Основни принципи на търговското право

2. Основни принципи на ТП. Търговски правоотношения. История и съвременни тенденции в развитието на ТП.

            1. Основни принципи на ТП. Когато се говори за основни принципи се имат предвид  правни норми, а не морални, икономически или политически положения, които са с по-абстрактен характер, което не изключва тяхното пряко приложение. От тази гледна точка могат да се посочат няколко принципа:

                        1.1. Чл. 19, ал. 2: равни и еднакви условия за извършване на стопанска дейност.

                        1.2. Принцип за еквивалентност на престациите. В търговския оборот това е субективна, а не обективна еквивалентност.

                        1.3. Принцип за свободна конкуренция и забрана за злоупотребата с монополно положение и на нелоялната конкуренция.

                        1.4. Принцип на добросъвестността – онези общи изисквания за честност, лоялност и почтеност, които важат в търговския оборот.

                        1.5. Принцип за дължимата грижа – изискванията са по-високи. Грижата на добрия търговец е по-тежка от тази на добрия стопанин, а за някои категории търговци (банки, застрахователни компании и др.) тази грижа е много по-голяма.

            2. Търговски правоотношения – могат да се обособят 2 групи, които са свързани с наличието на публичноправни елементи в ТП.

                        2.1. Частноправни правоотношения, които заемат основно положение – имуществени отношения между равнопоставени субекти, отношения между търговци или между търговци и нетърговци.

                        2.2. Публичноправни правоотношения, които възникват във връзка с установени от държавата изисквания при осъществяване на търговската дейност – търговски регистър, водене на търговски книги, антимонополно и конкурентно право и несъстоятелност).   

            Търговските правоотношения не се различават особено от останалите правоотношения – трябва да има правна норма и юридически факт (в ТП има специфични юридически факти – търговските сделки). Подобно на всички правоотношения има страни – частни лица или държавни органи. Съдържанието им включва права и задължения. Търговските правоотношения имат обекти, но има и специфични обекти – търговско предприятие, права върху нематериални блага (търговски марки).

            3. История и съвременни тенденции в развитието на ТП.

                        3.1. История – търговското право е възникнало през Средните векове. Най-рано в Италия (ХІІ-ХІІІ в.), а по-късно и в търговските градове на Германия. Характерно за това първо търговско право е, че то е било съсловно право (ius mercatorum). След Тридесетгодишната война (1618-1648) водеща в ТП става Франция, където по-късно се приема и първия търговски кодекс през 1807 г. Кодификацията на търговското право в Германия преминава през няколко етапа и  завършва през 1900 година с приемането на Handelsgesetzbuch.  Във Великобритания обратно първоначално е съществувало самостоятелно merchant law, което обаче през ХVІІІ в. се слива с common law. Първият ТЗ в България е от 1897 г., който е изработен въз основа на Унгарския ТЗ и е допълнен с правила на италианския, румънския и френския закони. След този закон са приети и множество други актове допълващи материята на ТП (напр. Закон за кооперативните сдружения 1907 г., Закон за дружествата с ограничена отговорност 1924 г. Закон за борсите 1907 г. и т.н.)

                        3.2. Тенденции:

                                   1) Навлизане на публичноправни елементи в частното ТП – антимонополно законодателство, несъстоятелност.

                                   2) Репреватизация – проникване на ТП в ГП, което води до комерсиализирането му.

                                   3) Унификация на ТП. Във всички държави от ЕС дружественото право е унифицирано.