Търговски представител

11. Търговски представител – понятие и видове. Отграничение от сходни фигури. Договор за търговско представителство – обща характеристика.

            1. Понятие. Търговският представител е уреден в чл. 32-47  ТЗ. Произходът на тази фигура е от немското право – през 1897 г. за първи път е уредена в HGB. Легалното определение на търговският представител е дадено в чл. 32, ал. 1: Търговският представител е лице, което самостоятелно и по занятие сътрудничи на друг търговец при извършване на търговската му дейност.  Той може да бъде упълномощен да извършва сделки от името на търговеца или от свое име за негова сметка.  От това определение, а и от цялата уредба се извеждат следните особености на търговския представител:

                        1.1. Той може да бъде дееспособно физическо или юридическо лице.

                        1.2. Търговският представител е търговец (“по занятие”) и може да бъде само търговец според закона. Това е едно изключение от правилото, че търговецът не действа от чуждо име.

                        1.3. Основната функция на търговския представител е да съдейства на принципала при осъществяване на търговска дейност. Френският закон приема, че търговското представителство може да се упражнява в полза не само на търговец (както е в германското, а от там и в българското законодателство), а и на представители на свободни професии. Според Анета Антонова търговски представител, който представлява самостоятелен търговец може да се яви принципал на друг търговски представител (това не е забранено от закона). Съдействието се осъществява в няколко насоки:

                                   1) може само да посредничи;

                                   2) може да действа като пряк представител – сключва сделки от името и за сметка на търговеца;

                                   3) може да действа като косвен представител – сключва сделки от свое има за сметка на търговеца.

Как точно ще се осъществява съдействието зависи от сключения между страните договор за търговско представителство. По това нашият закон се отличава от европейските закони (според тях търговския представител не може да бъде косвен представител).

                        1.4. Съдействието, което оказва търговския представител има траен, постоянен характер.

                        1.5. Търговския представител действа за сметка на принципала, но е независим от принципала или поне по-независим от прокуриста и обикновения търговски пълномощник. Търговският представител не работи в предприятието на принципала, не се намира в трудови правоотношения с него и запазва качеството си на самостоятелен търговски субект.

            2. Отграничение от сходни фигури:

                        2.1. Сравнение с прокуриста и обикновения търговския пълномощник:

                                   1) Търговският представител е търговец, по занятие се занимава с такава дейност, което е ирелевантно за прокуриста търговския пълномощник.

                                   2) Прокуристът и търговският пълномощник са зависими от принципала и най-често са във трудови отношения с него, търговският представител е независим и не може да работи за принципала.

                                   3) Възможностите на търговския представител са по-широки от тези на прокуриста и търговския пълномощник, защото той може да действа като косвен представител, което е невъзможно за другите.

                        2.2. Сравнение с дистрибутора. Дистрибутор е търговец, който има изключително право на продажба на даден вид продукт. Дистрибуторът купува стоки от производителя и ги продава в определен район. Има две правоотношения – първото е с производителя, а второто – с клиентите. Производителят не влиза в директно правоотношение с клиентите. Има прилики между двата института, защото дистрибуторите са задължени да пазят интересите на производителя – дистрибуторът не може да извършва конкурентна дейност. Между търговският представител и дистрибутора обаче има и съществени различия:

                                   1) Дистрибуторът работи на свой риск и за своя сметка (купува стоки и ги препродава), а търговският представител дори като косвен представител не работи на свой риск и за своя сметка.

                                   2) При положение, че търговският представител работи за сметка и на риск на принципала, неговото заплащане е процент от сделките, а печалбата на дистрибутора се оформя от разлика в цена купува и цена продава.

                        2.3. Отлики от договора за франчайзинг – положението е подобно, както при дистрибутора – франчазингодателя действа за своя сметка.

                        2.4. Различия между търговски представител и търговския посредник:

                                   1) Търговският посредник е посредник ad hoc за всеки случай, търговският представител, който посредничи извършва трайно тази дейност.

                                   2) На теория търговският посредник действа в интерес на и 2те страни и има право на възнаграждение и от двете страни, за разлика от търговския представител.

                        2.5. Различия между търговския представител и комисионера. Сравнение може да се прави единствено в хипотезата, когато търговският представител действа от свое име. Комисионерът се задължава да извърши една или повече сделки, а дейността на търговският представител има траен характер.

                        2.6. Кацарски вижда разграниченията от друг ъгъл, според него търговският представител:

                                   1) като пряк представител прилича на търговския пълномощник;

                                   2) като косвен представител прилича на комисионера;

                                   3) като посредник прилича на малолетното дете, което носи като пратеник волеизявленията на своите родители.

Във всички тези случаи той извежда един основен разграничителен критерий – правоотношенията по другите фигури са от категорията на еднократно изпълнимите, а при търговското представителство има правоотношение с трайно съществуване. Това общо положение се отнася и до търговския пълномощник, при който възможността за едностранно оттегляне на пълномощното (дори генерално) по всяко време не предполага трайност на отношенията.

            3. Договор за търговско представителство (агентски договор). Това е смесен договор, който все пак е най-близо до договора за поръчка, но се урежда със специални правила. Предмет на договора е оказване на правно съдействие, като особености са самостоятелността на представителя и постоянния характер на дейността.

                        3.1. Договорът е формален (формата е проста писмена, както на поръчителството), двустранен, възмезден, консенсуален.

                        3.2. Договорът е in tuitu personae с оглед личността на търговския представител.

                        3.3. Търговският представител действа за сметка на принципала (както при мандата).

                        3.4. С договорът за търговско представителство (ДТП) се уреждат вътрешните отношения между принципала и търговския представител.

                                   1) Търговският представител действа като представител в класическия смисъл на думата. Той може да бъде упълномощен – да бъде овластен да извършва сделки от името на принципала. В тоз случай ДТП трябва да се съпътства от пълномощно (в писмена форма), но това не се прави, а договорът и упълномощителната сделка са в един документ.

                                   2) Като косвен представител на практика търговският представител не е представител защото действа от свое име.

                                   3) Търговският представител може и да посредничи.

В последните 2 хипотези по силата на правилото на чл. 42: Търговският представител може дори когато не е упълномощен да сключва договори, да приема извършването на действия от трети лица, с които те запазват правата си срещу лошо изпълнение от страна на търговеца, т.е. търговският представител има пасивна представителна власт . Дори и без да е упълномощен търговският представител се смята упълномощен да извършва действия за обезпечаване на доказателства от името на търговеца. В тези два случая представителната власт възниква по силата на закона, но правилата не са императивни и принципалът може да ограничи представителната власт, но това ограничение не действа за добросъвестните 3ти лица.

                        3.5. Търговският представител може да действа и като мним представител. В такъв случай законът въвежда правило аналогично на чл. 301 – чл. 43: Ако търговският представител сключва договори, без да е упълномощен, и третото лице не е знаело за това, договорът се смята потвърден от търговеца, ако той не го отхвърли веднага, след като бъде уведомен за него от търговския представител или от третото лице, като им съобщи за това. Възразяването в този случай изисква изрични действия – трябва за се отправи до 2те страни и предпоставка за него е уведомяването (за други последствия се прилага чл. 42 ЗЗД). Чл. 43 създава необорима презумпция за потвърждаване.