Търговски помощник и търговски пълномощник

10. Търговски помощник и търговски пълномощник.

            1. Обикновен търговски пълномощник – уреден е в чл. 26-29 ТЗ.

                        1.1. Легално определение има в чл. 26, ал. 1, изр. 1: Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. Въпреки, че за разлика от чл. 21 тук не е казано изрично “физическо лице” и в теорията се приема, че търговски пълномощник може да е юридическо лице, според Таня Бузева всички търговските пълномощници (в широк смисъл) са физически лица.  Между търговският пълномощник и принципала (също както и при прокуриста) съществуват най-малко две правоотношения, възникващи от две сделки: 1) упълномощителна сделка и 2) някакъв вид договор уреждащ вътрешните правоотношения.

                        1.2. Търговският пълномощник стои най-близо до представителството по гражданското право. За разлика от прокурата обема на представителната власт на пълномощника се определя от принципала (това го прави по-близко до представителството в ГП), а не от закона. В тази връзка съществуват четири вида пълномощни, съответно пълномощници:

                                   1) Генерално или общо пълномощно – пълномощникът може да извършва всички действия свързани с обикновената търговска дейност на търговеца. Обикновената търговска дейност представляват обичайните търговски сделки, които търговецът е сключвал до момента на назначаване на търговския пълномощник. Има количествена разлика между правомощията на генералния пълномощник и на прокуриста, който може да извършва цялата търговска дейност, а не само обичайната. По презумпцията на чл. 26, ал. 1, изр. 2 търговският пълномощник се смята за генерално упълномощен. Ограниченията на представителната власт на пълномощника са противопоставими на 3тите лица само ако са били известни на 3тото лице или то е трябвало да ги знае (изр. 3).

                                   2) Специално търговско пълномощно – прави се за определена категория сделки.

                                   3) Изрично упълномощаване – то предполага генерално пълномощно. То е по-различно от гражданско правното разбиране за “изрично упълномощаване”. Търговският пълномощник трябва да бъде изрично упълномощен за сделките по чл. 26, ал. 2, изр. 1, за които се приема, че надхвърлят обикновеното управление: За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Става дума за 4 типа сделки, които генералният пълномощник не може да извършва и за това генералното пълномощно се свързва с изричното. Според ТР 1/94 ВС – търговският пълномощник не може да участва по дела ако не е адвокат, той може да упълномощава адвокати, но не и сам да осъществява процесуално представителство. Това решение не е основано на закона, но има практически характер.

                                   4) Единично (конкретно) упълномощаване – само за конкретна сделка. Според практиката на ВС търговецът не може да упълномощава за извършване на търговски сделки други лица освен прокуристи и търговски пълномощници, т.е. не може да упълномощава пълномощници по ЗЗД.

Обема на представителната власт се определя съобразно волята на търговеца. Предполага се по принцип генерално пълномощно, а за да се противопоставят ограниченията на 3тите лица е необходимо те да са недобросъвестни.

                        1.3. Търговските пълномощници се легитимират с пълномощното си и трябва да са вписани в търговския регистър.

                        1.4. За търговския пълномощник важат ограниченията, които важат за прокуриста по чл. 29 относно конкурентната дейност.

                        1.5. Търговския пълномощник не може без съгласието на търговеца да преупълномощава пълномощници. Това е отклонение от правилата на ЗЗД.

                        1.6. Кой може да назначава търговски пълномощник – търговеца и прокуриста. Синдиците и ликвидаторите могат да назначават търговски пълномощник в рамките на собствените си правомощия

                        1.7. Кой може да бъде търговски пълномощник: дееспособно физическо или юридическо лице. Упълномощаването може да бъде и колективно, но няма правила и всичко е функция от волята принципала.

                        1.8. Форма на упълномощаването: писмена с нотариална заверка на подписа на търговеца (формата е за действителност). Търговското упълномощаване не се вписва в търговския регистър.

                        1.9. Подобно на прокуриста при контактите си с 3ти лица търговският пълномощник трябва да се означава това си качество с термина “по пълномощие”, “пълномощник” и т.н.

                        1.10. Прекратяване на търговското пълномощно: по всички способи на гражданското право (при смърт или поставяне под запрещение на търговеца или на пълномощника, при отказ или оттегляне на пълномощното и т.н.)

                        1.11. Относно прокуриста и търговския пълномощник важи разпоредбата на чл. 301 ТЗ: Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Това е необорима презумпция. Мълчанието на търговеца санира липсата на представителна власт и премахва състоянието на висяща недействителност. Иначе последиците от действията без представителна власт са по чл. 42 ЗЗД.

            2. Между прокуриста и търговския пълномощник съществуват известни различия:

                        2.1. За прокуриста обема на представителната власт произтича от закона, докато за търговския пълномощник от волята на принципала. Правата на търговският пълномощник може да са ограничени и тези ограничения важат и за 3тите лица, които са можели да ги узнаят. 

                        2.2. Обемът на правата на прокуриста е по-широк – действия в цялата търговска дейност, а генералният пълномощник - само в обичайната дейност. Прокуристът е ограничен само относно отчуждаването и да обременяването с тежести на недвижими имоти.

                        2.3. Прокуристът се вписва в търговския регистър, а пълномощника – не.

            3. Търговски помощници, уредени са в чл. 30-31 ТЗ.

                        3.1. По принцип търговският помощник е лице, което е ангажирано с дейността на търговеца и по начало този ангажимент не е безвъзмезден. Най-често това са работници или служители, които работят по трудов договор – не се приема разбирането в Коментара на Проф. Герджиков, че отношенията с помощниците могат да се уредят с договор за поръчка. Смята се, че търговски помощници не са роднините на търговеца, които го подпомагат безвъзмездно, нито пък лицата, които заемат управленски функции в предприятието му. Роднините на търговеца може да са търговски помощници ако е сключен договор с тях.

                        3.2. Задължения на търговските помощници:

                                   1) Да подпомагат търговеца при извършване на търговията. Търговският помощник няма право да извършва сделки от името на търговеца, т.е. не представлява търговеца като търговски помощник. Най-често търговски помощници са магазинери, касиери, продавачи.

                                   2) Ако обаче търговският помощник работи на общодостъпно място за търговия (магазин, склад, отворен за търговия) той по силата на закона се смята овластен да извършва сделките, които се извършват там. Става дума за презумптивно упълномощаване – чл. 30, ал. 2, изр. 2. Това не е императивно правило и презумптивното упълномощаване може да се ограничи, но ограниченията не важат за 3тите лица.

                                   3) Търговският помощник не може да извършва конкурентна дейност освен с изричното съгласие на търговеца.