Субекти на търговското право

4. Субекти на ТП – понятие за търговец.

            Основните понятия на ТП са “търговец” и “търговска сделка”. Общите положения за търговеца са уредени в чл. 1 и 2 на ТЗ

            1. Понятието “търговец” е уредено в чл. 1, ал. 1 ТЗ: Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки: 1) покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; 2) продажба на стоки от собствено производство; 3) покупка на ценни книги с цел да ги продаде; 4) търговско представителство и посредничество; 5) комисионни, спедиционни и превозни сделки;  6) застрахователни сделки;  7) банкови и валутни сделки; 8) менителници, записи на заповед и чекове;  9) складови сделки; 10) лицензионни сделки; 11) стоков контрол; 12) сделки с интелектуална собственост; 13) хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги; 14) покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; 15) лизинг. От това определение могат да се изведат специфичните белези на понятието “търговец”:

                        1.1. Търговецът е физическо или юридическо лице и то дееспособно. Изискването за дееспособност не е изрично но следва от систематичното тълкуване на чл. 1 и чл. 56: Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната.

                        1.2. Лицето трябва да извършва сделките по т. 1-15 с измененията на ТЗ от 1996 г. Съдържанието на текста се промени и вече не се говори за “търговски дейности”, което е неясно, защото може да се имат предвид други правни действия освен сделките, например изпълнението. Сделките в чл. 1, ал. 1 са от категорията на абсолютните търговски сделки, защото извършването им предпоставя и предполага качеството търговец. Тяхната предприемаческа същност е толкова силна, че извършването им по занаят обуславя придобиването на търговско качество,  без значение за чия сметка се извършват тези сделки, но по принцип се смята, че трябва да са от свое име. ТЗ урежда търговското представителство, но това в случая няма значение, защото те представляват търговец. Единственото изключение е търговското представителство в тесен смисъл. Поставя се въпросът дали съдружниците (неограничено отговорни) в персоналните търговски дружества са търговци или не. Според закона не са, тъй като качеството “съдружник” не води до качеството “търговец”.

                        1.3. Търговските сделки трябва да се извършват по занятие. Терминът “по занятие” не е определен легално в ТЗ, но независимо от това е безспорно какво означава. Това е обективен белег, който не зависи от субективното отношение на търговеца или на третите лица. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход. Броят на сделките и техния размер, реализираната печалба са без значение, не е необходимо тази дейност да е единствен източник на доходи. Формулировката е достатъчно широка, за да може във всеки случай дали дейността е търговска (напр. ако едно лице организира в продължение на няколко месеца дейността си като търговец, за да сключи само една търговска сделка ще го квалифицираме като търговец). 

                                   1) Тези положения са конкретизирани във Валутния закон относно сделките с чужда валута по занятие, който представляват според т. 11 от ДР: а) извършване в продължение на една година на сделки за сметка на повече от 10 лица, или б) извършване в продължение на една година на сделки с повече от 20 лица, които не са банки, финансови къщи или обменни бюра, или в) отправяне на рекламни изявления, на покани или предложения за сключване на сделки с неопределен кръг от лица, включително чрез средствата за масово осведомяване. Това са 3 хипотези дадени алтернативно, като последната от тях се отклонява от традиционното разбиране за този термин и е специфична за ВЗ.

                                   2) Наредбата за изискванията към дейността на инвестиционните посредници в т. 10 от ДР също обяснява този термин:  "извършване по занятие на сделки с ценни книжа" е налице при: а) сключване в продължение на една година на сделки с ценни книжа от името и за сметка на повече от три лица, които не са роднини по права линия без ограничения, роднини по съребрена линия до трета степен включително или съпруг на лицето, сключило сделките, или б) пряко сключване (не в изпълнение на подадени поръчки до инвестиционен посредник) в продължение на една година на сделки с ценни книжа за своя сметка с повече от три лица, които не са инвестиционни посредници, или лица по т. 1. 

            Тези търговци имат задължение да се впишат в търговския регистър и невписването води до налагането на административни мерки, но вписването не e елемент от фактическия състав на придобиването на качеството търговец.

            По чл. 1, ал. 1 качеството търговец могат да придобият и юридически лица на гражданското право (фондации и сдружения), но така те ще изгубят първоначалното си качество.

            2. Извън тези 3 белега има и една друга група търговци, която е уредена по различен начин и не попада под това определение – търговските дружества и кооперациите (с изключение на ЖСК) – чл. 1, ал. 2. Всички останали субекти придобиват търговско качество ако са на лице посочените по горе 3 белегd, без да е нужно вписване в търговския регистър. Що се отнася до ТД и кооперациите  при тях основният критерий за придобиване на качеството “търговец” е вписването в търговския регистър, едва когато се впишат стават търговци. И за ТД и кооперациите важат изискванията по чл. 1, ал. 1 – дееспособно физическо или юридическо лице, което извършва търговски сделки, но не по занятие (чл. 63). В някои законодателства изрично е предвидено, че търговските дружества може да не извършват търговски сделки, а да са създадени с други цели напр. научноизследователска дейност, в България обаче според чл. 63 това не е така. Основното при тези търговци обаче е учредяването като ТД или кооперация и вписването в търговския регистър, което е завършващият елемент от фактическия състав. Не са търговци дружеството със съучастие (тайното дружество, но единият от участниците в него е винаги търговец) и гражданското дружество, което изобщо не е правен субект.

            3. Има още една група търговци, за които е характерно, че стават търговци поради особеното устройство на своята дейност – чл. 1, ал. 3: За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. Вторият белег на тези търговци е изискването делата да се водят по “търговски начин”.

                        3.1. Понятието “търговско предприятие” по смисъла на чл. 1, ал. 3 не идентично с “търговско предприятие” по чл. 15. По смисълът на чл. 1, ал. 3 предприятие означава стопански обект – магазин, ателие, фабрика.

                        3.2. Второто изискване е дейността да има такъв предмет и обем, че да се води по търговски начин. Това означава по начин характерен за търговците, т.е. изисква се по-висока степен на организираност от занаятчиите и т.н., която се изразява в това, че лицето набира работници (има разделение на труда). Извън това “търговският начин” се характеризира с водене на счетоводство, реклама и т.н.

По ал. 3 също има само материални предпоставки и при тази група търговци отново не се изисква вписване в търговския регистър.

            4. В ТЗ се казва изрично кои лица не са търговци, макар това да е излишно, защото търговците са изчерпателно изброени. Понятието “лица” в случая означава, че става дума само за физически лица. По-скоро това е направено за да има ясна диференциация между търговците и други сходни категории. Не са търговци лицата по чл. 2:

                        4.1. Селските стопани, защото селското стопанство е специален отрасъл, който по-принцип не е особено доходен, а изисква повече усилия, т.е. трябва да бъде закрилян. Селският стопанин може да е търговец ако отговаря на условията на чл. 1, ал. 3.

                        4.2. Занаятчиите – основната причина за това те да не са търговци е разликата в организацията на производствения процес. По начало обемът на занаятчиите е по-малък. В момента се подготвя Закон за занаятчиите.

                        4.3. Лицата извършващи услуги с личен труд –  не са търговци поради малкия обем на работа и липсата на трудова организация, критерият е по-скоро количествен.

                        4.4. Лицата упражняващи свободни професии – архитекти, лекари, адвокати.

Ако дейността на занаятчиите и на останалите лица по чл. 2, т. 2 може да се определи като предприятие по смисъла на чл. 1 , ал. 3 то и те са търговци.

                        4.5. Лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в

обитаваните от тях жилища също не са търговци.

            За всички тези категории критерии е обемът на дейността, но на практика всеки от тях може да бъде търговец.

            5. Поставят се следните въпроси относно търговците:

                        5.1. Дали държавата е търговец. Законът не дава отговор на този въпрос, но според А. Калайджиев отговорът е отрицателен, тъй като държавата е особен субект и не извършва сама търговска дейност, а чрез търговски дружества. За да бъде държавата търговец трябва изричен закон.

                        5.2. Привиден търговец – щом едно лице придобие търговско качество, то не го губи поради неизвършване на търговска дейност.

                        5.3. Непълнолетен търговец – нашият закон не го урежда.

            6. Изводи – законът урежда търговците: 1) по характера на дейността – чл. 1, ал. 1; 2) по предмета и обема на дейността – чл. 1, ал. 3 и чл. 2, т. 2; и 3) търговците по чл. 1, ал. 2.