Страници: [1]   Надолу
  Разпечатай  
Автор Тема: Скандалът около делото за убийството на Мартин Борилски  (Прочетена 4576 пъти)
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Yo
Модератор
Самурай
****

Карма: +12/-0
Липсва Липсва

Пол: Жена
Публикации: 103



« : Февруари 08, 2009, 08:21:30 »


На 30 декември 2008 г. Апелативният съд във Велико Търново потвърди оправдателната присъда, произнесена на 27 март 2008 г. от Шуменския окръжен съд на предполагаемите извършители на престъплението срещу Мартин Борилски, жестоко убит в Париж през юли 2000 г. Това било постановено въпреки множеството уличаващи данни, събрани от френските разследващи органи в рамките на тяхната процедура, която съдия-следователят от парижкия съд, наблюдаващ делото, приключва с изпращането му в углавния съд.

Това е делото, което предизвика много дискусии в обществото. Последваха подписки с искания за правосъдие и оставка на магистратите, постановили тези съдебни решения. Заговори се за корупция, връзки ... стигна се дори дори дотам френски адвокати да потърсят съдействие от Саркози за разрешаване на случая.

Линк към решението на Апелативен съд - Велико Търново:
http://vtac.court-bg.org/img/Image/g-156-08.pdf
Активен

Don't trouble troubles until troubles trouble you!
Hi Tide
Юрист
***

Карма: +2/-0
Липсва Липсва

Публикации: 56



« Отговор #1 : Февруари 08, 2009, 01:07:50 »

Ц ц ц ...
Цитат
Процесът срещу предполагаемите убийци на Мартин Борилски тръгна в Шуменския окръжен съд на 22 февруари 2004. Пред петчленния състав, оглавяван лично от председателката на ШОС Нели Батанова бяха изправени варненците Георги Желязков и Стоян Стоичков – Барона. Материалите по случая бяха събрани в 32 тома, но въпреки това съдия Батанова се закани да съди бързо и експедитивно. До днес подсъдимите Желязков и Барона са на свобода срещу парични гаранции от по 2 хиляди лева. Случаят с убийството на българския студент разтърсва Франция. Протаканията в България обаче стават причина “Фигаро” да напише през 2002, че варненски полицаи прикриват убиеца на Мартин.

ДЪЛГОТО ЧАКАНЕ: Според френските криминалисти уликите срещу заподозрените Желязков (вляво) и Стоичков са достатъчни за съдебно решение санкциониращо извършено от тях убийство. Папките по делото (горе) също са изпълнени с доказателствен материал. Всички очакват решението на шуменския съд...

Ако не виждате целия материал - натиснете бутона "Продължава..."

Тялото на 24-годишния Мартин Борилски, варненец и студент пета година в Сорбоната беше, открито в апартамента му ул. “Льокурб” 74 в Париж на 20 юли 2000 година от негови състуденти. Борилски не се бил показвал никъде от два дни, не отговарял и на телефона си. Приятелите му – Алексис Грамбла и Каролин Тексие отиват на “Льокурб” 74, но след като не им отваря, викат пожарникари.
Обикновеното криминално разследване придобива отенъци на скандал през 2002 година. На 13 септември френският “Фигаро” публикува материал под заглавие “Сблъсък на френската криминална полиция с българската мафия”, в който директно се хвърлят обвинения към варненските ченгета, че прикриват убиеца
на Борилски.

Към това време французите имат достатъчно улики срещу Желязков и Барона
Според публикацията, която още същия ден цитира и ВВС, заподозреният Георги Желязков е пуснат на свобода, въпреки международната заповед за арест. Деликатният момент, за който се хващат и французите е, че бащата на обвиняемия е варненският адвокат Борислав Желязков, бивш заместник-началник на окръжната следствената служба във Варна. Във “Фигаро”, позовавайки се на свои източници във френските служби, авторът Кристоф Корнезен сочи, че Георги често се хвалел пред приятели, че баща му е свързан с руската мафия и понякога дори вадел пистолет. Бащата на главният заподозрян е “бивш магистрат, който поддържа солидни приятелски връзки сред българската полиция и е подозиран, че работи за обезпокояваща мафиотска група”, пише още френският ежедневник. Скандала за мудността на българското правосъдие на 17 септември същата година подхваща и “Монд”.
Заради близкия ежедневен контакт с бащата на Георги Желязков и с майка му, която е варненска съдебна репортерка, на 4 ноември 2002 година цялата варненска прокуратура си прави отвод с писмо до Върховна касационна прокуратура. Отводи безпрецедентно си правят и 11 варненски съдии. Казусът “Борилски” става причина на 28 януари 2003 година при визитата си в София френският вътрешен министър Никола Саркози директно да попита МВР-шефа Георги Петканов докъде е стигнало делото за убийството на българския студент. Едва тогава се стигна до разпределянето на делото в Шумен.

Софийската градска прокуратура (СГП)внася обвинение срещу Желязков и Бориславов за убийство с особена жестокост по особено мъчителен начин на техния съгражданин Борилски.
Борилски завършва френската гимназия във Варна и през 1995 заминава да следва право във Франция. През 2000 година завършва магистърска степен в Сорбоната и успоредно с това работи в американо-френска адвокатска компания. На 18 юли 2000 година Мартин има посещение в дома си. Малко след 8 вечерта съседката на Борилски Мари Бури чула шум и когато излязла, видяла висок човек да върви към асансьора, а след него подтичвал друг по-нисък. По сигнал на приятелите му, след като не се появил два дни на работ, полицаи и
пожарникари отворили вратата, а българинът бил открит вътре мъртъв. Борилски бил коленичил до леглото, облегнат върху гърдите си на самото легло, прогизнало от кръв, ръцете му били вързани с пуловер, кръв имало по целия мокет и мебелите. Френските криминалисти изземат веществени доказателства – косми намерени в двете ръце на убиитя, дънки “Big John” с кръв по тях, бежов панталон “Gap” с колан, също окървавен. Травмите по тялото могат да хвърлят в потрес и санитар от моргата. Съдебните лекари установяват 93 пробождания с хладно оръжие. Отделно с твърд тъп предмет, вероятно с гирата, са натрошени лицевите кости на черепа. Французите изолират ДНК на Борилски и констатират, че по веществените докателства има следи за три вида непозната мъжка ДНК. Номер едно е от дънките, бежовия панталон и блузон, номер две също от джинсите, а номер три е изолирана върху фасовете, останали на местопрестъплението. Проведените във Франция експертизи са установили, че ядрената ДНК на Георги Желязков, изолирана от слюнката му в България е идентична с ДНК номер 1 от квартирата на убития студент, а ДНК-то на Барона с ДНК номер 2. Според експертите вероятността следите да са на някой друг, а не на Желязков е 1 на 15 трилиона, а в случая с Барона вероятността за друг човек е 1 на 236 милиарда.

В материала под ноктите на убития е изолиран ДНК-профилът отново на Желязков, сочат събраните материали по делото.
Отделна сюжетна нишка се развива покрай телефонните обаждания в нощта на убийството. От един и същ телефон са проведени два разговора – първия с жертвата, а вторият с адвокат Борислав Желязков. Обаждането е от тел. 088 525 877. Справка в “Мтел” показва, че номерът и сим картата са на подсъдимия Георги Желязков. Картата обаче е използвана на 6 август 2000 година с телефон “Ериксон Т 28 S” с уникалния IMEI номер 520094512395770, който влиза на българска територия на 3 август същата година. Справка във “Франс телеком” пък сочи, че телефон с този IMEI номер е ползван с линия, открита на 11 юли 2000 и използвана за последно на 19 юли, на името на Мартин Борилски. Борилски имал два телефона – “Сименс” и “Ериксон”, “Ериксон”-ът не е открит на местопрестъплението, убийците са го отнесли със себе си, подмамени от новия за това време модел.
Шуменски показател
Цитат
Докато Еврокомисията се помайва дали да наложи предпазна клауза на България в сферата на правосъдието, Франция вече я пуска в действие.

Предпазната клауза означава европейските държави да откажат да признават решенията на българските съдилища и да изземат функциите им. Точно това се случва след двойното оправдаване на двамата заподозрени за садистичното убийство в Париж на българския студент по право Мартин Борилски, умъртвен с 93 удара с нож през нощта на 18-и срещу 19 юли 2000 г. Обвиняеми са неговите бивши съученици от френската езикова гимназия във Варна Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона, признати за невинни от окръжния съд в Шумен и от апелативния във Велико Търново. Париж е смаян от българския съд и подготвя паралелен процес. Френският закон предвижда 25 години или доживотен затвор за подобно тежко престъпление. За убийство по особено мъчителен начин и с особена жестокост (каквито са обвиненията в България) и нашият НК предвижда от 15 до 20 г. или доживотен затвор.

Оправдателните присъди за Желязков и Стоичков

шокираха до такава степен Франция,

че нейният посланик у нас Етиен дьо Понсен направи нещо извън приетата дипломатическа практика - изрази в писмо до медиите учудване от българския съд и напомни на държавата, че неслучайно е под наблюдението на Европейската комисия. "Двамата можеха да бъдат осъдени поне за това, че не са помогнали на човек в беда (Борилски), както изисква и българският, и френският, и всеки друг закон в правова държава", коментира пред "Сега" дипломатически източник.

Франция възнамерява да изчака решението на Върховния касационен съд, преди да задейства паралелното дело за убийството на Борилски. Този процес срещу обвиняемите на практика

ще изправи на съд българския съд

Френският посланик лично проследи процеса в залата на апелативния съд във Велико Търново на 22 декември 2008 г. Неговото присъствие предизвика нервност у българските магистрати, които сметнаха за уместно дори да го коментират в мотивите към решението си: "Един себеуважаващ се съд естествено напълно се абстрахира не само от подобни, не твърде намясто похвати, а още по-малко се впечатлява от това кой персонално или институционално проява интерес към процеса в съдебната зала... За съда няма по-велики и по-малко велики държави."

Върховният касационен съд сега е изправен пред тежката задача да доказва под международна лупа, че може да бъде прецизен по делото "Борилски".

Азбучна истина е, че се доказва вина, а не невинност. Тежестта на доказването пада върху обвинението, а подсъдимите могат да се защитават както намерят за добре.

В случая са сигурни две неща

Първото е, че обвинението има само косвени доказателства. А второто - че оправдателните присъди се държат на нещо много спорно - на мъгляви твърдения на съсед на Борилски, живеещ на долния етаж. Оправдателната теза на съда е обоснована с това, че въпросният съсед - Паскал Муно, чул някой да вика на френски "Не го прави!" след полунощ на 19 юли 2000 г., когато било сигурно, че подсъдимите са се намирали на друго място. В 23.50 ч. на 18 юли те били хванати без билети във влака за Монпелие на километри от местопрестъплението. И въз основа на това получават оправдателна присъда.

Магистрати говорят за специално отношение на прокуратурата към делото "Борилски". Те го свързват с бащата на Георги - Борислав Желязков, който като бивш следовател, а сега адвокат има солидни връзки във Варна. Оттам впрочем е и бившият главен прокурор Никола Филчев. По негово време разследването бе замразено и бе възобновено едва след специално запитване на тогавашния вътрешен министър на Франция Никола Саркози през 2003 г.

Не може да не прави впечатление и

странното поведение на съдиите във Варна

Те си правят отвод, когато трябва да разгледат мярката за неотклонение по делото, с мотива, че са в близки отношения с Борислав Желязков. Те отказват да гледат и по същество делото. В същото време обаче апелативните съдии във Варна не отказват да разгледат европейската заповед за арест, издадена на Стоичков, за да я отхвърлят.

Няма много логика и в решението процесът срещу двамата да се гледа в Шумен, който е в апелативния район на Варна, а после като втора инстанция да се произнася апелативният съд във Велико Търново. Делото просто можеше да се гледа в някое от другите окръжни съдилища в държавата, които не попадат под инстанционния контрол на варненските магистрати.

Какви са фактите?

Според обвинителния акт на Софийската градска прокуратура вечерта на 18 юли 2000 г. Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона отишли в дома на Мартин Борилски в Париж и му нанесли множество удари с тъп и с остър предмет (гира и нож за хартия).

Безжизненото тяло на Мартин е открито на 20 юли, след като жилището му е отворено от пожарникари и полицаи. Те били потърсени от двама приятели на младежа - Каролина Тексие и Алексис Грамбла, разтревожени, че нямат връзка с него от следобеда на 18-и. По входната врата нямало следи от взлом, което показва, че Борилски сам е отворил на нападателите си. Трупът е коленичил до леглото, легнал на гърдите си. Ръцете му са намерени вързани с ръкавите на пуловер. По целия мокет и по част от мебелите в стаята има петна от кръв. Леглото също е пропито с кръв. Загубата на кръв е довела до смъртта, но часът не може да се установи точно. С гирата са потрошени лицевите кости.

Основните доказателства, иззети от местопрестъплението, са косми, намерени в ръцете на трупа, окървавени джинси и бежов панталон на Желязков, в чийто заден джоб е кредитната карта на Мартин, черен пуловер, намерен до кофа в банята, следа от кръв от дръжката на вратата, фасове от цигари.

Генетичната експертиза открила ДНК следи от жертвата и от още трима мъже - Желязков, Стоичков и хазяина на Мартин - Себастиан Проази, който понякога нощувал в апартамента в отсъствието на Мартин. ДНК на Желязков е открита под ноктите на жертвата.

През юли 2000 г. Мартин е притежавал два мобилни телефона - "Ериксон" и "Сименс", които не са открити в жилището му. Фабричният и-мей номер на първия апарат е засечен на територията на България на 3 август 2000 г. На 6 август е бил използван със SIM-карта, принадлежаща на Желязков.

Френският обвинителен акт на съдия-следователя Корин Гьоцмав съдържа същите факти. Той е подписан на 19 юни 2008 г. и е пратен на заподозрените. Във Франция на съд са предадени трима - Георги Желязков, Стоян Стоичков и Веселин Димитров. Последният е обвинен за съучастие, защото е дал международния си паспорт с виза за престой във Франция, за да може Стоичков да го използва незаконно.

Както българското обвинение, и френското сочи, че телефонът на Борилски е бил използван в Париж между 17 и 18 юли и в Монпелие на 19 юли между 10.39 и 17.56 ч. В нощта на 18 срещу 19 юли Желязков е глобен във влака Париж - Монпелие (заминаващ от Лионска гара в 22.36 ч.), защото пътувал без билет. Желязков се е върнал в България на 28 юли с билет, купен същия ден. Повече във Франция не е засичан. Прекъсва и следването си.

Френските разследващи са били във Варна от 22 до 28 септември 2001 г. Желязков и баща му са разпитани на 26 септември. За бащата съдия-следователят пише: "Адвокат по стопански дела, бивш следовател, който изпъква като влиятелна личност, ползваща се с голяма слава както пред полицейските органи, така и пред съдебните органи във Варна".

При разпита си през 2001 г. Желязков-младши разказал, че се е срещал с Борилски в Париж от време на време. Последно го видял два месеца преди смъртта му. Според него убийството било свързано със съмнителната дейност на адвокатската кантора, в която той работел. В кантората обаче Борилски бил все още стажант и не се занимавал с никакви "чувствителни" дела.

На 16 ноември 2001 г. е издадена международна заповед за ареста на Желязков, а на 17 декември 2002 г. - на Стоичков и Димитров.

Стоичков-Барона признава пред френските разследващи, че е бил с Желязков във Франция, но отрича да се е срещал с Борилски. На 5 юли 2002 г. е пратена втора следствена поръчка от Франция, с която се иска разпит на Желязков, на баща му и на Стоичков. Следствените действия са извършени от двама следователи от НСлС от 9 до 13 декември 2002 г.

Желязков и Стоичков са обвинени и в началото на декември 2002 г. е поискан арестът им. Срещу 2000 лв. гаранция са пуснати. Тогава те не дават никакви обяснения. Желязков твърди, че се страхува, но не казва от кого. Стоичков следва същото поведение. През 2003 и 2006 г. от френска страна има още две следствени поръчки - за ново задържане и за информация за хода на делото. Желязков и Стоичков не са задържани, а на французите е отговорено, че делото виси пред окръжния съд в Шумен.

Едва през лятото на 2007 г. Желязков и Стоичков, които първоначално твърдят, че отдавна не са виждали Борилски и не са стъпвали в жилището му, дават нови показания пред съда. Те не отричат, че на 18 юли 2000 г. са отишли в дома му. Появява се и нов свидетел - Герчев, който твърди, че той, Борилски и Желязков имали уговорка да се видят вечерта и да пийнат. Но това не се случва, защото Желязков и Стоичков заварили двама души, които се карали с Мартин. Мистериозните французи нападнали Борилски, Георги Желязков се опитал да го защити. Това обяснявало наличието на ДНК материал на Желязков под ноктите на жертвата. Французите заплашили Желязков и Стоичков, принудили ги да си сменят дрехите и те напуснали.

На 27 март 2008 г. окръжният съд в Шумен оправдава Желязков и Стоичков. Девет месеца по-късно оневиняването е потвърдено и от апелативния съд във Велико Търново.

Какви са контратезите?

Според френския обвинителен акт генетичните експертизи позволяват да се твърди:

- че Желязков не само е нанесъл ударите по жертвата, но също така самият той е бил ранен по време на извършването. Неговата ДНК е била открита под ноктите на жертвата, елемент, свързан с травмите при отбраната. ДНК следите му, смесени със следи от жертвата, са открити в петна от кръв върху дръжката на вратата на банята и върху вътрешната част на вратата на стенен шкаф. Освен това неговата ДНК е открита върху петна от кръв върху три от дрехите, открити на мястото - два панталона и блузон;

- че никаква друга ДНК освен тази на жертвата, на Желязков, на Стоичков и на Проази (за него само върху фасовете) не е открита сред многобройните отпечатъци, което позволява да се разклати сериозно тезата на двамата заподозрени, че други две лица в тяхно присъствие са нападнали жертвата, но без да оставят никаква следа.

Редно е да се запита защо съдът не е обърнал внимание на твърдението на съседа на Борилски - Паскал Муно, че "шумовете са идвали извън сградата", а не от горния етаж, където е апартаментът на жертвата. Съдът директно пише в мотивите: "Първоначално той (свидетелят Муно) не може да разпознае гласовете, но е категоричен, че не се касае само за един човек. Дори помислил, че са араби. По-късно обаче той чува вече ясно вик: "Не прави това!" на френски. Гласовете били гръмки, а в конкретния глас имало паника. Той даже помислил, че някой иска да се хвърли от прозореца. Това изключва всякакви хипотези гласовете да са от улицата или от съседен блок". И тук възниква въпросът казал ли е Муно, че виковете са били отвън или не? И има ли изваждане от контекста на негови показания? Защото това е основното, което спасява подсъдимите.

Двете съдебни решения не отговарят на още лавина от въпроси, свързани с трагедията, разиграла се вечерта на 18 юли 2000 г. в Париж:

Защо при боричкането с мистериозните французи няма никакви следи от тях? Съдът приема, че в бъркотията са се смесили ДНК следи само от тримата българи, но епидермис от Желязков под ноктите на жертвата нямало, което според съда означава, че не е имало битка между Желязков и Борилски. Но как е възможно митичните убийци да са толкова ловки, че да изтрият само своите ДНК улики, оставяйки следите от българите?

Друг очевиден въпрос е как така трима млади мъже не са се справили с двама нападатели, снабдени с един-единствен нож? Или защо подсъдимите са изоставили Борилски в ръцете на неизвестните насилници и не са се притекли на помощ? Съдът приема обяснението, че те били уплашени и като им казали да си вървят, си тръгнали. Но защо тогава поне не са се обадили на полицията - ако не веднага, поне след като им е минал първият уплах?

Защо съдът приема обясненията на Желязков как мобилният телефон на Борилски се е озовал в него? Според него жертвата му го продал в едно такси за 150 долара. Стоичков твърди за 150 евро. Но не е ясно защо Борилски не прехвърля от телефона множеството служебни номера, които са вкарани там.

Защо версията за неизвестните нападатели е дадена дълго време след първоначалните разпити, когато двамата вече са били наясно с всички доказателства на обвинението?

Защо според съда "няма никакво съмнение", че убийството е извършено след полунощ? На какво основание се приема, че въпросните неизвестни лица са стояли от 21 ч. до след полунощ в стаята на Борилски? И как обективно е установено, че подсъдимите са били само 10 минути в апартамента на жертвата? Защо съдът смята, че подсъдимите нямат мотив за убийството?

Естествено, въпроси има и към френските власти. Защо 9 години не са осъдили подсъдимите, щом смятат, че имат достатъчно доказателства? Как са допуснали единият от подсъдимите да минава границата им с фалшив паспорт?

Има и въпрос, който не е точно юридически: защо Франция се ангажира толкова с този казус? "Заради жертвата и заради справедливостта", отговориха на "Сега" френски служители. Тяхната решителност оттук нататък ще расте. В края на септември 2008 г. министърът на правосъдието Рашида Дати прие в Париж майката на Мартин, след като преди това гостува в София на своята колежка Миглена Тачева и потвърди, че Франция не снема от вниманието си "аферата Борилски". Нейният интерес не е лична инициатива, а е правителствена задача, спусната не от кого да е, а от президента Никола Саркози, за чиято ангажираност по случая вече стана дума по-горе.

Какво следва?

В България делото ще бъде гледано от Върховния касационен съд. Съдът може да потвърди оправдателното решение. Тогава ще тръгне процесът във Франция и ако френският съд осъди Желязков и Стоичков задочно, ще последва искане към България двамата да бъдат предадени на Франция. Ако България откаже да го стори, защото случаят за нея е приключен, двамата могат да бъдат арестувани, ако напуснат страната. Ще ги преследва международната заповед за арест, издадена преди осем години, плюс присъда, влязла в сила във Франция.

Другата възможност е ВКС да върне делото за ново разглеждане. По закон това се прави, когато се налага да се увеличи наказанието или да се отстранят нарушения, допуснати при постановяване на оправдателна присъда. Връщането би било знак, че решението на долните инстанции може да бъде преосмислено. В момента в интернет върви подписка от приятели на Мартин Борилски, които настояват за справедливо решение.
сегабг
« Последна редакция: Февруари 08, 2009, 01:26:29 от Hi_tide » Активен

Едно е да си прав. А друго е да докажеш, че си прав!
Rose
Модератор
Джедай
****

Карма: +23/-1
Липсва Липсва

Публикации: 494



« Отговор #2 : Февруари 09, 2009, 04:09:45 »

Вчера гледах този филм с Анджелина Джоли Changeling и се сетих за тази тема. Само че там нещата си дойдоха на мястото.
Активен

Pumuckl
Специалист
Джедай
***

Карма: +14/-1
Липсва Липсва

Публикации: 255



« Отговор #3 : Април 17, 2009, 04:16:27 »

http://www.retv.bg/?video_cat_id=4

Това е филм по въпроса.
Активен

Цитат на: DEKAH
Другите неща трябва да ги знае юриста на фирмата. Ако няма такъв - да си наемат.
Входни врати
deian_iotov
Самурай
****

Карма: +8/-0
Липсва Липсва

Пол: Мъж
Публикации: 199



Ел. поща
« Отговор #4 : Април 20, 2009, 11:56:34 »

ТЦТЦТЦ ей продажна държава сме! Нека цяла Европа ни види що за стока сме! Ъ?
Активен
Rose
Модератор
Джедай
****

Карма: +23/-1
Липсва Липсва

Публикации: 494



« Отговор #5 : Февруари 04, 2010, 08:37:21 »

Съдът във Велико Търново призна за виновни Георги Желязков и Стоян Стоичков за това, че умишлено са убили в Париж студента Мартин Борилски.

Желязков е осъден на 19 години затвор (при първоначален строг режим), а Стоичков – на 17 години (отново при първоначален строг режим).

Освен това двамата солидарно трябва да платят на Йорданка Въчева (майка на Мартин Борилски) 120 000 лева плюс лихвите от 18 юли 2000 година.

Досега двамата бяха под гаранция, но съдът промени мярката им в задържане под стража.

Адвокатите на Георги Желязков и Стоян Стоичков ще обжалват присъдата.

Веднага след произнасянето на присъдата защитниците на Желязков и Стоичков поискаха да внесат касационна жалба.

Адвокат Ина Лулчева, която защитава Георги Желязков, коментира, че присъдата е очаквана и била в резултат на външен натиск, тъй като на това дело се гледало като на тест за пред Европа.

Доживотна присъда за двамата обвиняеми по делото „Борилски” поиска държавното обвинение във Велико Търново.

Според апелативния прокурор Борис Димовски материалите по делото категорично доказват, че извършители на жестокото убийство са Георги Желязков и Стоян Стоичков.

През юли 2000 година 24-годишният студент Мартин Борилски беше намерен зверски убит (с 93 прободни рани и разбити лицеви кости) в квартирата си в Париж.

ДНК пробите доказали, че на местопрестъплението е нямало никой освен жертвата и двамата подсъдими.

Делото „Борилски” се точи вече десета година.

След отводи на варненските съдии то беше прехвърлено в Шуменския окръжен съд.

Там магистратите оправдаха Стоичков и Желязков.

По-късно Апелативният съд във Велико Търново също не откри доказателства за вината на двамата.

Решението на българския съд обаче разгневи Франция.

Посланикът й у нас обяви, че френските разследващи са открили достатъчно утежняважи доказателства за вината на подсъдимите и заплаши с паралелен процес в Париж.

Върховният касационен съд пък откри противоречия в оправдателната присъда и  върна делото отново във Велико Търново.

Седем  месеца по – късно в съдебна зала защита и обвинение произнасят заключителните си пледоарии.

Адвокатът на майката на убитото момче поиска 400 хиляди лева обезщетение за нанесени нематериални щети.

Днес БГ
Активен

McQueen
Претендент
**

Карма: +3/-0
Липсва Липсва

Публикации: 22



« Отговор #6 : Февруари 06, 2010, 09:39:15 »

Трябваше обаче французите да се намесят. И на мен така и не ми стана ясен мотива. Ъ?
Активен

"You want to know how I did it? This is how I did it, Anton: I never saved anything for the swim back." -/Vincent/
Страници: [1]   Нагоре
  Разпечатай  
 
Отиди на: