Унищожаемост на административните актове

Недействителността на административните се проявява в две форми:

1.                   Унищожеамост

2.                   Нищожност

Критерият за разграничаване на двете проявни форми на недействителност степента на накърняването на установения правен ред. При нищожните административни актове е налице радикално нарушение на законността, при унищожаемите административни актове също е налице такова законово противоречие, но то е по слабо по интензивност. Унищожаеми административни актове ще има при превишаване на власт и при неспазване на закона по същество. Унищожаеми административни актове са по често срещани в сравнение с нищожните административни актове. Това се обяснява с обстоятелството , че органите на изпълнителната власт са държавни органи и те по стриктно спазват законността. До унищожаване на техни актове се стига в резултат на лошо тълкуване на правни разпоредби, на неправилното им прилагане, на правоприлагане на разпоредби, които са загубили правна сила, а понякога и на други субективни фактори.

Унищожаемите административни актове за разлика от нищожните пораждат правни последици от момента на тяхното издаване. Ето защо те подлежат на изпълнение. При нереализиране на произтичащите от тях административноправни задължения, субектите им могат да бъдат привлечени към различни юридически отговорности и преди всичко административно-наказателна отговорност

Унищожаемите административни актове предизвикват правни последици. Ето защо за разлика от нищожните административни актове, те следва да бъдат отменени. До тогава те са привидно редовни и за да прекратят своето действие те следва да бъдат отменени (при нищожните актове е нужно само да се обяви тяхната нищожност)

Отмяна на Унищожаеми административни актове може да стане от самия орган автор на акта, от по-горестоящия в йерархическата структура орган на изпълнителната власт или от съда. Инициатор за отмяната може да стане и заинтересованото лице (лицето което има правен интерес от отмяната на акта.) Отмяната става от самия орган, автор на акта, в този случай той може да действа служебно (ex oficio). Актът може да бъде отменен и от по-горестоящият орган на изпълнителната власт в указаните в ЗНА случаи. Съдът също може да отмени унищожаем административен акт, това обаче може да стане в рамките на едно производство, само след сезирането на съдебен орган от лице имащо правен интерес. Този съдебен орган е окръжният съд или ВАС. Съдът може обаче да действа само след сезиране от заинтересовано лице, чрез жалба или от прокуратурата, чрез протест. В някои случаи изрично посочени в ЗНА, административен орган извън дадената система може да отмени акт направен на основание на административен акт на кмета на общината. Унищожаемите административни актове са засегнати от пороци, които сравнително леко накърняват законноста. Ето защо тези дефекти за разлика от ситуации при нищожни актове, могат да се оправят. Чрез отстраняване на тези пороци, административният акт се санира т.е. оздравява , става законосъобразен.

ПИМЕР: Законът за администрацията изисква назначаване на изпълнителни директори на изпълнителни агенции да става от съответния министър, съгласувано с министър председателя.

Липсата на такова съгласуване преди издаване на заповедта я прави унищожаема. Последващото обаче съгласуване, отстранява този неин порок и тя се превръща в редовна.

Унищожаемостта се среща преди всичко при нарушение на изискванията за форма на акта, за отпадане на съответната процедура за издаване на акт, при нарушение на материално-правните разпоредби и при несъответствие на акта с целта на ЗНА. Това ще бъдат и правните основания за оспорване на административен акт пред съдебните органи.