Защита на членството. Защита срещу решения на дружеството

18. Защита на членството. Защита срещу решения на дружеството.

            1. Защита на членството – иск по чл. 71, уреден в полза на всички съдружници. Следва да се приеме, че чл. искът по 71 е субсидиарен на иска по чл. 74, т.е. урежда хипотези вън от чл. 74.

                        1.1. Предмет на делото е нарушаване на членственото правоотношение като цяло и на отделни права от него. Нарушаването трябва да се извърши от органи на дружеството и може да е най-различно.

                        1.2. Всеки член на дружеството може да е ищец, а ответник е дружеството.

                        1.3. Компетентен съд е окръжния съд по седалището на дружеството.

                        1.4. Законът не казва какъв по същината си е искът, но според трайната практика на ВС е установителен.

            2. Защита срещу решения на дружеството – иск по чл. 74 (иск, с който се отменят решения на дружеството). С този иск могат да се отменят само решения на ОС и доколкото ОС имат само капиталовите дружества, искът по чл. 74 е приложим само при ООД, АД и КДА. 

            Когато говорим за защита срещу решенията на дружеството трябва да се направи разлика между сделки решения и многостранни сделки: при многостранните сделки волеизявленията на всяка една от страните са адресирани до всички останали, сделките решения са адресирани до друг орган на дружеството или са неадресирани. При сделките решения не важат правилата за недействителността на договорите и едностранните сделки.

                        2.1. Пороците, от които може да страда решението на ОС са различни, но решенията които се атакуват по чл. 74 са тези, които противоречат на закона и устава (дружествения договор). Противоречие със закона означава противоречие с императивни норми. Пороците са главно 2 вида, които по своя характер и процедура напомнят на унищожаемостта:

                                   1) Решението може да е прието в нарушение на правилата по процедурата на приемане на решение – има императивни правила за свикване и провеждане на ОС. Всяко нарушение на тези процесуални правила е основание да се предяви и съответно уважи иск по чл. 74 (напр. за да се свика ОС на АД 30 дни по-рано в ДВ трябва да има покана, която да съдържа дневния ред на събранието; най-малко 30 дни преди събранието материалите свързани с дневния ред трябва да са на разположение на акционерите; има правила за мнозинството и т.н. – нарушаването на което и да е от тези правила само по себе си е достатъчно).

                                    2) Решенията могат да нарушават материално правни правила (напр. решение за изключване на съдружник без основание или лишаване на съдружник от дивидент, решение за увеличаване на капитала без пропорционално записване на нови акции и т.н.)

             Не подлежи на отмяна отказът да се вземе решение, тъй като това е въпрос на свободна воля. Също така не могат да се атакуват неизгодни и неоправдани решения, защото съда не може да прецени дали дадено решение е неизгодно и неправилно и да замести волята на дружеството.

            Извън това може да има 2 хипотези: 1) някои решения могат да имат много тежки пороци (напр. ОС взема решение, за което не е компетентно); 2) непоносими решения – решения в разрез с правовия ред (напр. решение да се извърши престъпление). Тези 2 групи решения са нищожни и се атакуват с общите искове по 26 ЗЗД, а не по 74 ТЗ. За да се стигне до нищожност според Ал. Кацарски трябва нарушението да не подлежи на саниране, ако може да се санира значи има отменимост на решенията по чл. 74 (не може да се санира решение, което променя положението на акционерите след момента на закупуването на акции – това е драстично нарушение на правилата на дружественото право).

                        2.2. Активно легитимиран е всеки съдружник или акционер, както и прокурора по чл. 27 ГПК.  Няма значение дали акционерът/съдружникът е присъствал на събранието, няма значение как е гласувал (на практика ако е гласувал “за” може би няма да има правен интерес), няма значение какъв е размера на вноската или акциите му, няма значение дали е изпълнил своите задължения към дружеството (дори и най-важното за вноска). Ответник по иска е дружеството.

                        2.3. Доколкото решенията на дружеството не попадат под правилата за сделките законът урежда много кратки преклузивни срокове:

                                   1) 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен;

                                   2) в останалите случаи (или когато в поканата е отсъствал дневен ред)  -  в 14-дневен срок от узнаването, но не по късно от 3 месеца от деня на общото събрание.

                        2.4. Искът е конститутивен, предявява се пред окръжния съд по седалището на дружеството. Ответник по иска е дружеството. Всеки съдружник може да встъпи в производството и да подържа иска дори ищецът да се откаже от иска. Това встъпване е по реда на ГПК, но по ГПК в процеса могат да встъпят 3ти лица само като помагачи. По ТЗ те имат малко по-широки права.

                        2.5.  Искът се гледа по общия ред в открито заседание, като има възможност за апелативно и касационно обжалване. Съдът не може да пререши въпроса – може да отмени решението или да отхвърли иска. Ако се отмени решението последиците са различни:

                                   1) Ако е нарушено процесуално правило се приема ново решение при спазване на процедурата.

                                   2) Ако е нарушен материален закон тълкувателните указания на съда са задължителни и ОС може да се отклони от тях само при нови обстоятелства. Ако все пак ОС приеме решение в противоречие с указанията по тълкуване на закона, дадени от съда, то е недействително и може да се атакува с установителен иск по общия ред. Това е пример за нищожно решение на ОС (чл. 75, ал. 2).

                                   3) Ако въз основа на отмененото решение е извършено вписване, то вписването се заличава и това заличаване има действие за напред.