да не бъде проверяван от експерт-счетоводители. При ООД ЗСчет. казва кога е необходима заверка от дипломиран експерт счетоводител и кога не, ако проверката е задължителна ОС трябва да приеме отчета и след това да спази изискването за публичност по чл. 146, ал.4. В определен хипотези е предвидена необходимостта годишният счетоводен отчет да се обнародва и в централен всекидневник.  

            Вписването се обнародва, но обнародването не е елемент от фактическия състав.

            3. Законът съдържа 2 специални правила за отговорността на учредителите по чл. 118.

                        3.1. По ал. 1 има предвидена отговорност на учредителите към дружеството – солидарна отговорност за вреди. По съществото си това е договорна отговорност.

                        3.2. В ал. 2 има едно интересно правило, което дава ясна представа за същността на ООД и разликата между него и АД – Учредителите нямат право на възнаграждение от капитала за образуване на дружеството. Под възнаграждение се разбира лихва, която съдружниците биха получили върху вноската си от момента на внасянето до момента на учредяването на дружеството. При ООД се смята, че доколкото съдружниците имат задължение за вноски, а и за съдействие и лоялност, не могат да събират лихви върху вноската.