Външни отношения на събирателното дружество

20. Външни отношения на СД. Прекратяване на дружеството и членството. Погасителна давност.

                                                                                                                      Камелия Касабова

            1. Външни отношения – за разлика от вътрешните са уредени предимно с императивни норми. Под външни отношения ТЗ разбира 3 групи отношения: 1) представителство на дружеството; 2) отговорност на дружеството и съдружниците към 3ти лица и 3) права на 3ти лица спрямо дружеството и съдружниците.

                        1.1. Представителство на дружеството. ТЗ възприема уредбата на немското право да раздели отношенията по представителство от тези по управление. Ако под управление се разбират вътрешни – диспозитивни отношения, под представителство се разбират външни, императивно уредени отношения. Представителят на СД действа от негово име и за негова сметка с последствия директно за правната сфера на дружеството.  В СД представителството може да приеме 2 разновидности законово и договорно, като договорното има приоритет и ако е уговорено изключва законовото представителство.

                                   1) Принципът залегнал в чл. 89, ал. 1 е, че всеки съдружник е законен представител на СД. Неговата представителна власт произтича от закона, а не от упълномощаване и обхваща всички правни действия – както материални така и процесуални (стига в договора да не е уговорено друго). Положението на съдружника като законен представител е много сходно с положението на прокуриста, защото представителната му власт произтича от закона. Съществуват обаче и някои различия между съдружника и прокуриста:

                                               а) Съдружникът действа като орган на дружеството и не се нуждае от изрично упълномощаване, докато за да възникне прокурата е необходимо изрично нотариално заверено пълномощно.

                                               б) Представителната власт на съдружника е по-широка от тази на прокуриста, защото в правомощията на съдружника влиза и учредяването на прокура.

                                   2) Възможно е съдружниците да предоставят представителната власт на дружеството на един или няколко съдружника, които в тази хипотеза придобиват качеството на договорни представители на дружеството. Законната представителна власт на съдружника може да се ограничава от останалите съдружници Когато съдружник е изключен от представителната власт по силата на договор, той не може да представлява дружеството, но това ще ангажира 3тите лица доколкото е вписано в търговския регистър. По аналогия на управлението на СД представителната власт може да бъде отнета по реда на чл. 85 ТЗ.

                        1.2. Отговорност на дружеството и съдружниците към 3ти лица.

                                   1.2.1. Отговорност на съдружниците за задължения към дружеството:

                                               1) Принципът, който въвежда чл. 88 ТЗ е, че СД отговаря не само със своето имущество, но и с имуществото на своите членове: По иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. Този текст закрепя принципът за лична, солидарна и неограничена отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството.

                                               2) Следващото изречение на същия член дава поредност при отговорността на съдружниците, това я представя като субсидиарна отговорност, идваща на второ място – личната отговорност е ангажирана едва след като взискателя не може да се удовлетвори от активите на дружеството (това правило е взето от френското право). Отговорността на съдружниците е допълнителна, гаранционна отговорност. Доколко е неограничена тази отговорност – до несеквестируемото имущество на съдружниците. Солидарната и субсидиарна отговорност на съдружниците продължава докато се погасят задълженията на дружеството. Дори и съдружникът вече да не е съдружник отговаря до 5 години след като е напуснал дружеството или самото дружество е било прекратено. С определени кредитори може да се уговори изключване на солидарността.

            Според Таня Бузева оставането на второто изречение на чл. 88 е нещастна грешка при изменението на закона, която води до сериозно объркване. Тъй като съдружниците като цяло и дружеството са солидарно отговорни не би следвало според ал. 1 да се насочи иск директно към съдружник, според ал. 2 обаче след като делото е спечелено и е издаден изпълнителен иск срещу съдружник или съдружниците като цяло изпълнението трябва да се насочи първо към дружеството, което не може да стане с този изпълнителен лист. На практика това означава, че по дела срещу съдружник искът трябва първо да бъде насочен към дружеството и при невъзможност за удовлетворение към съдружника.

                                               3) Отговорността на съдружниците по чл. 92 има действие ex tunc от учредяване на дружеството.

                                               4) Възражения на съдружниците към кредиторите на дружеството – според чл. 91: Съдружникът може да прави срещу кредиторите на дружеството освен възраженията на дружеството и свои лични възражения, това е разлика със ЗЗД. Съдружникът не може да предяви личните възражения на другите съдружници, нито дружеството – възраженията на някои от съдружниците. Другата страна също не може да противопостави на СД възражението, което има към някои от съдружниците.

                                   1.2.2. Отговорност на дружеството за задължения на съдружниците.                                                 

                                               1) Принципът е, че след учредяването на СД то не отговаря за задълженията на съдружниците – нито като физически, нито като юридически лица, защото самото СД е самостоятелен правен субект, който има собствено имущество, различно от имуществото на неговите съдружници.

                                               2) Принципът на разделност на имуществото не е доведен до край – чл. 96, ал. 1: Кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие, като се спазва редът по чл. 94. Правото на ликвидационен дял възниква след прекратяване на дружеството. Важното в тази разпоредба, е че става дума за движимо имущество и невъзможност за удовлетворяване в 6 месечен срок, елементи на фактическият състав са още даването на предизвестие и нов 6 месечен срок. Ал. 2 дава възможност на останалите съдружници да изплатят задължението с цел да спасят дружеството. Ако упражнят това право останалите съдружници запазват целостта на дружеството, а само съдружникът прекратява членственото си правоотношение.

                        1.3. Правоотношения, при които съдружник влиза в правоотношения с дружеството като 3то лице. Това е възможно от юридическата обособеност (персоналитета) на СД. Хипотезите на се изрично уредени, но се извличат от общите правила на гражданското и търговското право.

                                   1) Договаряне сам със себе си – съдружникът може да бъде законен представител на дружеството и като такъв да сключи договор със себе си като физическо лице (напр. договор за наем на автомобил) – от една страна той ще се подпише като представител на СД, а от друга като физическо лице. Това е възможно да стане ако има съгласие на останалите съдружници да участва в договора в двойно качество.

                                   2) Съдружникът като физическо лице дава пари на заем на дружеството и се явява негов кредитор. В същото време той в качеството си на съдружник е и длъжник, защото отговаря неограничено с имуществото си за задълженията на дружеството. Тук има фигура подобна на сливането от облигационното право – това води до намаляване на задълженията на дружеството (чл. 124, ал. 3 ЗЗД). Съдружникът може да търси от другите вземането си без припадащата му се част. Останалите отговарят солидарно за разликата. 

            2. Прекратяване на СД.

                        2.1. Общи бележки. Първата фаза от съществуването на дружеството е неговото учредяване  и като се каже прекратяване повечето неюристи (а и някои юристи) разбират противоположната фаза от жизнения път на дружеството. Това обаче не е така. Под прекратяване на дружеството се разбира, че дружеството продължава да съществува, но излиза извън фазата на активна търговска дейност и цел да уреди висящите правоотношения влиза във фазана на ликвидация, чиято основна задача е да осребри активите на дружеството и да удовлетвори интересите на кредиторите и едва след това се стига до заличаване на дружеството чрез отписването му от търговския регистър. Всичко това показва, че антипод н а учредяването е заличаването, а не прекратяването му.

                        2.2. Прекратяването като отделни хипотези е уредено с казуистични numerus clausus хипотези в чл. 93, т. 1-7:

                                   1) с изтичане на уговорения срок или в други случаи, предвидени в учредителния договор – тази хипотеза се отнася до случаите, когато дружеството е предвидено като срочно или е предвидено друго прекратително основание. Въпреки наличието на такава клауза съдружниците могат да превърнат дружеството в безсрочно или да продължат срока му определен период време.

                                   2) по съгласие на съдружниците;

                                   3) с обявяване на дружеството в несъстоятелност;

                                   4) ако не е уговорено друго - със смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник или прекратяването на съдружник - юридическо лице – това правило произлиза от персоналния характер на дружеството, личните качества на съдружниците са от основно значение.

                                   5) по искане на синдика при несъстоятелност на съдружник – става дума за хипотеза, когато за някои от съдружниците е открито производство по несъстоятелност и е обявен в несъстоятелност. В този случай съдружникът е изгубил търговското си качество и не може да бъде съдружник защото няма с какво да гарантира задълженията си;

                                   6) с предизвестие за прекратяване от съдружник;

                                   7) по решение на съда в предвидените от закона случаи.

                        2.3. Прекратяване на дружеството от съдружник с предизвестие (прекратяване с волеизявление на съдружник) – чл. 94: Когато дружеството е образувано без срок, всеки съдружник може да иска неговото прекратяване, като направи най-малко 6 месеца преди това писмено предизвестие до всички съдружници освен ако в учредителния договор е предвидено друго. Има се предвид случая, когато дружеството е учредено като безсрочно. Идеята за тази разпоредба е да предпази съдружник от безсрочна обвързаност с останалите съдружници. Правото за прекратяване с предизвестие е присъщо на всеки съдружник е от категорията потестативни права, които се упражняват извънсъдебно. Важно е да се има предвид, че в този случай не трябва да има субективна причина – вина и т.н. Прекратяването настъпва без значение от основанието. Нормата е диспозитивна и в дружествения договор може да е предвидено вместо да се прекрати дружеството да се освободи съдружник като отношенията са по аналогия с чл. 97.

                        2.4. Прекратяване на дружеството по решение на съда (чрез конститутивен иск) – чл. 95, ал. 1: Окръжният съд може да прекрати дружеството по искане на съдружник, когато друг съдружник умишлено или с груба небрежност не изпълни свое задължение по учредителния договор или изпълнението на задължението стане невъзможно. Правилото се прилага и когато съдружник действува против интересите на дружеството. Видно от този текст е, че дружеството може да се прекрати от ОС по искане на всеки съдружник, но само ако са на лице хипотези на виновно неизпълнение, които закона сочи. При 1та и 3та хипотеза е необходима вина, при 2та се предполага обективна и трайна невъзможност. При 1 и 3 могат да се търсят вреди на договорно основание. Тези хипотези в чл. 95 наподобяват състава на разваляне на двустранен договор по чл. 87 ЗЗД.

                        2.5. Прекратяване на дружеството от лице кредитор на съдружник (чл. 96, ал.1) – вж. 1.2.2. (2). В тази хипотеза се поставя и следния въпрос – явно е, че съдружниците могат да уговорят, че прекратяването на членството на 1 съдружник не прекратява дружеството в дружествения договор, но дали останалите съдружници могат да вземат такова решение след напускането на съдружника. Според Таня Бузева това не е допустимо, защото по този начин напускащият съдружник би бил поставен в по-неблагоприятно положение. По принцип продължаването на дружеството при настъпване на някое от прекратителните основания трябва да стане или изначално в дружествения договор или с решение на всички съдружници.

                        2.6. Продължаване на дружеството – чл. 97:  (1) С учредителния договор може да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник. В този случай останалите съдружници изплащат дела от имуществото на прекратилия участието си съдружник, а при смърт на съдружник в дружеството встъпват изявилите желание негови наследници. Наследниците заявяват писмено искането си да встъпят в дружеството в срок от 3 месеца от откриване на наследството. (2) Ако наследниците не желаят да станат съдружници, както и при прекратяване членството на съдружник, дружеството изплаща стойността на дела на наследодателя или на прекратилия членството си съдружник от дружественото имущество и дела от годишната му печалба за времето до прекратяване на членството.

            3. Прекратяване на членственото правоотношение – не трябва да се бърка с прекратяване на дружествения договор.

                        3.1. Изключване на съдружник от СД, уредено е доста неясно в чл. 95, ал. 2: По искане на съдружник съдът може, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновния съдружник. В кои случаи е възможно това? Изключването става само по съдебен ред. За да бъде изключен съдружник, той трябва да е виновен според хипотезата на чл. 95, ал. 1. Дори общата воля на останалите съдружници е абсолютно недостатъчна, за да се извади съдружник от СД. Ако в дружествения договор е предвидена подобна клауза тя е недействителна. Искът за изключване принадлежи на всеки съдружник. Какво е съотношението между ал. 1 и 2 на чл. 95? Това са 2 самостоятелни производства като предпоставките са едни и същи. Когато с един иск е поискано прекратяване на дружеството съдът не може да избере да изключи съдружник.

                        3.2. Оттегляне на членство – това е голяма особеност на СД. Не може всеки, когато иска да оттегли членството си, а е необходимо съгласието на останалите съдружници. Чл. 94, ал. 1 урежда само хипотеза на прекратяване на дружеството, но не и на оттегляне на членството, като последното не може да стане дори с предизвестие.

                        3.3. Прекратяване на членственото правоотношение при условията на чл. 96.

            3.4. Членственото правоотношение може да се прекрати и при обективни предпоставки – смърт, пълно запрещение на физическото лице, прекратяване на юридическото лице могат да доведат до прекратяване на членственото правоотношение без прекратяване на дружеството.

            4. Последици от прекратяването на членственото правоотношение. Всички лични права и задължения на съдружника се погасяват. Имуществените обаче остават и той става кредитор или длъжник на дружеството (или и двете). По принцип напусналия съдружник ще има парично вземане към дружеството, но може да се уговори и друго. Съдружникът има и съответен дял от годишната печалба. За тези си вземания той е хирографарен кредитор. При смърт на кредитора дружеството може да бъде продължено (виж 2.6.)

            5. Давност – чл. 98, ал. 1: Искове срещу съдружник за задължения на дружеството се погасяват с 5-годишна давност, ако искът срещу дружеството не подлежи на по-кратка давност. Идеята на законодателя сигурно е била добра, защото е искал да лимитира отговорността на съдружниците, но като го е направил, всъщност е повтори общата разпоредба на чл. 110 ЗЗД. Грешката се дължи на това, че този текст повтаря немския закон, където 5 годишната давност е специална в сравнение с общата 8-10 годишна давност.