Обхват и система на търговското право. Източници

3. Обхват и система на ТП. Източници на ТП – видове, особености. Обща характеристика на ТЗ.

            1. Система на ТП. Когато се говори за система се има предвид обособяването на правни норми от даден клон на правото в правни институти и тяхното логическо подреждане. Основни институти в системата на ТП са:

                        1.1. Правоотношения, свързани с търговците и търговските предприятия (ЕТ и търговски дружества) и правоотношенията, които възникват и се развиват във връзка с търговските предприятия. Тази група институти всъщност обхваща въпросите за субектите на ТП. Проблемът тук идва от липсата на обща уредба на юридическите лица, нито в ГП, нито в ТП (от една страна са ТД, а от друга кооперациите във външния Закон за кооперациите). Един от белезите на правния отрасъл е самодостатъчността и вътрешната организираност на материята. Затова в много страни дружественото право е самостоятелен отрасъл от правната система, като под дружествено право се разбира уредбата на капиталовите дружества. В ТП на тези страни съществува търговски кодекс, който урежда общите правила относно събирателните и командитните дружества, но освен това има и външни закони, които уреждат капиталовите дружества и борсовата търговия, който образуват дружественото право. В България първа стъпка в тази насока е Законът за публичното предлагане на ЦК, който е външен закон неинкорпориран в ТЗ, но е необходим за да се разберат акционерите дружества.

                        1.2. Търговски сделки – тук  близостта с ГП е най-голяма, защото има субсидиарно прилагане на гражданския закон и то много често, защото ТЗ урежда само изключенията от общия гражданскоправен режим. Банковите сделки не могат да се отделят като отделен дял, защото при тях има много често препращане към ЗЗД и договора за поръчка.

                        1.3. Менителнични ефекти – по принцип, част от търговските сделки, но обособени поради абсолютно пълната си уредба. Те се отличават от общите правила както на гражданското, така и търговското право поради своята абстрактност.  

                        1.4. Морско търговско право – обособена уредба, отличаваща се от търговската уредба и отразена в КТМ, който е изработен въз основа международните конвенции, по които България е страна.

                        1.5. Отношения свързани със защита на конкуренцията.

                        1.6. Несъстоятелност – дял с комплексен характер, съдържащ и материални и процесуални норми. При систематизацията на несъстоятелността могат да се използват 2 модела: 1) германски – първо материалните разпоредби, а после процесуалните, той не е повторен никъде, защото е много сложен; 2) правилата са смесени като се следва развитието на производството.

                        1.7. Международно ТП.

Тази систематизация е облекчена от съществуването на ТЗ, който обхваща 1, 2, 3 и 6. ТЗ не урежда останалите елементи от системата, които се уредени в други източници. ТП обхваща институти не само с частноправен, но и с публичноправен характер, което води до спорове дали дадени правила са част от процеса или от материалното ТП (несъстоятелността). В ТП има включени административноправни (търговски регистри) и наказателноправни правила (престъпления против кредитната система и престъпления свързани с несъстоятелността).

            2. Източници на ТП – имат се предвид нормативни актове, източници на правни норми.

                        2.1. Водещо място заемат актовете с търговскоправен характер, които условно могат да се нарекат търговски закони (част от тях могат да са подзаконови нормативни актове). Тук централно място има ТЗ, който е кодекс по своята същност е кодекс. Освен него към тази група се причисляват и Законът за защита на конкуренцията, , ЗППЦК, ГПК и др. Подзаконови нормативни актове са Наредба №14 на МС, множество наредби на БНБ.

                        2.2. Субсидиарен източник на ТП е гражданският закон – всички гражданскоправни нормативни актове – ЗЛС, ЗЗД, ЗС.

                        2.3. Когато дадено правоотношение не е уредено от ТЗ и ГЗ се прилага търговския обичай – това съотношение е закрепено в чл. 288 ТЗ. Търговският обичай обхваща правила характеризиращи се със своята трайност, прилагащи се със съзнание за задължителност и санкционирани от държавата. Последната им особеност ги отличава от обичаите в практиката. В съвременното ТП повечето обичаи са писани и се прилагат в международния оборот – напр. еднообразните правила на Международната търговска камара в Париж (относно акредитива и т.н.), обичаи има и в областта на търговското мореплаване. Трябва да се има предвид, че съдът не е длъжен да знае обичая и страните трябва да го докажат.

                        2.4. Източници са и международните актове при условията на чл. 5, ал. 4 – ратифицирани, обнародвани в ДВ и влезли в сила (напр. Виенската конвенция за международна продажба на стоки).  Според КС дори и международните актове да не са обнародвани, те са част от вътрешното право ако по тогавашния режим не сде изисквало обнародване.

                        2.5. Други източници: 1) справедливост – чл. 52 ЗЗД, чл. 130 ГПК; 2) съдебна практика – тълкувателните решения на ОСГК; 3) морала и добрите нрави, които имат значение за тълкуването и прилагането по аналогия.

                        2.6. Специални източници – счетоводните стандарти (подзаконови нормативни актове) – според чл. 6 ЗСчет. те са задължителни за предприятията. С изменението на Закона за ДВ публикуването в притурка (отнася се за счетоводните стандарти) се приравни на обнародване в ДВ. БНБ приема и банкови унифицирани стандарти, но те са по-скоро обичаи, защото не са задължителни.

            3. Особености на ТЗ (с оглед съдържанието):

                        3.1. ТЗ съдържа легално определение на понятието “търговец” и видовете търговци (без кооперациите).

                        3.2. ТЗ урежда особени правила за представителството на търговците – търговското представителство.

                        3.3. Изчерпателно са уредени търговските дружества, включително едноличните търговски дружества и най-важните правила за търговците публични дружества. ТЗ е съобразен най-вече с немския закон, но режима на събирателните дружества, разкрива сходство с френското право, системата на управление на акционерното дружество е по-скоро френска.

                        3.4. Учредени са нови институти – режима на конвертируемите облигации и преобразуването на търговски дружества.

                        3.5. ТЗ урежда особена категория търговски дружества – холдинги и консорциуми.

                        3.6. Подробно са уредени търговските сделки, като режимът е усъвършенстван от стария ТЗ, с правилата за лизинга, търговската продажба, търговските ценни книжа (въз основа Виенската конвенция от 30те години).

                        3.7. Режимът на несъстоятелността също е нов и съществената отлика е наличието на оздравително производство.